Централните банки планират да намалят доларовите си активи през следващото десетилетие. Това показва глобално проучване на Форума на официалните парични и финансови институции (OMFIF), което отразява нарастващия политически риск, свързван с американската валута.

Изводите идват в момент, в който доверието към долара е под натиск от няколко посоки едновременно: войната в Близкия изток разтърси енергийните пазари, администрацията на Доналд Тръмп търси нови начини за налагане на мита, а външнополитическият курс на САЩ изглежда все по-непредсказуем за част от глобалните инвеститори и централни банки.

Проучването на OMFIF е проведено между март и май и включва отговори от 74 централни банки по света. За първи път, откакто през 2023 г. организацията започва да следи инвестиционните им намерения, плановете за намаляване на доларовите позиции изпреварват намерението за тяхното увеличаване.

Това е поредният сигнал за постепенно отдалечаване от долара, често описвано като дедоларизация. Процесът не означава внезапен край на доминацията на американската валута, а по-скоро бавно намаляване на зависимостта от нея в резервите, световната търговия и финансовите трансакции.

Делът на долара във валутните резерви на централните банки е паднал миналата година до най-ниското си ниво от две десетилетия, според JPMorgan.

„Тази година геополитиката изпревари вътрешнополитическата среда в САЩ като фактор, който обезкуражава инвестициите в долара. Това отразява възприеманата роля на Съединените щати за повишаването на геополитическия риск“, се казва в доклада на OMFIF.

Доларът обаче остава далеч от загуба на водещата си позиция. В доклада се подчертава, че той „все още доминира в портфейлите и се очаква да запази тази роля в обозримо бъдеще“.

През последните пет години делът му в резервите на централните банки остава около 58%, казва пред CNN ръководителят на изследванията в OMFIF Андреа Кореа.

Промяната засега е по-скоро постепенна, отколкото драматична. Според доклада централните банки все по-често гледат към еврото и китайския юан като инструменти за диверсификация. Почти всички анкетирани институции смятат, че юанът предлага такава възможност, а две трети казват, че еврото е станало по-привлекателно за използване в световната търговия.

Анализатори виждат корекция, а не начало на траен спад, като посочват дълга, инфлацията и глобалната несигурност като аргументи в полза на метала

„Смъртоносният кръст“ при златото може да изглежда по-страшен, отколкото е

Година по-рано този дял е бил 43%. Делът на централните банки, които искат да увеличат вложенията си в евро в дългосрочен план, се повишава до 29% спрямо 22% миналата година.

Международният дълг, деноминиран в евро, е достигнал рекордни нива през 2025 г., а еврото се е превърнало във водеща валута при зелените облигации, пише в доклада Карстен Щроборн, генерален директор за пазарите в германската централна банка.

Расте и интересът към други алтернативи, включително сингапурския долар, южнокорейския вон и южноафриканския ранд.

Най-ясният печеливш от тази промяна обаче е златото. Рекорден дял от централните банки казват, че планират да увеличат инвестициите си в благородния метал, въпреки силното му поскъпване през последната година. Според OMFIF тази тенденция е движена от „защита срещу геополитически риск и нарастващи съмнения в стабилността на международната парична система“.

В доклада се посочва, че златото „се е преместило в центъра“ на стратегиите за управление на резервните активи на държавите. Около 51% от централните банки посочват защитата срещу геополитически риск като причина да държат злато, с 11 процентни пункта повече спрямо 2024 г.

Очакванията за повишение на лихвите от Фед удариха валутите на развиващите се пазари и производителите на суровини

Силният долар преобръща една от големите валутни сделки на годината

Тук обаче идва парадоксът. Докато централните банки виждат в златото дългосрочна защита срещу политически и валутен риск, пазарната му цена в момента е под силен натиск.

В сряда златото продължи да поевтинява, след като приключи най-слабото си тримесечие от 2013 г. насам. Фючърсите върху метала започнаха втората половина на 2026 г. със спад от 1,24% до 3989 долара, а спот цената се понижи с близо 1% до около 3974 долара.

След рекордния връх от 5586,20 долара на 29 януари златото рязко отстъпи, тъй като инвеститорите започнаха да преоценяват перспективите в среда на потенциално по-високи лихви. За трите месеца до края на юни металът е загубил около 16%, най-слабото му тримесечие от 2013 г.

Причината е, че същата геополитическа несигурност, която подкрепя стратегическия аргумент за златото, в краткосрочен план може да работи срещу цената му. Военният риск и напрежението около енергийните пазари засилват инфлационните очаквания. Това прави по-вероятна по-твърда политика от Федералния резерв, а по-високите лихви и силният долар традиционно натискат златото.

Важно е да се отбележи, че златото остава значително по-скъпо спрямо година по-рано, което показва, че пазарът не е изоставил напълно аргумента за метала като защита, а по-скоро преоценява цената му в среда на по-високи лихви.

Amundi Investment Institute смята, че благородният метал запазва важна роля в портфейлите, особено в свят, в който традиционните зависимости между активите се нарушават.

„Институционалните инвеститори са значително по-консервативни, докато еуфорията идва основно от ритейл инвеститорите“, заяви мениджърът на Amundi за България по време на 17-ото издание на The Sound of Money

Спасимир Маджаров, Amundi: „При по-сериозна корекция ще проличи колко важно е управлението на риска“

В междинната си глобална инвестиционна прогноза за годината Amundi посочва, че по-трудната среда за паричната политика, високият публичен дълг и диверсификацията на централните банки извън доларовите активи трябва да подкрепят търсенето на злато и други благородни метали през втората половина на годината.

„Инвеститорите са изправени пред свят, в който независимостта на централните банки е подложена на изпитание, инфлацията е по-волатилна, а рисковете от концентрация се увеличават“, казва Моника Дефенд, ръководител на Amundi Investment Institute.

Според нея най-добрите портфейли за тази нова среда трябва да издържат на различни сценарии. Това означава диверсификация между валути, експозиция към реални активи и злато, както и дисциплиниран подбор на сектори и дългосрочни теми на фондовите пазари.

Сходен сигнал идва и от последното годишно проучване на Световния съвет по златото за резервите на централните банки. То показва, че повече централни банки по света се готвят да увеличат златните си резерви през следващата година.

Така златото се оказва в необичайна позиция. Краткосрочно цената му страда от очакванията за по-високи лихви и силния долар. Дългосрочно обаче аргументът в негова полза се засилва, защото централните банки търсят защита срещу геополитически риск, растящ публичен дълг и несигурност около международната парична система.