Тръмп казва, че петролните гиганти печелят прекалено много. Къде отива рекордният им кеш?

Петролните гиганти отчетоха огромен скок на печалбите през второто тримесечие. Големият въпрос сега е как ще използват натрупаните средства: за дивиденти и обратно изкупуване на акции, за намаляване на дълга или за нови инвестиции, докато политическият натиск върху сектора се засилва.

Петте гиганта Exxon Mobil, Chevron, BP, Shell и TotalEnergies са реализирали обща печалба от внушителните 48 млрд. долара между април и юни, подкрепени от по-високите цени на петрола и газа на фона на войната между САЩ и Иран.

За същия период компаниите са генерирали и близо 90 млрд. долара кеш, рекордно ниво, което надхвърля дори резултата след пълномащабната руска инвазия в Украйна в началото на 2022 г.

Силните резултати предизвикаха нови критики от екологични организации, които отново призоваха за данък върху свръхпечалбите на сектора.

Отделно Доналд Тръмп атакува Exxon и Chevron за това, че печелят „прекалено много“ от високите цени на горивата по време на войната с Иран, и отново поиска по-ниски цени на бензиностанциите.

„Петролният сектор се радваше на безпрецедентен приток на кеш през миналото тримесечие“, казва пред CNBC Кларк Уилямс-Дери, анализатор по енергийни финанси в неправителствената организация IEEFA.

BP отчита силно тримесечие, докато Тръмп обвинява петролните гиганти, че „печелят прекалено много“

Компаниите обаче не са използвали тези пари, за да изпълнят призива на Тръмп „drill, baby, drill“ и да увеличат рязко добива, отбелязва той.

Капиталовите им разходи, дивидентите и обратното изкупуване на акции са останали сравнително стабилни.

„Това повдига въпроса: ако не са дали повече пари на акционерите, какво направиха петролните гиганти с този огромен приток на кеш?“

„Рафинирай, бейби, рафинирай“: Новата мантра на енергийните гиганти в САЩ

Къде отиват парите?

Според Уилямс-Дери компаниите основно трупат парични резерви и изплащат дълг, за да укрепят балансите си. Само за едно тримесечие кешовите резерви на петте най-големи компании са се увеличили с малко над 17 млрд. долара.

„Циничният начин да опишем финансовия модел на петролната индустрия е: „Молете се за война“. Големите компании имат нужда от периодични ценови скокове, каквито видяхме при кризите в Украйна и Иран, само за да стабилизират финансите си“, казва той.

„За петролните гиганти високите цени за потребителите и глобалният недостиг на горива компенсират дългите периоди на ниски и стабилни цени, които притискат финансовите им резултати. От гледна точка на компаниите ценовите скокове са част от модела, а не дефект.“

Ръководители на големите петролни и газови компании казват пред CNBC, че на фона на конфликта в Близкия изток се концентрират върху факторите, които могат да контролират: оперативната ефективност, търговията и оптимизацията.

„BP се фокусира върху нещата, които можем да направим, за да помогнем за справяне със ситуацията. Работим усилено за по-голяма надеждност както на съоръженията ни за добив, така и на рафинериите“, казва главният изпълнителен директор Мег О’Нийл пред CNBC на 4 август.

По думите ѝ компанията е променила начина, по който управлява натоварването на рафинериите си, за да осигури възможно най-големи количества от продуктите, от които потребителите имат най-голяма нужда в конкретния момент, например авиационно гориво и дизел.

Главният изпълнителен директор на Shell Уаел Сауан пък определи нестабилността като „новото нормално“ и заяви, че по-високите цени на суровините са дали много силен тласък на резултатите на компанията.

САЩ са събрали около 13 млрд. долара от венецуелски петрол. Къде отиват парите?

Бумът на печалбите и кеша „може да не е устойчив“

Според Ръс Моулд, инвестиционен директор в AJ Bell, големите петролни и газови компании вече показват как възнамеряват да използват огромните си печалби и парични потоци.

„Възможностите включват сливания и придобивания, капиталови разходи за поддръжка, инвестиции в нови проекти, независимо дали във възобновяема енергия или въглеводороди, намаляване на дълга и, накрая, дивиденти и обратно изкупуване на акции“, казва Моулд пред CNBC.

Подходът е различен при всяка компания. BP например се е фокусирала върху намаляването на дълга, докато Shell действа по-агресивно, включително чрез придобиването на канадска компания.

„Ясно е обаче, че големите производители на въглеводороди подхождат предпазливо към инвестициите в нови петролни и газови находища, тъй като бюджетите им за капиталови разходи остават ограничени“, добавя Моулд.

Според него причината може да е усещането, че сегашният бум на печалбите и паричните потоци няма да продължи дълго, особено ако САЩ и Иран постигнат трайно мирно споразумение. Други фактори са опасенията от нови данъци и постоянният обществен, политически и екологичен натиск върху индустрията.

Наред с критиките на Тръмп през последните седмици нараства и политическият натиск върху печалбите, които петролният и газовият сектор реализира по време на войната.

Активисти настояват правителствата да наложат по-високи данъци върху енергийните компании и да използват приходите за инфраструктура за защита от климатични рискове, включително пожари и наводнения.

Миналата седмица правителството на Португалия съобщи, че е одобрило данък върху свръхпечалбите на петролни компании и рафинерии през 2026 г.

Американският петролен институт (API), лобистка организация, която представлява около 600 компании от добива, рафинирането и свързани дейности, определя петролния и газовия сектор като цикличен бизнес, чиито резултати трябва да се оценяват в рамките на десетилетия, а не на отделни тримесечия. Организацията се противопоставя на допълнително облагане на извънредните печалби.

„Данъците върху свръхпечалбите не намаляват цените за потребителите. Те обезкуражават дългосрочните инвестиции, необходими за укрепване на предлагането, инфраструктурата и устойчивостта на енергийната система.“