Едно от най-опасните неща, които можете да направите в Лондон, е да ходите, докато държите телефона си в ръка. А, не дай Боже, като един неориентиран турист да се мотаете из улиците, зяпайки в навигацията. Тогава бихте били перфектната мишена за множеството крадци, бродещи из британската столица.

В последно време кражбите на телефони в Лондон се превръщат в един от най-сериозните проблеми на полицията. Бизнесът с крадените устройства е нараснал до такава степен, че вече се говори за стройно организирани престъпни групи и печалби за милиони.

В началото на октомври лондонската полиция арестува 18 души, сред които и българин, при операция срещу престъпна група, занимавала се с кражби на телефони. Тогава беше обявено, че само тази банда вероятно е откраднала около 40 хил. устройства в рамките на десет месеца.

Как се крадат телефони? Обичайно телефонът се изскубва от ръката на пешеходец. Набелязват се хора, които гледат в устройството или говорят, защото целта е телефонът да бъде взет, докато е все още отключен. Така лесно може да се стигне до чувствителна информация – банкови карти, сметки и т.н. След това голяма част от устройствата се изпращат в Китай или друга азиатска страна, където се продават на черния пазар.

Но какво става, когато крадецът бъде подгонен или по друга причина трябва бързо да се отърве от плячката? Отговорът на този въпрос може да бъде намерен – или по-скоро изкопан – в една от градските градини на Лондон. Тя се нарича „Феникс“ и се намира на бул. „Шафтсбъри“, близо до Уест Енд.

Оказва се, че „Феникс“ е едно от любимите места за криене на крадени устройства. Дотолкова, че вече се организират доброволчески отряди, които да претърсват почвата за телефони. За тази странна практика разказа първо местното издание London Centric.

Идеята на крадците е, че ще се върнат на следващия ден и ще си приберат заровения телефон. Невинаги обаче нещата протичат по план.

През миналата година туристка от Канада успява да открие задигнатото си устройство чрез приложение за проследяване. След като получава приблизителна локация, жената прекарва цял ден в ровене из почвата на „Феникс“. Намира телефона си, както и още три откраднати.

Още в началото на миналата година Луиза Гейтс, управител на парка, започва да поддържа база данни с намерените устройства. За година и половина открива 23 телефона. После спира да ги брои. Понякога се опитва сама да издири собствениците, а когато не успее, носи телефоните в полицията. Пред London Centric тя разказва, че просто им ги оставя.

„Те не са особено заинтересувани“, казва тя по повод отношението на служителите, като допълва, че доброволците, които поддържат градината, често намират устройства, обвити в алуминиево фолио. Това се прави, за да не могат да бъдат проследени.

Да намериш захвърлен телефон във „Феникс“ е нещо обичайно, казва пред BBC Рон Ченери, един от доброволците, които помагат за поддръжката на градината.

Хората като него, допълва той, често обикалят парка и намират устройства.

През октомври, когато London Centric описва тази практика, репортер на изданието посещава градината. Пред него е намерен един телефон. Журналистът се опитва да получи информация за собственика от мобилния оператор. Оказва се обаче, че SIM картата е била деактивирана и не са му дадени никакви данни. Сред снимките обаче открива скрийншот от имейл и се свързва със собственика. Малко след това получава отговор – да, устройството е било откраднато. И да, иска си го обратно.

В крайна сметка изданието се свързва с Катрин Бътлър, която разказва следното:

Тя отива на вечеря със семейството си в една дъждовна вечер. Телефонът ѝ изчезва, след като непознат възрастен мъж се блъска в нея. Тя е учителка, която от 20 години живее в Лондон, но никога досега не е имала подобен проблем.

„Мислех си, че аз съм виновна, че не съм внимавала достатъчно“, казва тя.

След кражбата иска мобилният оператор да ѝ издаде нова SIM карта със същия номер. В офиса ѝ казват, че напоследък такива случаи са често срещани.

Властите сякаш не обръщат достатъчно внимание на градината. Наоколо няма много охранителни камери, а тези, които все пак са налични, са с ниско качество. Освен това пострадалите често не подават сигнали с аргумента, използван и от Бътлър:

„Случват се такива неща, нищо не можеш да направиш.“

В Лондон кражбите на телефони са станали толкова масови, че една верига магазини за техника организира кампания, с която призовава пешеходците да не стоят на бордюра или на ръба на тротоара, близо до пътното платно. Защо? Защото често крадците се движат с тротинетки или други електрически превозни средства. Карат в края на платното с висока скорост и ако някой е на ръба на бордюра с телефон в ръка, лесно могат да му го вземат.