На някои кортове за падел тенис звукът от ракетите се чува почти до полунощ. Много фитнеси и плувни басейни удължават работното си време, за да отговорят на нуждите на клиентите, които стават все по-рано или предпочитат да спортуват в часовете, традиционно запазени за почивка у дома. Стрийминг платформите автоматично пускат следващия епизод на любимия сериал, задържайки вниманието ни до късно. Дори домакинските задължения, като готвенето за седмицата или сложните козметични ритуали, все по-често се пренасят в часовете преди лягане.

Макар че някои професии отдавна изискват нощен труд или постоянна достъпност, днес дори ежедневните развлечения и лични ангажименти постепенно навлизат във времето, предназначено за сън.

Ако преди години основният фактор за късното си лягане беше телевизионният праймтайм, днес множество индустрии се конкурират за часовете, които прекарваме в леглото. В книгата си „24/7: Среднощният капитализъм и краят на съня“ философът Джонатан Крейри изследва тази тенденция, отбелязвайки, че „влошаването на съня е неразривно свързано с продължаващото разрушаване на социалните защити и в други сфери на живота“.

На фона на този денонощен ритъм в държави като Испания, където случаите на безсъние са се утроили през последните две десетилетия, се развива мащабна пазарна ниша, посветена на почивката и качествения сън. Води се своеобразна битка между две привидно противоположни, но всъщност свързани сили – стремежът към постоянна продуктивност и консумация от една страна, и превръщането на отдиха в скъп и желан продукт от друга, пише El País. 

Много хотели вече развиват т.нар. „туризъм на съня“, предлагайки програми за възстановяване и изграждане на по-добри навици. Веригата Equinox например предлага пакета The Sleep Experience – хотелски стаи, проектирани изцяло с цел осигуряване на дълбок сън, на цена от около 2000 долара на нощ. Според пазарни оценки индустрията на „туризма на съня“ вече генерира близо 6 милиарда долара годишно.

Новият облик на почивката

Макар популярността на подобни услуги да расте, самото явление не е ново. Алпийските курорти отдавна предлагат специални програми за възстановяване, съчетани с масажи, физически активности и хранителни режими.

Всъщност формулата наподобява тази, която Фридрих Ницше следва по време на престоя си в швейцарското селище Зилс Мария, където създава голяма част от произведенията си: чист въздух, тишина, липса на разсейващи фактори и строга рутина, подчинена на отдиха.

Според автори като Крейри обаче, в съвременната икономическа реалност сънят остава една от малкото сфери, които трудно могат да бъдат напълно комерсиализирани. Той определя съня като „безкомпромисна почивка от кражбата на време, която капитализмът ни налага“, визирайки как пазарът е превърнал повечето основни човешки потребности в стоки или финансови продукти. Днес обаче дори това започва да се променя.

В социалните мрежи набира популярност тенденцията „resting rich face“ – грим техники, които създават илюзия за отпочинало лице и безгрижен живот. Явлението е показателно за зараждащата се връзка между социалния статус и възможността за пълноценна почивка.

Испанският писател Исак Роса също разглежда тази тема в романа си Las buenas noches. В него герой, страдащ от безсъние, съставя прагматичен списък със съвети за по-добър сън, сред които фигурират „по-добри условия на труд“, „по-висока заплата“ и „наем или ипотека, които не надвишават една трета от доходите“.

„Във времена на растящо неравенство почивката, а особено сънят, също зависят от покупателната способност и дори от квартала, в който живееш“, отбелязва Роса пред El Pais.

Според него в съвременното общество съществува парадокс. От една страна, недоспиването често се асоциира с висока продуктивност и успех. От друга, качественият сън все по-осезаемо се превръща в маркер за висок стандарт.

„Ранното ставане е модерно, но възможността да си легнеш рано е истинският лукс. Това означава да приключиш деня без допълнителна работа и без твърде много тревоги“, обяснява писателят.

Индустрията на съня

Подобно на много други съвременни тенденции, обществото създава лекарства срещу проблеми, които само е породило. Роса отбелязва, че хората едновременно искат да спят повече и търсят всякакви средства за това, но същевременно се стремят да спят по-малко, за да бъдат по-продуктивни.

„Консумираме огромни количества продукти за сън и продукти за бодрост – мелатонин и кофеин, приспивателни и стимуланти – понякога в рамките на един и същи ден“, казва той.

В същото време хотелски вериги като Meliá и Four Seasons вече продават същите матраци, възглавници и спално бельо, използвани в стаите им, за да могат клиентите да пресъздадат преживяването и у дома.

Журналистката и експерт по туризъм Анабел Васкес е посещавала част от специализираните „ретрийти за сън“, организирани от хотели и спа комплекси.

„Там правят медицински изследвания и следят съня ти. Обикновено заключението е, че не спиш качествено – един от големите съвременни проблеми, подобно на тревожността и заседналия начин на живот“, разказва тя.

Според Васкес основната цел на подобни програми е да помогнат на хората да пренесат по-здравословни навици в ежедневието си. Въпреки това тя смята, че популярността на подобни услуги е и тревожен знак.

„Фактът, че свързваме истинската почивка единствено с ретрийт или идеално планирана ваканция, говори много за начина, по който живеем“, добавя тя.

„Спим лошо, защото живеем лошо.“

За Исак Роса почти всички съвременни решения страдат от един и същи недостатък – действат временно, защото не се справят с причините за проблема.

„Почти всички средства помагат за известно време, след което трябва да увеличиш дозата или да потърсиш нещо по-силно, защото причините за лошата почивка не са отстранени“, смята той.

След разговори с десетки хора, страдащи от безсъние, по време на работата си върху романа, писателят достига до прост извод:

„Спим лошо, защото живеем лошо.“

Според него качественият сън е неразривно свързан с качеството на живота. Ако не променим начина, по който прекарваме дните си, вероятно няма да успеем да променим и нощите си.