Отровни пури. Раковина с експлозиви. Бивши любовници, които могат да се превърнат в наемни убийци. 

В продължение на десетилетия ЦРУ полага големи усилия да ликвидира кубинския лидер Фидел Кастро. Идеите им са най-различни и често – нестандартни. Но нито един план не сработва, нито един опит не е успешен. Кастро, наричан Ел Команданте, избягва всяко покушение, доживява до дълбока старост и умира от естествена смърт през 2016 г. на 90 години. 

Кастро взима властта в Куба чрез революция, сваляйки диктатора Фулхенсио Батиста, но впоследствие самият той се превръща в такъв, пише Popular Science. Налага социализъм и преориентира страната си към Съветския съюз. Така „Островът на свободата“ се оказва притиснат между двете суперсили, които често го използват, за да се конфронтират. От Залива на прасетата (една от многото неуспешни американски операции срещу режима) през Карибската криза от 1962 г., когато светът е на ръба на ядрена война, Кастро остава начело, но и винаги на мушката на ЦРУ.

В края на 1961 г. на агенцията е дадено разрешение да започне операция с кодовото име „Мангуста“. Още тогава е ясно, че тя ще продължи дълго и никой в американските служби не си прави илюзии, че ще успеят от първия път. Но вероятно и никой не си е мислел, че никога няма да успеят. 

Вашингтон твърди, че търси справедливост за загиналите американски граждани, но според някои експерти обвиненията могат да послужат като основание за залавянето за залавянето на бившия кубински лидер

САЩ повдигат обвинения срещу Раул Кастро за свалянето на самолети през 1996 г.

„Мангуста“ включва в себе си редица мероприятия – секретни и не чак толкова секретни опити за убийството на кубинския лидер. Операцията започва след идването на власт на Джон Кенеди, за когото казват, че е бил обсебен от кубинския въпрос. Той и екипът му са много притеснени от разрастващото се в региона съветско влияние и затова са убедени, че трябва да действат решително, но и без много шум.  

Кенеди се среща със съветския лидер Никита Хрушчов през 1961 г., но от това не произлиза нищо съществено. Двете страни стават все по-подозрителни една към друга. Американците се притесняват, че съветската армия ще окупира Източен Берлин, ако американската тръгне към Куба. Страхът от евентуална ядрена война принуждава ЦРУ да приложи друга стратегия. И така се стига до операция „Мангуста“. 

Задачите са разпределени между няколко институции и формално остават секретни чак до падането на комунизма. Едва през 1989 г. започва поетапно разсекретяване на документи. От тях става ясно, че ЦРУ е обмисляло да организира взривяването на американски кораб близо до бреговете на Куба, а след това да обвини Кастро, за да предизвика свалянето му. Този план не е приложен. 

През 1962 г. Кенеди налага търговско ембарго на Куба, което е запазено и до днес. По това време ЦРУ се насочва изцяло към саботажните действия в опитите да ликвидира Кастро. Тук се включват всякакви средства – бомбени атентати, убийства, подпомагане на опозиционни движения в Куба, които биха могли да предизвикат въстание срещу режима, повреждане на танкове (чрез пълнене на резервоарите им със захар), както и елементарни провокации от типа на чупене на прозорците на институции с камъни. 

Кастро обаче сякаш не е притеснен. И тъй като изглежда спокоен, ЦРУ започва да планира все по-необичайни атаки. Обмисля се вариант да бъде отровен с пури – кубинският диктатор е известен със страстта си към пушенето. Затова се планира  любимите му пури да бъдат напоени с отрова и да му бъдат „подхвърлени“ от агент от близкото му обкръжение. Пурите обаче така и не стигат до Кастро. 

ЦРУ дори се обръща за съдействие към известни американски мафиоти като „Красавецът“ Джони Росели, Салваторе Джанкана и Санто Трафиканте, за които се знае, че имат интереси за евентуален бизнес в Куба. Така в един момент държава и мафия работят заедно за ликвидирането на Кастро. Мафиотите предлагат да се действа по техния начин – например диктаторът да бъде убит с граната, докато гледа баскетболен мач. До изпълнение на плана не се стига. 

Друг вариант според тях е да се сложи отрова в любимата му напитка – млечен шейк. Тук започва организация, но планът се проваля, защото капсулата с отрова замръзва в хладилника на хотела, където е трябвало да бъде сервиран отровният шейк. 

Има предложение и за намиране на огромна морска раковина, която да бъде натъпкана с експлозиви и взривена докато Кастро се гмурка наблизо. Но не успяват да намерят толкова голяма раковина. Обмислят и намазване с отрова на неопреновия му костюм и маската за дишане. 

Сандро е сред малцината инфлуенсъри в Куба. Първо, той е популярен заради семейството си и, второ, има непрекъснат достъп до интернет

Внукът на Фидел Кастро демонстрира охолство, докато Куба е в криза

И това са само химическите оръжия, така да се каже. Освен това ЦРУ смята, че бившите любовници на Кастро биха били ефективни убийци. Той има репутация на женкар и американските агенти дори успяват да стигнат до една от бившите му възлюбени и започват да я убеждават да сложи отрова в напитката му. Тя обаче отказва. 

В крайна сметка се оказва, че за операция „Мангуста“ се харчат по около 50 млн. долара годишно и с нея са заети над 600 служители. Но ефект няма. 

И въпреки цялата секретност, още през 70-те години на миналия век действията на ЦРУ започват да излизат наяве. През 1976 г. в Конгреса на САЩ е сформирана специална комисия, която разследва убийствата на Джон Кенеди и Мартин Лутър Кинг. Тъй като съществуват подозрения, че президентът може да е бил ликвидиран по разпореждане на Фидел Кастро, доказателства се събират и в тази посока. При множеството разпити един от свидетелите споделя, че мафиотът Трафиканте веднъж е споменал пред него, че Кенеди „ще бъде ударен“. Самият Трафиканте също е призован да даде показания. Той уверява, че е имал предвид не покушение, а „удар“ под формата на загуба на гласове от републиканците, тъй като разговорът се водел за евентуален втори мандат на държавния глава. Покрай тези обяснения обаче, Трафиканте разкрива и участието си в заговора на ЦРУ за убийството на Кастро.

Общественото внимание е насочено към темата предишната година от друга комисия, този път в Сената. Нейната задача е разследване на злоупотребите с правомощия на служби като ЦРУ, ФБР и др. Тогава се разбира, че е имало поне осем опита за убийството на Кастро. 

Според бившия шеф на кубинското контраразузнаване Фабиан Ескаланте американските служби са направили цели 634 опита. Той описва тези истории в книгата си „634 Ways To Kill Fidel”. Години след излизането ѝ от печат е заснет филмът на британския Channel 4, в който журналистите добавят още 4 неуспешни опита и така бройката е фиксирана на 638. Но може би това разминаване не е толкова съществено. По-важното е друго – нито един от опитите не е успешен.