Манолиньо, най-известният самотен делфин в Испания, е забелязан за първи път през 2019 г. С течение на времето той се превръща в редовен обитател на естуарите Мурос-Ноя и Ферол в северозападния испански регион Галисия и на практика става част от местната общност. В продължение на пет години и половина той се приближава до лодки и къпещи се хора, позволява да бъде докосван в плитчините край брега и дори пречи на работата на водолази, събиращи рапани. Делфинът загива през септември 2025 г., след като е ударен от корабни витла.

Ново проучване изследва историята и поведението му заедно с това на още 16 самотни делфини. Характерно за тези екземпляри е, че търсят контакт с хората, като от 1970 г. насам те са наблюдавани в испански води, основно в областта Галисия. Сред тях е и женската Нина, заснета от известния природозащитник Феликс Родригес де ла Фуенте, докато си играе с деца, които я прегръщат и се държат за гръбната ѝ перка. Това обаче далеч не са изолирани случаи – между 1950 и 2022 г. такива дружелюбни и самотни делфини са регистрирани на 47 различни места в 26 държави по света, пише El Pais. 

Делфините живеят в сложни социални групи, в които изграждат взаимоотношения, продължаващи цял живот. Понякога обаче някой индивид нарушава правилата – живее сам, приближава се до брега и търси контакт с хората. Причината за това остава неясна. Изследването предлага няколко хипотези – от търсене на нова територия до здравословни проблеми, наранявания или отхвърляне от групата.

Глобалната инициатива Ocean Census отчете безпрецедентен ръст в идентифицирането на непознати морски организми на фона на засилващите се климатични заплахи и индустриалния натиск върху дълбоководните екосистеми

От „акули призраци“ до гъби „топки на смъртта“ – учени откриха над 1100 необичайни океански вида

Подобно сближаване обаче крие сериозни рискове както за оцеляването на самите морски бозайници, така и за безопасността на хората. Често ентусиастите подхождат към тези диви животни като към домашни любимци – нагласа, която няма нищо общо с реалността и може да се окаже изключително опасна. 

„Манолиньо например, който беше истински добряк, беше и животно с дължина три метра и тегло 400 килограма. Ако те удареше, щеше да ти обърне главата“, казва Алфредо Лопес – един от авторите на изследването и директор на Координационния център за изследване на морските бозайници (CEMMA).

Делфинът е наблюдаван да помага за повдигането на рибарски капани и да съдейства на деца от ветроходен клуб да се качват на лодки. Показвал е прясно уловена риба и е играл с куче. Имало е обаче и инциденти – Манолиньо свалял маските на водолазите и дори изваждал маркучите, които подават въздух на гмуркачите, събиращи рапани на дълбочина между 10 и 12 метра.

От игра до ухапвания

Във водата предимството винаги е на страната на делфините.

„Те са светкавично бързи – не само по отношение на пъргавината си, но и защото сякаш мислят няколко хода напред. Все едно могат да предвидят какво ще направиш в следващата секунда“, обяснява Лопес.

Друг проблем възниква, когато те се приближат до претъпкан плаж и плувците ги наобиколят. При подобни обстоятелства делфините могат да се почувстват тормозени. Именно това се случва, когато Манолиньо ухапва жена по крака, оставяйки няколко следи от зъбите си.

Подтиквани от нуждата си от социален контакт, делфините постепенно започват да се приближават към хората. Според изследването този процес преминава през различни етапи – от 0 до 5. Експертите смятат, че е изключително важно животните в ранните фази да не преминават към по-късните етапи и да не се социализират допълнително с хората. 

Причината се корени в общите характеристики на живота в тези общества – малки жилища, гъсто населени градове, натоварено ежедневие и високи нива на самота

Котки или кучета? В Източна Азия все повече хора избират мъркащите любимци

В първоначалната фаза делфинът започва все по-често да се появява на повърхността, като впоследствие следва лодки и развива жив интерес към човешката дейност. Щом преодолее вродената си предпазливост, животното преминава към социално и тактилно общуване – например търкане в корпусите на плавателните съдове или в къпещите се хора.

Любопитен детайл е, че делфините понякога използват пениса си като средство за изследване, докосване или преместване на предмети като въжета, без това задължително да е свързано със сексуален подтекст.

„Това е специфична форма на опознаване на заобикалящата среда чрез цялото тяло, продиктувана изцяло от любопитство. За нас тя може да изглежда като сексуална проява, въпреки че в действителност не е така“, разяснява Лопес.

В по-напредналите етапи на взаимодействие бозайниците могат да демонстрират доминиращо поведение. То се изразява в плуване с висока скорост, рязко и шумно издишване, блъскане с глава или опасни скокове в непосредствена близост до хората, а понякога и директно над тях.

Петата и последна фаза е завръщането на екземпляра към неговото стадо – процес, който може да настъпи във всеки един момент, но остава изключително труден за улавяне от учените.

Някои екземпляри не са напълно самотни. Такъв е случаят с Енол, който в продължение на три години (между 1993 и 1997 г.) е наблюдаван главно край бреговете на северния регион Астурия, неизменно придружаван от майка си Ерсина. За разлика от Манолиньо или Нина обаче, той далеч не бил толкова дружелюбен – проявявал агресивно, доминиращо и сексуално поведение към хората, с които влизал в контакт, като дори ухапал много от тях.

Гаспар, друг от описаните в изследването случаи, се появява в заливите Риас Байшас в Галисия през 2007 г. и постепенно преминава през отделните фази на социализация. Първоначално той проявявал интерес към гребла и малки лодки, които понякога преобръщал. Сред любимите му занимания били да пъха главата си в отворите на водните турбини или да се заплита във въжетата на плавателните съдове. Освен това Гаспар умишлено увивал въжета около опашката и перките си, а на два пъти бил забелязан да си играе с куче на пристанището в Коркубион.

Когато усетел, че го безпокоят обаче, той също можел да действа доминиращо и грубо. При един от инцидентите делфинът захапал подводен заварчик и го влачил в продължение на пет метра, счупвайки едно от ребрата му. При друг случай животното счупило ръката на човек, който скочил във водата, за да плува с него. Гаспар е забелязан за последен път през 2010 г.

Манолиньо също преминава през всички етапи, описани в изследването. Първоначално се приближавал до лодки и хора, без да взаимодейства с тях. На третия етап вече търсел компанията на рибари и къпещи се, но не позволявал да бъде докосван. Четвъртият етап настъпил бързо – тогава той започнал да търси контакт с всеки, който се намирал във водата.

Поведението му обаче се променя рязко, след като през октомври 2022 г. е прободен с харпун в левия хълбок. Той се връща към първия етап, макар и за кратко, след което постепенно отново започва да се доближава до хората.

Страната отчита ръст на конфликтите между хора и диви животни заради увеличаващия се брой на едрите представители на фауната. В района на националния парк Читуан обаче се полагат усилия за решаване на проблема чрез образование и обучение

„Минават точно покрай къщата“: Как Непал се учи да съжителства с носорозите на фона на растящата им популация ?

Още тогава властите предупреждават, че делфинът не бива да бъде хранен или докосван. На хората в лодки е препоръчано да не се приближават до него и да избягват внезапно ускоряване.

Най-важното според авторите на изследването е да се предотврати превръщането на самотните делфини в социални. Това може да бъде постигнато чрез образование и адекватни мерки от страна на институциите.

„Знаем, че местните власти често не желаят да ограничават достъпа до плажове или пристанища в подобни ситуации, но подобни мерки биха могли да бъдат включени в планове за временно управление“, заключават учените.