Учените използват цифрови технологии, за да революционизират комуникацията с животните и да се придвижат към „животински интернет“, използвайки нови продукти като телефони за кучета и сензорни екрани за папагали.

Експерименти, проведени от университета в Глазгоу, позволяват на няколко животински вида - от папагали и маймуни до котки и кучета - да се наслаждават на видео и аудио разговори на дълги разстояния. Те също така разработват технология за маймуни и лемури в зоологическите градини, с която по желание могат да се задействат успокояващи звуци, миризми или видео изображения.

Илена Хирски-Дъглас, която ръководи групата за взаимодействие между животни и компютри в университета, започва с разработването на DogPhone - устройство, което позволява на животните да се свързват с своите собственици, когато са оставени сами. Нейният домашен любимец, лабрадорът Зак, я вика, като вдига и разклаща електронна топка, съдържаща акселерометър. Когато уредът усети движение, се установява видеоразговор на лаптоп, което позволява на Зак да общува с нея, когато пожелае. Тя също така може да използва системата, за да му се обади. И двете страни са свободни да приемат или да игнорират обаждането.

Хирски-Дъглас сега планира да използва грант от Европейския съвет за научни изследвания в размер на 1,5 млн. евро, за да „преобразува фундаментално начина, по който животните упражняват контрол над своята среда, и да предостави коренно различни възможности за социални връзки“.

„Планираме да отидем отвъд простите видеоразговори и наистина да дадем възможност на животните да правят неща интерактивно“, казва тя пред Financial Times.

Northeastern University е пионер в областта на комуникациите на дълги разстояния между домашни папагали, които обикновено живеят сами в домовете на своите собственици, докато техните събратя в дивата природа обикновено общуват в големи ята. Когато папагалът иска да се свърже с далечен приятел, на сензорен екран се показва избор от други птици, достъпни онлайн. В крайна сметка папагалите се научават да активират екрана, проектиран специално за тях, като го докосваха леко с езиците си, вместо да го кълват агресивно с човките си.

„Участваха 26 птици“, разказва Хирски-Дъглас. „Те използваха системата до три часа на ден, като всяко обаждане траеше до пет минути“. Взаимодействията варират от почистване на перата и игра с играчки до шумни разговори.

„Когато прегледахме данните, открихме, че повечето от тези папагали имаха любими приятели“, добавя Хирски-Дъглас.

Техните собственици пък съобщават, че птици са изглеждали по-щастливи, когато са започнали да общуват онлайн с други папагали, а не само с хора.

„Днес ние задоволяваме основните нужди на домашните любимци и животните в зоопарковете по отношение на храната и грижите“, казва Хирски-Дъглас. „Но пропускаме тези по-големи възможности да използваме по-добре техните когнитивни способности и да задоволим социалните им нужди“.

Но, по думите ѝ, бъдещият интернет за животни, може да създаде един напълно различен свят.