Бързото развитие на изкуствения интелект кара технологичните компании да се конкурират в изграждането на центрове за данни, които са ключова инфраструктура за обучение и работа на моделите им. В САЩ в момента има около 4000 такива съоръжения, а според доклади още 3000 предстои да бъдат въведени в експлоатация скоро.

Проблемът е по-дълбок: местните общности не желаят центрове за данни в близост до домовете си. Те се противопоставят на тези проекти поради високото потребление на енергия и вода, замърсяването на околната среда и значителното визуално въздействие върху пейзажа, отбелязва Fast Company.

Тези комплекси често заемат стотици акри и представляват еднообразни бетонни фасади без прозорци. Те се строят бързо, ефективно и на минимална цена, като дизайнът им е изцяло подчинен на практичността, а не на естетиката.

С увеличаването на броя на тези съоръжения недоволните граждани използват социалните мрежи, често с помощта на инструменти с изкуствен интелект, за да споделят идеи и визуализации за това как биха могли да изглеждат тези сгради.

Възможно ли е център за данни да наподобява Графството от „Властелинът на пръстените“, алпийски спа комплекс или замък? Това са част от идеите, които се обсъждат публично.

Дискусията се засилва след призива на инвеститора Джошуа Кушнър индустрията да „направи центровете за данни естетически красиви“. Майк Бърд, редактор в The Economist, също участва в дебата, като споделя AI-генерирани изображения на центрове за данни, наподобяващи средновековни крепости или гръцкия Партенон.

„Много хора не искат центрове за данни близо до себе си въпреки факта, че те не създават почти никакъв трафик и често генерират огромни приходи за местните. Подозирам, че част от причината е просто защото не са естетически привлекателни“, отбелязва Бърд.

Докато част от предложенията са по-скоро интернет шеги, други виждат в дискусията възможност за реална промяна. Дизайнерът Джошуа Пъкет смята, че фокусът трябва да бъде върху органичното вписване в околната среда, а не върху ретрофутуризма или античната архитектура.

„Възможността тук е да създадем регионално вдъхновени форми, които се вписват добре в пейзажа, вместо да стоят в разрез с него“, коментира той пред Fast Company. Той предлага концепции с вълнообразни покриви, които превръщат сградите във визуални забележителности, а не в индустриални петна.

За специалистите в областта на недвижимите имоти и архитектурата тези красиви AI изображения показват липсата на разбиране от страна на обществото за начина, по който функционира строителният бизнес.

Архитектът Шон Макгуайър критикува тази тенденция и подчертава, че проблемът не е липсата на въображение. Основните пречки пред по-атрактивните центрове за данни са строгите регулации и финансовите модели.

„Всеки ден виждам мнения от типа: „Защо дизайнерите не го направят красиво, вижте какво генерирах за част от секундата“. Проблемът не е в концептуализацията. Проблемът са финансовите прогнози и оценките на риска. Никой инвестиционен модел няма отделно перо в бюджета за „добър външен вид““, категоричен е Макгуайър.

Той обяснява, че визията на сградите се определя от цената на земята, дълговото финансиране, разходите за труд, изискванията за безопасност и лихвените проценти. „Инфраструктурата може да бъде красива, но трябва да поставим очакванията си в разумни граници“, допълва експертът.

Както отбелязват от Fast Company, външният вид сам по себе си няма да реши основния проблем на AI индустрията: големия въглероден отпечатък и високата енергоемкост на съоръженията. Независимо от фасадата, екологичните предизвикателства остават.

Въпреки че строителството ще продължи с бързи темпове, секторът има възможност да надгради практичността с по-добър дизайн. Анализаторите смятат, че запазването на досегашния облик е равносилно на игнориране на проблема. Инвестицията в по-естетична визия може да бъде необходимата стъпка за намаляване на общественото недоволство и подобряване на корпоративния имидж на технологичните компании.