Изкуственият интелект се развива с главоломна скорост и принуждава технологичния сектор да преосмисли как енергоемките сървъри зад този бум могат да съществуват в по-устойчив баланс с околната среда – и да черпят по-малко от нея.

Центровете за данни са гръбнакът на интернет и поддържат почти всяка дигитална услуга. Но тези съоръжения изискват огромни количества електроенергия и вода, често се възприемат като визуално натрапчиви и като бреме за местните общности.

С нарастващото внедряване на изкуствения интелект натоварването в тези центрове, заедно с натиска върху енергийните вериги, ще се засилва.

„Ще стигнем до преломен момент, в който архитектурата на центровете за данни вече няма да бъде адекватна“, казва пред CNBC Симон Ларсон, ръководител „Корпоративен AI“ в Lenovo.

На фона на задаваща се криза в дигиталната инфраструктура технологичните гиганти и инвеститорите в тази инфраструктура започват да търсят устойчиви и нетрадиционни решения.

Нарастващият апетит на AI за енергия тласка компаниите към орбитални решения – между футуристичната мечта и суровата икономическа реалност

Центрове за данни в космоса: Мисията е (почти) възможна

Данни под земята или пък дегизирани като спа център? Защо не

Традиционните центрове за данни не успяват ефективно да захранят AI натоварването и все по-често не отговарят на изискванията за устойчивост и регулаторно съответствие. Това показва проучването Data Center of the Future, проведено през ноември от Lenovo в партньорство с Opinium.

Изследването посочва, че макар повечето IT ръководители да поставят като приоритет партньори, които намаляват енергийната консумация, едва 46% от анкетираните са на мнение, че настоящият дизайн на техните центрове за данни реално подкрепя целите за устойчивост.

В отговор на тези предизвикателства Lenovo работи с архитектурното студио Mamou-Mani и инженерната компания AKT II върху концепции за центрове за данни, които се интегрират по-добре в околната среда и адресират енергийните ограничения. Сред идеите са съоръжения, разположени под земята – в изоставени тунели или бункери – както и центрове, „висящи“ във въздуха, които да използват непрекъснато слънчева енергия.

Други концепции включват т.нар. „data villages“ – модулни сървърни структури в близост до градовете, при които излишната топлина от центровете за данни се използва за отопление на училища, жилища или обществени сгради. Подобна логика стои и зад „data spas“, където отпадната топлина се използва в уелнес среда, а генерираната там енергия се връща обратно за охлаждане на сървърите.

AI сървърите на Dell се захранват с чипове на Nvidia, след което се продават на клиенти като доставчика на облачни услуги CoreWeave и xAI на Илон Мъск. Акциите на компанията скочиха с над 3%, след като повиши прогнозата си за приходите и ръст на печалбата

Майкъл Дел: В даден момент ще има прекалено много центрове за данни с AI

Но има и сериозна уловка: дори от Lenovo признават, че повечето от тези концепции вероятно няма да могат да се реализират преди 2055 г. Компанията подчертава, че целта на проучването е да провокира дебат, като същевременно признава, че ще са нужни значителни промени в регулаторната рамка. Високите разходи, сложността, правните ограничения и проблемите с мащабирането остават сериозни бариери.

И географията е от значение, защото например САЩ са по-склонни да развиват мащабни, ултрависокоплътни кампуси за центрове за данни заради по-голямото търсене, наличието на пространство и по-гъвкавата регулаторна рамка, посочва Пъркинс Лиу, старши анализатор в S&P Global 451 Research. Европа, от друга страна, се сблъсква с по-ограничена електропреносна мрежа и по-строги регулации.

Частният капитал се присъединява към големите технологични компании в търсене на печалба от разгарянето на надпреварата за създаване на суперкомпютри и изкуствен интелект от нов вид

FT: Кой плаща за трилионния бум в строителството на AI центрове за данни?

Сървъри под водата – и дори в Космоса

Идеята за нестандартни центрове за данни не е напълно иновативна.

През 2018 г. Microsoft разполага център за данни на дълбочина около 35 метра под водата, като използва охлаждащите свойства на морската вода и приливната енергия, за да работи изцяло с възобновяеми източници.

Съществуват и реални примери за повторно използване на отпадната топлина. Миналото лято излишната топлина от център за данни на Equinix беше използвана за отопление на олимпийските плувни басейни в Париж.

Погледът обаче вече се насочва и отвъд Земята. От проекта Suncatcher на Google, през инициативата „Three-Body Computing Constellation“ на Alibaba и Zhejiang Lab, до Starcloud на Nvidia – надпреварата за орбитални центрове за данни набира скорост. По-малки компании като Edge Aerospace и Loft Orbital също експериментират в тази посока.

И въпреки че идеята все още звучи като научна фантастика – Google дори цитира разказ на Айзък Азимов като вдъхновение – проектите се разработват все по-конкретно. Финансираното от ЕС изследване ASCEND, в партньорство с Thales Alenia Space, анализира възможността центрове за данни да бъдат изстрелвани в орбита с помощта на роботизирани технологии.

Thales Alenia Space вече разработва необходимите технологии с цел първа демонстрационна мисия в орбита през 2028 г. През ноември Starcloud – стартъп, подкрепян от Nvidia – изпрати в Космоса чип, който е 100 пъти по-мощен от всяка друга GPU изчислителна система, използвана извън Земята до момента.

По данни на Европейския институт за космическа политика (ESPI), от 2020 г. насам в проекти за космически центрове за данни са инвестирани около 70 млн. евро частен капитал.

В краткосрочен план обаче орбиталните центрове за данни остават далечна перспектива. Разходите за изстрелване, специализираният хардуер, охлаждането във вакуума на Космоса, високоскоростната комуникация, космическите отпадъци и поддръжката са сериозни предизвикателства.

ESPI изчислява, че икономическият модел зависи от това дали цената на изстрелване със Starship може да падне до около 10 млн. долара.

„Ако ме питате сега – това е нереалистично в близко бъдеще“, казва Джърмейн Гутиерес от ESPI пред CNBC.

„В дългосрочен план въпросът е дали подобренията и поевтиняването на наземните технологии няма да изпреварят тези в Космоса.“

Производителите на електрооборудване като Schneider Electric, ABB и Legrand преживяват бум благодарение на преориентирането към инфраструктура за центрове за данни

Старите европейски компании са скрити AI шампиони

От „безлични кутии“ към симбиоза с обществото

Според Симон Ларсон от Lenovo главната идея зад футуристичните концепции е съвместното съществуване и „симбиозата“ с общностите – включително чрез използване на отпадната топлина от центровете за данни.

Джеймс Чънг, партньор в Mamou-Mani, допълва, че целта е и визуалната трансформация на съоръженията, така че те да не се възприемат като „безлични технологични кутии“. Архитектите използват подходи като биомимикрия, за да изучат как природните „алгоритми“ постигат най-ефективното разсейване на топлина.

„Ние взаимодействаме с центровете за данни всеки ден – чрез компютрите и телефоните си. Но този гигант, който стои на заден план, оказва огромен натиск върху водните ресурси и енергията“, казва Чънг.

За да се реализират много от тези иновации, ще са нужни промени в регулациите и нови политики, които да адресират растящите енергийни нужди на AI и центровете за данни.

„Операторите могат да внедрят зелени технологии, но това трябва да има финансова логика“, посочва анализаторът на S&P Global Пъркинс Лиу. По думите му ще са необходими и сериозни инвестиции в електропреносните мрежи и във възобновяеми източници.

Просто модернизирането на съществуващите центрове не винаги е решение, предупреждава Ларсон. Това често означава „опит да се поправи система, която още в основата си е счупена“.

Вместо това компаниите ще трябва да мислят извън стандартните рамки – и да преценят кои регулаторни ограничения трябва да бъдат преразгледани, за да могат едновременно да обслужват нуждите на обществото и да защитят бизнес интересите си.