Две бляскави и неоспоримо интелигентни очи ме наблюдават. Макар помежду ни да има дебело стъкло, изпитвам лек страх. Но едва след миг пантерата се прозява и демонстративно се изляга на другата страна – отегчила съм я с невзрачното си човешко същество.

Сцената се разиграва в Pairi Daiza в Белгия – един от най-впечатляващите зоопаркове в Европа. И именно тук, сред красивата растителност и многобройните видове животни, осъзнавам колко нелепо е желанието ни да притежаваме дивото. Едва няколко седмици по-късно в България една пантера ще броди на свобода. Всъщност “свобода” е относително понятие в конкретния случай, тъй като по начало животното е било притежание на някого. Въпросът е защо.

Защо изпитваме такава огромна нужда да опитомим екзотично животно? 

По някакъв начин възприемаме притежанието на диво, опасно или рядко животно като потвърждение на собствената ни изключителност. То ни поставя едно стъпало над останалите “обикновени” хора, които не могат да си позволят да отглеждат леопард, маймуна, змия, тигър. Да не говорим за чувството на контрол, което изпитваме – овладявам дивото, значи съм по-силен от него. Нима това не е изначалната причина за всички онези ужасяващи ловни снимки? Ухилен, горд мъж с пушка е стъпил върху мъртъв лъв. 

Но колкото и животни да убием, купим, пленим, истината винаги остава една и съща – без всичките оръжия и помощни средства, човекът бледнее пред дивата природа. 

Екзотични животни и къде да ги намерим (без да ги затваряме в клетките на човешкото его)

Между любопитството и грижата

Затова зоопарковете, макар и критикувани, понякога се оказват най-разумният компромис между човешкото любопитство и благополучието на животните. Разбира се, не са идеални – клетките не могат да заменят джунглата, а дори най-просторното заграждение не се равнява на истинска свобода. Но в места като Pairi Daiza, където животните са в обогатена, близка до естествената им среда, а човекът е просто наблюдател, се случва нещо важно: срещата остава възможна, без да бъде разрушителна.

Вярвам, че това, както и опазването на застрашените видове, е основната мисия на зоопарковете. Твърде често ги възприемаме като затвори, но докато се разхождаш из Pairi Daiza (а и из куп други европейски зоопаркове), не оставаш с такова впечатление. Всъщност е точно обратното – започваш да завиждаш на животните. 

В един момент например гледам три моржа, които плуват в огромен басейн. Денят на посещението ми е необичайно топъл за месец май. Краката ме болят от продължителното вървене. А водата е толкова хипнотизиращо синя, чиста и дълбока, че изпитвам непреодолимото желание да се гмурна между тримата гиганти.  

Личен архив

По подобен начин се чувствам и в другите зони или “кралства” в зоопарка. Първото от тях – Средното кралство, пресъздава атмосферата на древен Китай с традиционни павилиони, вдъхновени от династията Тан, водопади и най-голямата китайска градина в Европа. Още по-очарователни са самите животни – червена панда, която закусва, напълно незаинтересована от тълпата възторжени човеци. Спящ снежен леопард и бинтуронг, катерещ се по дърво.  

Панда дипломация

През 2014 г. в Pairi Daiza пристигат две големи панди. Те са дадени на Белгия от Китай  като заем. Това е част от “панда дипломацията” на азиатската държава – чрез нея Пекин изразява добрата си воля към други страни и се опитва да предпази вида от изчезване. Двете панди ще останат в белгийския зоопарк до 2029 г., като има вариант за удължаване на този срок. Брюксел също така плаща годишна такса в размер на 1 млн. долара на китайското правителство, а то използва парите за различни програми за опазване на вида. Друго условие на заема е, че всяко новородено трябва да бъде върнато в Китай преди да навърши четири години. Освен всичко Pairi Daiza е бил задължен да построи специално заграждение за панди, с контролиран климат и бамбукови гори на стойност 8 млн. долара и да осигури отделен екип от ветеринари, които да се грижат само за конкретните животни.

Личен архив

“Не ме вълнувате”

Предварително прочела всичката тази информация и безкрайно развълнувана от предстоящата среща (подчертавам среща, а не притежание), заставам пред заграждението на пандите само за да видя една голяма спяща топка. Чакам известно време, надявайки се на чудо. Изглежда в този ден имам невероятен късмет, защото пандата се надига, прозява се многократно и се чеше. Без да отрази присъствието ни и веднъж, започва да слиза от дървената конструкция. Накрая си ляга отново. Посланието е повече от ясно: “Не ме вълнувате.”

Излишно е да казвам, че прекарах в Средното кралство повече от два часа. Над зоната са изградени дълги въжени мостове, които са забавен начин за разглеждане. Тук, както и в целия зоопарк, има тематични ресторанти и магазини за сувенири. 

Голямо, черно и… вероятно домашно: Как „голямата котка“ от Шумен раздели България между паника и AI генерирани миймове

Баланс

В „Земята на произхода“, която е вдъхновена от африканската савана, група малки маймунки с черна козина тормозят горила. Очевидно достигнала лимита на търпението си, тя се втурва към тях, при което те моментално се разбягват. Сцената е някак комична, но и значима. По-нататък жирафи съжителстват с щрауси, а кози – с камили и лами. Всъщност по ненатрапчив начин зоопаркът ми показва баланса в природата и любопитните взаимоотношения между отделните животни.

Личен архив

Границата между нас

Крайно любопитно е Кралството на Ганеша – индуски храмове, статуи на Буда, цветна растителност и много, много слонове. Зоната съчетава религиозни елементи с природни, а резултатът е една особено мистична атмосфера. И точно тук срещам пантерата. 

Две бляскави очи ме наблюдават за миг. Изпитвам благоговение и лек страх, който не е предизвикан от конкретна опасност, а от нещо непреодолимо между нас.  

И не става въпрос за стъклото, а за истинска, дълбока разлика. Да уважаваме тази граница е може би най-мъдрото нещо, което можем да направим за животните.

Полезна информация за Pairi Daiza

Зоопаркът Pairi Daiza се намира в село Brugelette, Югозападна Белгия, на около 60 км от Брюксел. Най-близката гара е Cambron-Casteau по линията Mons–Ath, като пътуването от столицата продължава около час и обикновено има прекачване. Разстоянието от гарата до зоопарка е около 1.2 км. и няма транспорт, но разходката е приятна, а пейзажът – живописен. 

Ако планирате посещение, задължително си купете т.нар. Discovery Ticket – комбиниран билет, който включва вход за зоопарка и 50% намаление на билетите за влак. При покупка получавате дигитален код, който въвеждате на сайта на белгийските железници. Условието е пътуването да бъде в делничен ден, да започва след 9:00 ч. и да се осъществи в рамките на същия ден.

Цената на билета за възрастни е 43 евро. Бебета до 2 години влизат безплатно, а деца от 3-11 години – с намаление. Същото важи за възрастните над 65 години и хората с увреждания.

Изтеглете си приложението на зоопарка – в него има карта, която ви показва къде точно се намирате, накъде да тръгнете за дадено животно и какви ресторанти и магазини има около вас.