Фактът, че много мъже вече не използват ръцете и физическата си сила в ежедневието, може да е една от причините за токсичните прояви на съвременната мъжественост, смята Стинг.

Певецът, който в сряда обяви, че неговият мюзикъл за последните дни на корабостроителница ще бъде поставен в лондонския Уест Енд тази есен, заяви пред The Guardian, че един от страничните ефекти на деиндустриализацията е загубата на физическата работа при мъжете.

„Аз работя с ръцете си всеки ден като музикант и имам късмет. Днес е рядкост мъжете действително да използват ръцете и силата си, за да създават нещо. Загубили сме нещо важно“, казва той.

„Нямам готови отговори, но може би токсичността в обществото днес е свързана именно с това, че сме изгубили посоката за тази енергия, за тази мъжка сила. Рядко ни се налага да я използваме.“

Бившите членове на рок групата се изправят един срещу друг в съда, а в центъра на спора е тяхната хитова песен

Една гадна и зла песничка: Как Every Breath You Take раздели Стинг и The Police

Мюзикълът The Last Ship, който дебютира в Чикаго през 2014 г. преди премиерата си на Бродуей, разказва за съдбата на работници в корабостроителница, вдъхновена от Swan Hunter в Уолсенд. Именно това е мястото, където израства Стинг, преди корабостроителната индустрия в района да бъде напълно закрита по време на деиндустриализацията през 70-те и 80-те години.

Музикалната легенда, която е автор на песните и ще се качи на сцената за спектаклите в лондонския Theatre Royal Drury Lane през септември, споделя, че затварянето на корабостроителниците е поставило началото на период, в който Северна Англия е била напълно изоставена от поредица британски правителства.

„Богатството на Великобритания беше създадено в миньорските райони, стоманодобивните градове, текстилните центрове и корабостроителниците“, коментира той. „Всички тези умения бяха захвърлени на бунището заради мечтата на Тачър за икономика, основана на услугите.“

Много от мъжките персонажи в мюзикъла преживяват криза на идентичността, защото работата – и усещането им за смисъл – им е отнета. Един от героите пита: „Какви сме ние като мъже без кораб, който да завършим?“

Според Стинг обаче продукцията не романтизира индустрия, която често е била изключително сурова и опасна.

„Аз бях човекът, който не искаше да работи там, и то с основание“, отбелязва той. „Работеха с азбест и какви ли не токсични химикали. В същото време обаче изпитвам носталгия по чувството за общност, в което израснах.“

„Тази среда беше изключително богата на символика. Градът, макар често да беше в упадък, изпитваше огромна гордост от корабите, построени там. Работата беше ужасна, опасна и тежка, но тези хора можеха да се обърнат назад и да кажат: „Аз построих това.“ Гражданската гордост беше огромна.“

Когато The Last Ship дебютира на Бродуей, спектакълът получава смесени отзиви и не успява да повтори успеха на други британски мюзикъли с регионални истории като Billy Elliot и Kinky Boots.

Оттогава продукцията обикаля света и претърпява редица промени – някои персонажи са премахнати, а е създаден и нов сценарий от Барни Норис.

Когато спектакълът е поставен в Нюкасъл през 2018 г., театралният критик Майкъл Билингтън пише в The Guardian, че мюзикълът съдържа „най-вълнуващите хорови композиции в британски мюзикъл след The Hired Man на Хауърд Гудол“.

Поглеждайки назад към периода на Бродуей, Стинг признава, че сам е усложнил задачата си, като е избрал да създаде напълно оригинална творба. Вместо да заложи на адаптация на вече съществуваща история или на т.нар. jukebox мюзикъл (изграден изцяло около хитовете му), той тръгва по различен път.

Докато мюзикълът по прословутия със своята бруталност роман се завръща на сцена, неговият разказ за нихилизма на кариеристите от 80-те изглежда по-актуален от всякога в ерата на Андрю Тейт, Тръмп и технологичните елити

Зловещата сянка, която „Американски психар“ хвърля върху съвременната мъжественост

„Това са лесните варианти, но аз избрах най-трудния и се наслаждавах на всяка минута“, споделя той. „Беше изключително предизвикателно, но и най-удовлетворяващото начинание в живота ми. Този мюзикъл просто трябваше да извърви своя път, за да открие публиката и собствения си глас. Отне ни много време, но мисля, че вече сме съвсем близо.“

Междувременно музикантът е въвлечен в съдебен спор във Върховния съд на Великобритания за предполагаемо неизплатени авторски възнаграждения на бившите си колеги от The Police. Стинг, чието истинско име е Гордън Съмнър, беше вокалист, басист и основен текстописец на легендарната група.

Магистратите в Лондон вече са били информирани, че изпълнителят е изплатил над 625 000 евро на Стюарт Коупланд и Анди Съмърс от началото на делото досега.

„В това няма никакъв смисъл“, лаконичен е Стинг по темата. „Това е всичко, което възнамерявам да кажа.“