Понякога Майкъл не излиза от стаята си с дни. Стои затворен между четирите стени и обмисля как да постъпи…

Сцената е някак позната и може би загатва за наличието на депресивно състояние. Но когато фамилията на Майкъл е Фелпс, тя изглежда крайно странна и неочаквана. 

Майкъл Фелпс? Най-успешният олимпиец на всички времена? 

Възможно ли е изобщо спортист от такава висина да изпитва затруднения с психическото си здраве? 

„Бих казал, че всичко започна през 2004 година. Това беше първият ми сблъсък с постолимпийската депресия – онова чувство, когато слизаш от върха“, споделя той в интервю пред NBC.

„Все едно си стигнал до ръба на скала и си казваш: Добре, а сега какво? Явно трябва да изчакам още четири години, за да имам шанс пак да изпитам същото вълнение.“

Историята на американския плувец, както и тези на Симон Байлс и Наоми Осака например, показват една по-различна страна на спортните постижения и тишината, която настъпва след връчването на медалите. 

Кой си ти?

Именно това разглежда психолога Милена Хаджииванова в новата си книга „Преди да си шампион – кой си?“. Изданието, което обединява психология, спорт и изкуство, поставя в центъра темата за менталното здраве и устойчивост. То разказва историите на български и световни шампиони, но същевременно насочва читателя към собствения му вътрешен терен – онзи, на който се тренира фокус, осъзнатост и емоционална стабилност.

„Написах „Преди да си шампион – кой си?“ за себе си. Тя ми е нужна като работя с лидери и спортисти. Трябваше ми система, която да подреди усилията“, отбелязва пред Profit Милена. Освен психолог, тя е и ментален коуч, стратегически бизнес консултант и бивш състезател, с над 20 години опит в работата с лидери, предприемачи и спортисти. „Често в тази работа стигам до теми, които се повтарят. Една от тях е „празнотата“ след успеха. Имаш цел, раздаваш се, постигаш я, преживяваш всичко по пътя достойно, но като останеш сам - вътре е празно.“ 

В списание Psychology Today д-р Ричард Браун описва явлението post-achievement depression (депресия след постижение) като състояние на вътрешна празнота, загуба на посока и липса на мотивация, което често настъпва след реализирането на големи цели – независимо дали става въпрос за учен, писател, предприемач или спортист.

MSL Sofia | Официалното представяне на книгата „Преди да си шампион – кой си?“ в клуб FOMO на 19 октомври. На събитието присъстват шампиони, лидери, артисти и публични личности, сред които Ивет Горанова и Никола Цолов.

Милена Хаджииванова също предупреждава, че изкачването на върха не е достатъчно. Ако човек не познава собствената си вътрешна опора, успехът може да се окаже крехък. „Човек израства здравословно отвътре-навън. Иска ми се повече хора да конструират своето вътрешно ядро, вместо да вземат някой псевдо-успешен модел и да моделират поведението си по него“, казва тя.

В този смисъл книгата не се ограничава до теория или сухи формули. Тя пребивава в действието - под формата на упражнения, задачи, карти, които подтикват читателя да се движи, да усеща, да пита, да отговаря. „Ученето, подобряването, развитието също са глаголи и се случват САМО чрез ПРАВЕНЕ“, отбелязва психологът. Картите, които я съпътстват, предлагат конкретен инструментариум за фокус и емоционална стабилност - не само в залата или на тренировките, а и във всекидневието.

Шампионското мислене

Всъщност спортът е прекрасна метафора за самото устройство на човешкото съществуване и поради това двете думи са естествено заменяеми. В този контекст – какво е да си „шампион“ в състезанието, наречено живот?  

„Шампионското мислене няма униформа и един единствен контекст“, казва Хаджииванова. „То е начин да влезеш в деня с присъствие, а не на автопилот. Да осъзнаеш кой си, какво точно теб те движи, а не да ползваш преписани фрази.“

Тя дава различни примери от ежедневието – онзи колега, който не чака вдъхновение и мотивация отвън, за да свърши добре работата си, или детето, което опитва отново и отново. Може би дори партньорът ни, който вместо да се състезава, слуша внимателно.

Българинът Иван Иванов написа история в тазгодишното издание на най-стария тенис турнир в света и вече гледа към професионалния спорт

Да спечелиш Wimbledon като тийнейджър: Гаранция за успех или не съвсем?

По думите на Хаджииванова шампионът е особен тип човек, който „тича, защото има вътрешен пулс, който казва „можеш още“.

„Той (Тя) е комбинация от фокус и уязвимост. От увереност и съмнение.“

Историята на Майкъл Фелпс е красноречива в това отношение. През 2014 г. плувецът сам постъпва в психиатрична клиника, където прекарва 45 дена. Две години по-късно на Олимпийските игри в Токио Фелпс изглежда като напълно различен човек. Широка усмихва, някак по-отпусната стойка, без злобни погледи, дори когато остана втори на една от короните си дисциплини – 100 метра бътерфлай. (Всички гледали Олимпиадата през 2012 г. си спомнят реакцията му след като загуби от южноафриканецът Чад ле Кло.)

Лидерство

Освен тази така характерна вътрешна сила и издръжливост успешните спортисти и изобщо хора притежават и друго особено качество. В тях има определна искра, която неминуемо вдъхновява и мотивира околните. В речника на модерните корпоративни среди това явление би се нарекло лидерство.

От години спортната психология наблюдава как начинът, по който лидерът (треньор, капитан, мениджър) води колектива, влияе директно върху устойчивостта на хората около него. Проучване сред млади спортисти показва силна положителна връзка между лидерското поведение и способността да се съвземеш след провал и да се адаптираш под напрежение. Когато лидерството е подкрепящо и смислено, психическата издръжливост нараства значимо.

Подобни заключения са направени и при елитните футболисти – трансформационният стил на лидерство (т.е. водач, който вдъхновява и дава посока, вместо просто да ги контролира) засилва отборната устойчивост и влияе положително върху мотивацията и менталното здраве на играчите. Качеството на връзката „треньор – състезател“ се оказва ключов посредник: там, където има доверие, има и по-голяма готовност да се поемат рискове, да се учи от грешки и да се остава в играта въпреки напрежението.

MSL Sofia | Милена Хаджииванова

В корпоративния свят картината е сходна, макар и контекстът да е различен. Обзор на научни статии за емоционалната интелигентност и лидерството показва, че лидерите с високо ниво на емоционална компетентност подобряват не само „меките“ умения на своите служители, но и резултатите на самия бизнес. Емоционално интелигентните мениджъри създават среда, в която екипите по-лесно запазват фокус под напрежение, по-бързо се адаптират към промяна и по-рядко „изгарят“ психически.

На този фон изглежда съвсем логично защо Хаджииванова нарича емоциите „най-подценяваната част“ не само на спорта, но и на лидерството. „Тялото се вижда, а умът – не. Потта е социално приета, но сълзите? Те те правят да изглеждаш слаб“

„Емоционалната грамотност би трябвало да е новата форма на издръжливост“, допълва тя.

Съвременни систематични прегледи в спортната психология потвърждават това: емоционалната интелигентност и уменията за справяне със стреса са сред ключовите фактори за стабилно представяне на атлетите и за по-ниски нива на тревожност и прегаряне.

Моделът, който книгата предлага, е ясен антидот срещу посредственото съществуване, което избягва трудностите и болката. „Принципът е доста простичък и все пак не е лесен за постигане“, казва Милена за шампионското мислене. „Вижда се в способността да се събереш, когато не се получава веднага, когато си долу и дори не виждаш изход. Да имаш куража да останеш там, без да замиташ тази емоция под килима.“

В крайна сметка шампионът не е онзи, който винаги печели, а този, който умее да остане цял, когато медалите са спечелени и прожекторите угаснат. Спортът ни учи, че лидерството започва отвътре – в способността да понесеш тишината след аплодисментите и да продължиш напред със смирение и устойчивост.