Ноември 2024 г. е. Американката Киара Аран, предприемач и преподавател в Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Диего, решава да се впусне в предизвикателство. Тя ще остане пет денонощия в пълна тъмнина и след това ще опише какво се е случило с тялото ѝ.

Това може и да звучи много странно, но в случая с Аран е нормално. Тя е биоинженер, от малка се интересува от начина, по който работи човешкият организъм, и е превърнала това в своя професия.

Аран се спуска в тъмното, накичена с биосензори. Намерението ѝ е да улови всички промени и да ги опише с идеята, че това ще помогне на научната ѝ работа, пише Popular Science.

Мястото е село Вроблево, в западната част на Полша. Тук се предлага една доста странна услуга – клиентите плащат, за да стоят на тъмно в продължение на няколко денонощия, да медитират, да се отърват от стреса и да опознаят себе си по-добре. Звучи като истинска лудост, но от The Ultimate Darkness Retreat твърдят, че терапията им е научно обоснована. Тя подобрява съня, хормоналния баланс и менталното здраве, както и намалява стреса. Естествено, удоволствието се заплаща – шестдневна програма с три денонощия в тъмнина струва 2100 евро.

Аран е очарована от идеята. Още повече че има навика да се „самоизмерва“, както сама казва, т.е. постоянно да следи жизнените си показатели. И така, окичена с всякакви сензори, тя тръгва към тъмнината.

Всички знаят, че практикуващите този спорт обичат топлите води и напечените от слънцето плажове. Има обаче и други сърфисти – те рискуват измръзване само заради екстремното преживяване

Сърф в ледени води: Как изглежда границата между адреналин и измръзване

Всичко това се нарича „терапия с ограничена стимулация“. Най-просто казано – идеята е да се опиташ да решиш някакъв свой проблем (стрес, тревожност и т.н.), като отнемеш на организма обичайните ежедневни стимули – например светлина и шум. Така се стига до дълбока релаксация и подобряване на когнитивните функции. Тази концепция не е нова, но обичайно се практикува за по-кратки периоди – часове, а не дни.

„Помислих си, че би било много интересно, ако можех да установя как организмът ми реагира на чисто биологично ниво на такова преживяване“, казва Аран.

И така, тя решава да изследва кръв, урина, слюнка, да следи метаболизма и други показатели. След това се запътва към пещерата. Всъщност не е пещера, а модерно, добре оборудвано помещение, в което обаче няма светлина.

„В началото се ориентирах благодарение на ръцете си. Имах чувството, че мозъкът ми „картографира“ стаята. После настройката ми се промени – не беше нужно да виждам, просто усещах пространството“, казва Аран.

Онова, което ѝ прави впечатление, е, че другите сетива се изострят. Тя започва да усеща вкуса на храната много по-ясно. Рецепторите за вкус и мирис стават много по-чувствителни. Т.е. след като тялото е лишено от светлина, то засилва останалите сетива в опит да възприеме околния свят. Освен това, сочи последващият анализ на данните от биосензорите, организмът ѝ дава и имунен отговор на промяната.

„Усещах сякаш тялото ми казваше: Нещо не е наред“, казва Аран.

Финландия, Исландия и Дания са на трите водещи позиции в последното издание на World Happiness Report

Скандинавските страни са най-щастливите в света за девета поредна година

Но пък нивата на глюкоза остават стабилни. Метаболизмът по принцип е свързан с т.нар. циркаден ритъм (т.е. периодите на сън и бодърстване), и ако тялото загуби представа за ден и нощ, се предполага, че ще промени и начина, по който обработва захарта. Това обаче не се случва. Напротив, отчита се повишено усвояване на глюкоза.

Най-голямо е обаче предизвикателството за психиката. Колкото и тялото да променя функциите си в една или друга посока, след връщане към нормалния ритъм то ги възстановява. Тревожността, предизвикана от промяната, обаче остава по-дълго. Само след два дни Аран започва да се чувства неспокойна от обстановката, в която е поставена. Казва, че ѝ е било трудно да „изключи мозъка си“. Започва да получава халюцинации.

„Беше изключително трудно. Аз съм хиперактивен човек и да стоя на едно място толкова дълго време беше истинско предизвикателство“, казва тя.

В опит да се успокои, тя си повтаря, че всичко е в името на науката и че все пак ще си тръгне с много данни, които впоследствие ще анализира. Казва, че е успяла да се успокои донякъде, но не съвсем, защото умът продължава да „прави номера“.

„Осъзнах, че подценявам значението на близките ми. Защото започнах да си мисля, че нито науката, нито кариерата ми имат някакво значение, ако хората, които обичам, не са наоколо“, казва изследователката.

Преживяването повдига и някои философски въпроси. Например – как определяме какво е съзнание и какъв смисъл влагаме в този термин.

„Дали това е нашият организъм, който реагира на обкръжаващата ни среда? Или е нещо отделно, нещо извън човека?“, пита се Аран.

Като преподавател тя учи студентите си, че човешкият организъм е като верига, която реагира на външни стимули, и смята, че експериментът с тъмнината е потвърдил това.

„Тялото реагира на външната среда. И тази среда може да съдържа всичко, включително звук и светлина. Дали бихме могли да определим тези дразнители като част от човешкото съзнание“, казва Аран.

Разбира се, отбелязва тя, резултатите от нейния експеримент са строго индивидуални, т.е. не бива да се очаква, че всеки човек би реагирал по същия начин. Нейната крайна цел е да разработи биосензори, които да улавят всяка промяна в организма ѝ. Да събираш такива данни е „наистина красиво“, обяснява изследователката.

„Това са технологии, които ви помагат да се свържете със самите себе си. По същия начин, по който се свързвате със света чрез интернет. Затова ги наричам интернет на биологията“, казва Аран.