В ерата на Доналд Тръмп Холивуд не присъства на фестивала в Кан

Тази година фестивалът в Кан ще премине без характерния холивудски мащаб. Програмата не предвижда присъствието на Том Круз и демонстрационните полети на френските военновъздушни сили над булевард „Кроазет“, които съпътстваха премиерата на „Топ Гън: Маверик“ през 2022 г. Ще липсва и символиката от 2023 г., когато Харисън Форд премина по стълбите на Фестивалния дворец под звуците на емблематичната филмова музика, за да се сбогува с ролята на Индиана Джоунс.

Листата с прожекции не включва големи анимационни продукции на студиата Pixar, Disney или Universal. Няма да се състои и дефилето на модели и знаменитости под ритъма на рокендрола, превърнало се в акцент при представянето на „Елвис“ през 2022 г. Куентин Тарантино също няма да е сред гостите, за да сподели детайлните си познания за кинематографията, както направи при премиерата на „Имало едно време в Холивуд“ през 2019 г.

Холивуд неизменно присъства на Френската ривиера през последното десетилетие – от „Соло: История от Междузвездни войни“ (2018) и „Лудия Макс: Пътят на яростта“ (2015) до миналогодишния дебют на „Фюриоза: Сага за Лудия Макс“. За първи път от 2017 г. насам американската киноиндустрия пропуска годишната среща в Кан, а при създалата се ситуация няма лесно решение.

Алгоритми на червения килим: Какво показва първото издание на Световния фестивал за AI филми в Кан

Причината за това отсъствие не е липсата на предстоящи продукции от големите студиа. Почти сигурно изглеждаше присъствието в Кан на „Мандалорецът и Грогу“ – новият филм от вселената на „Междузвездни войни“, чиято премиера е насрочена за 21 май. Продукцията на Стивън Спилбърг „Денят на разкритието“ (Disclosure Day) тръгва по кината на 12 юни, като според наличната информация са били водени преговори за прожекция на фестивала. „Играта на играчките 5“ се очаква на 17 юни, а „Одисеята“ – интерпретацията на Кристофър Нолан по класическия епос – ще излезе на 17 юли, въпреки известната резервираност на режисьора към фестивалните премиери. Филмът на Алехандро Гонсалес Иняриту с Том Круз – „Копачът“ (Digger) – се очаква в Испания на 2 октомври. 

Последният филм според мнозина носи по-скоро духа на Венеция – фестивал, където звездите са по-добре защитени от политически въпроси, защото просто няма време и пространство за подобни теми.

Случилото се на последното издание на „Берлинале“ допълнително е накарало холивудските студиа да бъдат по-предпазливи. Тогава политическата буря – предизвикана отчасти от организаторите и от строгите германски закони срещу антиизраелските протести – напълно засенчи самото кино. 

Кан от своя страна предлага на знаменитостите бляскав червен килим и огромно медийно внимание, но и риск от освирквания, тежки критики и неудобни политически и социални въпроси, особено в ерата на американския президент Доналд Тръмп и неговите съюзници от технологичния сектор.

Любопитно е, че технологичният гигант Meta – собственик на Facebook, Instagram и WhatsApp – се присъедини към официалните спонсори на фестивала в понеделник.

Лейди Макбет, хакер-вещици и първата видеоигра в историята на фестивала в Кан

„САЩ присъстват, макар и не толкова чрез студиата“, заяви генералният делегат на фестивала Тиери Фремо при обявяването на програмата в началото на април.

Американското кино все пак запазва своето присъствие в конкурсната програма. Сред избраните заглавия е „Хартиен тигър“ на Джеймс Грей с участието на Скарлет Йохансон, Адам Драйвър и Майлс Телър. Тази мафиотска драма се разпространява от Neon – компания, известна с мащабните си кампании за наградите „Оскар“. В конкурса е включен и The Man I Love на Айра Сакс с Рами Малек и Ребека Хол – независима продукция, която все още не си е осигурила американски разпространител.

Същевременно Universal Pictures предложи специална прожекция на „Бързи и яростни“ по случай 25-годишнината на поредицата, като се очаква присъствието на почти целия актьорски състав. Тиери Фремо определи идеята като „прекрасна“. Джон Траволта също ще се включи във фестивала, за да представи своя режисьорски дебют Propeller One-Way Night Coach в секцията „Премиери в Кан“.

Но всичко това не отменя основния въпрос – какво се случва?

Фремо настоява, че Кан третира всички филми еднакво, независимо от произхода им, и е убеден, че големите студиа ще се върнат, както са правили и преди. Според него засега е необходимо търпение, докато Холивуд се възстановява от последиците от пандемията и стачките.

Той отбеляза, че американската индустрия преминава през преструктуриране, намаляване на разходите и ограничаване на продукцията – процес, който фестивалът вече е наблюдавал и в миналото, включително при възхода на Новия Холивуд с режисьори като Мартин Скорсезе и Франсис Форд Копола.

Според него всяко студио следва собствена стратегия за разпространение и фестивалът уважава това.

Как Холивуд пренаписа историята на Майкъл Джексън?

Фремо подчерта успеха на среднобюджетните продукции в Кан през последните години, посочвайки заглавия като „Паразит“, „Анатомия на едно падане“, „Зона на интерес“ и „Веществото“. Според него тези примери доказват, че фестивалът се е утвърдил като по-влиятелна платформа за подобни проекти, отколкото за мащабните холивудски блокбъстъри.

През 2025 г. американски продукции като The Phoenician Scheme на Уес Андерсън, Die, My Love! на Лин Рамзи и Eddington на Ари Астър останаха извън селекцията. Студиото А24, което стои зад проекта на Астър и се стреми към позицията на водещ играч в индустрията, също не е представено с филм в тазгодишното издание на фестивала.

Наблюденията от „Берлинале“ показват, че на места модераторите са ограничавали политическите въпроси по време на пресконференциите. Подобна тенденция се забеляза и във Венеция, където част от режисьорите съзнателно избягваха медийни изяви. Джордж Клуни например ограничи участието си в премиерата на „Джей Кели“ (Jay Kelly) до кратко присъствие на червения килим, позовавайки се на здравословни причини, за да избегне планираните интервюта.

В Кан Фремо застъпва тезата, че политическият дебат трябва да се води чрез самите филми, а не чрез институционалната позиция на фестивала. Според него политическото измерение следва да произтича пряко от художествените произведения и позициите на техните автори. Той насърчава журналистите към свободен диалог и подчертава, че киното остава обвързано със съвременната реалност. Като пример бе посочен миналогодишният носител на „Златна палма“ – „Беше просто инцидент“ (It Was Just an Accident) на Джафар Панахи.

Същевременно представители на медиите вече са получили указания да ограничат въпросите си към иранския режисьор Асгар Фархади, който участва в конкурса с „Паралелни истории“ (Parallel Tales) – първият му проект, заснет в изгнание. Двукратният носител на „Оскар“ няма да коментира актуалната политическа ситуация в Иран или конфликта между Техеран и Вашингтон.