Лейди Макбет, хакер-вещици и първата видеоигра в историята на фестивала в Кан
Проектът на iNK Stories и Кралската шекспирова трупа пренася Макбет в света на дигиталния надзор и задава нови граници между театър, кино и гейминг
&format=webp)
Филмовият фестивал в Кан обикновено няма допирни точки с видеоигрите, но тази година нещата изглежда стоят по различен начин.
В официалната селекция попада Lili – необичайна колаборация между нюйоркското студио iNK Stories и Кралската шекспирова трупа. Проектът пренася трагедията Макбет в съвременен Иран, а главната роля – тази на Лейди Макбет – е поверена на Зара Амир Ебрахими, носителка на наградата за най-добра актриса в Кан през 2022 г., пише The Guardian.
„Да бъдем първото гейминг изживяване по време на фестивала е истински пробив“, споделя съоснователката на iNK Stories Василики Хонсари. „Хора от киното влизат с нагласата, че просто ще пробват за няколко минути… но постепенно се усеща нещо като вътрешна трансформация – чувство за контрол и ангажимент.“
Lili се състезава в Immersive категорията на Кан, създадена през 2024 г., която обикновено се фокусира върху VR филми и прожекционни инсталации. Това, което отличава играта, е хибридната ѝ структура – симбиоза от игрова механика и заснето на живо видео, която напомня за проекти като Telling Lies и Immortality.
В продукцията Лили всъщност е преразказана версия на Лейди Макбет – съпруга на амбициозен офицер от иранската паравоенна полиция Басидж. Както и в оригиналната трагедия, тя заговорничи за убийство, за да помогне на мъжа си да се издигне.
„В класическия прочит Лейди Макбет е манипулативна – и точно това ни привлече“, казва съоснователят на студиото Навид Хонсари.
„Ако беше мъж, тя щеше да бъде един от най-великите крале. Но като жена тя трябва да действа в рамките на структурните ограничения, които обществото ѝ налага.“
В ролята на хакер-„вещица“
Играчът не управлява Лили, а влиза в ролята на член на Hecate Web – мрежа от хакери, символизираща вещиците от оригиналната пиеса.
Началото е ясно: наблюдение, проникване в личната ѝ електроника, следене през охранителни камери. Темите за цензурата и надзора са в центъра на изживяването.
В един от сценариите Лили опитва да гледа видео с грим урок, но достъпът ѝ е блокиран от държавна стена. Играчът има избора – да ѝ даде достъп, с което отключва емоционално заредена сцена: Лили увива лицето си с прозрачно фолио, за да нанесе грим далеч от погледа на съпруга си.
„Това е нейната рутина, нейният обред. Тя буквално се задушава под всички тези маски, които са ѝ наложени от обществото“, обяснява Василики Хонсари. „С времето обаче тези инструменти за следене, които използваме срещу нея, се превръщат в оръжия за освобождаването ѝ.“
Играта не просто изследва темите за властта и пола – тя прави участника част от проблема, като го поставя в морално двусмислена роля на наблюдател и манипулатор.
От игра към сцена… и обратно
Официалната премиера на Lili ще бъде пусната в края на 2026 г., но интересът към нея вече излиза извън границите на гейминг индустрията. Сара Елис от Кралската шекспирова трупа разкрива, че проектът може да бъде адаптиран и за сцена. Навид Хонсари допълва, че вече има планове за филмова версия, която използва част от вече заснетия материал.
„Изглежда, че границите между игри, кино и театрални постановки вече не са твърди. Това е нова форма на разказ“, коментира Елис. Тя е инициатор на съвместната работа между RSC и iNK Stories. По проекта работят и академици, включително проф. Ема Смит от Оксфорд, за която е напълно логично, че ако Шекспир беше жив днес, щеше да пише сценарии именно за видеоигри. „Той е бил иноватор“, допълва Елис. „И точно в това се вписва Lili.“