Учени обявиха откриването на неизвестен досега вид октопод на Галапагоските острови – същество, което със сигурност привлича вниманието. Животното, отличаващо се със синкава кожа и големи очи, е толкова малко, че може да се побере между основата на дланта и първата става на средния пръст.

През 2015 г. дистанционно управляван подводен робот заснема малкото синьо създание, докато се движи в седиментите на около 1773 метра под морската повърхност.

От кораба един от членовете на екипа сравнява животното с плюшена играчка.

„Това не е ли най-сладкото малко същество?“, казва друг член на екипа във видео, документиращо откритието.

Глобалната инициатива Ocean Census отчете безпрецедентен ръст в идентифицирането на непознати морски организми на фона на засилващите се климатични заплахи и индустриалния натиск върху дълбоководните екосистеми

От „акули призраци“ до гъби „топки на смъртта“ – учени откриха над 1100 необичайни океански вида

Административни процедури и логистични спънки забавят изследването на дълбоководното създание – женски главоног мекотел – въпреки че екипът на научноизследователския кораб E/V Nautilus го открива преди повече от десетилетие при съвместна мисия с фондация „Чарлз Дарвин“ и управата на Националния парк „Галапагос“. В крайна сметка октоподът пристига в чикагския музей Field Museum едва през 2022 г.

В научно изследване, публикувано на 24 май в списание Zootaxa, Джанет Войт – почетен куратор по безгръбначна зоология в музея – идентифицира октопода като напълно нов за науката вид, получил официалното наименование Microeledone galapagensis.

В началото на своята работа Войт съзнателно избягва инвазивните дисекции на миниатюрното животно. Октоподът е бил съхраняван във формалдехид за спиране на разлагането, но тъй като в яйчниците му е имало едри яйца, веществото не е успяло да проникне равномерно навсякъде и тъканите са останали изключително крехки, пише CNN. 

„Всяка грешна стъпка или разрез биха унищожили екземпляра завинаги“, обяснява Войт. „Цената на подобни дълбоководни експедиции е астрономическа, а шансът да бъде открит и уловен втори такъв представител е нищожен.“

След консултации с колеги, тя решава да прибегне до новия компютърен томограф на музея, за да проучи вътрешната анатомия на животното, без да го уврежда. Благодарение на дигиталното комбиниране на хиляди рентгенови експозиции, екипът създава прецизен триизмерен модел, който успешно определя точното място на новия вид във филогенетичното дърво на живота.

Нетипичен октопод

„Октоподите са изключително пленителни създания“, коментира Джим Бари – старши учен в Научноизследователския институт към аквариума в Монтерей Бей, Калифорния, който не е част от авторския екип. „Те се различават коренно от повечето организми на планетата. Нервната им система е по-сложна от тази на всяко друго безгръбначно, което вероятно обяснява впечатляващото им поведение.“

В световен мащаб са известни над 300 вида октоподи с поразително разнообразие от размери, форми и цветове. „Обикновено хората си представят октопода като същество с дълги, гъвкави пипала“, отбелязва Войт. „Но този екземпляр изобщо не се вписва в тази представа.“

Тя класифицира новия вид в рода Microeledone, в който досега влизаше един-единствен представител – Microeledone mangoldi (описан за първи път през 2004 г. в югозападната част на Тихия океан край Нова Каледония). И двата вида принадлежат към семейство Megaleledonidae.

M. galapagensis споделя много общи черти със своя родственик: напълно гладка кожа, големи фуниевидни органи, липса на пигментация в мантията (голямата торбовидна структура зад главата), както и сходен брой вендузи и хрилни ламели (тънки пластини, които помагат на животното да извлича повече кислород от водата). Новият вид обаче се отличава по специфичното оцветяване от вътрешната страна на горната стена на мантията, докато при M. mangoldi този пигмент покрива обвивките на самите органи.

Според Войт способността на тези създания да маскират светлината от погълнатата биолуминесцентна плячка вероятно е пример за конвергентна еволюция – независимо развиване на сходни белези при различни видове. Това подсказва, че двата братовчеда са поели по напълно различни еволюционни пътища към океанското дъно.

„Фактът, че M. galapagensis от Галапагос е толкова близък с M. mangoldi, открит чак край Нова Каледония, ме навежда на мисълта, че техният общ прародител вероятно е обитавал някой междинен район в океана“, заключва Войт.

Мащабен анализ на 85 вида динозаври разкрива че закърнелите крайници на гигантските хищници не са случайност. Еволюцията е пожертвала дължината им за да насочи енергията към изграждането на масивен и изключително здрав череп

Еволюционният компромис зад непропорционално малките ръце на Тиранозавър рекс

Защо откритието е важно?

Откриването на нови видове помага на учените да разбулят мистериите на океанското дъно, от което – според Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ – човечеството е изследвало по-малко от 0,001%.

„Все още знаем твърде малко за биоразнообразието в океанските бездни“, посочва Бари. „При почти всяко гмуркане може да се натъкнем на нещо, което никой никога не е виждал.“

Галапагоските острови, разположени край бреговете на Еквадор, са световноизвестни като единственото естествено местообитание на над 1000 растителни и животински вида. Повече от 20% от морските организми в района не се срещат никъде другаде, което превръща архипелага в едно от местата с най-високо ниво на ендемизъм на планетата. Подобно на самите острови, дълбоководното дъно също се отличава с уникална фауна. То крие необятни равнини, бездънни падини и подводни планински вериги, които гъмжат от живот.

„Галапагос е изключително кътче заради своето биоразнообразие, специфични условия и еволюционни процеси, довели до появата на уникални създания“, обяснява Бари. „Но същите тези процеси вероятно са оформили цели животински съобщества в дълбокия океан, за чието съществуване дори не подозираме.“

Проучването на морските дълбини е ключово не само за обогатяване на науката, но и за разбирането на екосистемните процеси, от които зависи самото човечество – като регулирането на климата и кръговрата на хранителните вещества. Океанското дъно обаче не е изолирано от глобалните екологични заплахи.

„Климатичните промени вече проникват и в най-дълбоките слоеве на океана“, предупреждава Бари. „Те трансформират тамошните екосистеми още преди изобщо да сме разбрали какво точно живее в тях.“

Бари отдава признание на таксономи като Войт, които неуморно описват новооткритите видове и се опитват да наваксат с „огромния списък от неизвестни за науката организми“.

„Надяваме се, че това откритие ще хвърли светлина върху еволюцията на дълбоководните обитатели“, заключава Войт по повод на M. galapagensis. „И че ще ни напомни с какви невероятни създания всъщност споделяме тази планета.“