Слабо проучените варовикови пещери в Камбоджа се простират на хиляди километри, приютяват безброй неоткрити видове и поддържат уникални екосистеми с организми, които не се срещат никъде другаде на Земята.

Ново изследване на пещери в северозападната провинция Батамбанг разкрива редица видове, непознати досега на науката, включително тюркоазена ямкоглава усойница, летяща змия, няколко вида гекони, два микроскопични охлюва и две многоножки.

Усойницата и три от новите видове гекони все още се проучват, преди да получат официалните си научни имена. Останалите открития вече са признати в рамките на мащабното изследване, проведено между ноември 2023 г. и юли 2025 г. Проучването е обхванало 64 пещери в 10 хълма, а резултатите от него бяха представени в доклад в понеделник.

Всеки хълм и пещера в карстовия ландшафт на Камбоджа е напълно изолиран от останалите. Този специфичен релеф, оформен от ерозията на скалите и осеян с подземни реки и понори, превръща всяко място в уникална „еволюционна лаборатория“. Според британската организация Fauna & Flora, която ръководи проучването заедно с местното екоминистерство, там се развиват множество форми на живот, адаптирани към своята строго специфична среда.

„Представете си го като отделен фрагмент от биоразнообразие, където природата провежда един и същ експеримент отново и отново, но независимо“, обяснява еволюционният биолог Лий Грисмър, професор по биология в университета La Sierra в Калифорния, който подкрепя изследователския екип.

„Отиваме на тези отделни места, анализираме ДНК на видовете и виждаме как е протекъл експериментът. Някои си приличат, други се различават, а чрез този анализ можем да разберем кои са движещите сили зад тяхната еволюция“, допълва той.

Например по време на теренната работа през 2024 г. изследователите идентифицират вида ивичест гекон Cyrtodactylus kampingpoiensis, но откриват четири негови популации, които еволюират по напълно различни начини.

„Ако наистина искаме да опазим биоразнообразието на тази планета, трябва да разберем какво съществува“, продължава Грисмър. „Не можем да защитим нещо, ако не знаем, че съществува.“

По време на последното проучване в района са установени и застрашени в световен мащаб видове като сундайския панголин, зеления паун, дългоопашатият макак и северният свиневопашат макак.

Биологът Пабло Синовас, който оглавява екипа на Fauna & Flora в Камбоджа, работи с местни изследователи за детайлно опознаване на терена през деня. „Забавната част“ обаче започва след залез, когато търсят змии и гекони. Пред CNN той споделя, че нощта е най-подходящото време за проучвания, тъй като тогава животните са най-активни и излизат от скривалищата си.

Екипът излизал след залез и прекарвал часове сред острия скалист терен. С фенери в ръка учените претърсвали всяка пукнатина, скала, клон и пещера. „Оглеждахме буквално навсякъде – беше като вълнуваща издирвателна мисия“, спомня си Синовас.

В някои от пещерите в региона живеят до един милион прилепа. В доклада обаче се посочва, че от съображения за здравето си изследователите са избягвали да влизат в тези с най-големи колонии.

Карстовите райони заемат около 9% от територията на Камбоджа (близо 20 000 квадратни километра), но голяма част от тях остават напълно непознати за науката. Само на един от хълмовете в района Банан, провинция Батамбанг, са регистрирани 14 пещери, които никога досега не са били проучвани.

„Има още много за изследване“, посочва Синовас и добавя, че учените едва са „надраскали повърхността“ на биоразнообразието, което предстои да бъде открито в по-широкия регион на Камбоджа.

Много от пещерите не са само убежище за редки видове, но и свещени места за медитация и ритуали, привличащи туристи и поклонници. Въпреки своята значимост обаче, тези карстови райони са сериозно застрашени от неконтролирания добив на варовик за производство на цимент, както и от свръхтуризъм, бракониерство и горски пожари.

„Има нарастващо търсене на цимент, а карстовият варовик е ключова суровина за производството му“, пояснява Синовас.

„Но ако унищожите място, където живеят определени видове, които не съществуват никъде другаде, това може директно да доведе до изчезването им – в някои случаи на видове, които дори още не са описани.“

„Работим с правителството, за да гарантираме по-добра защита на тези важни райони“, казва Синовас, като уточнява, че се водят разговори за предоставяне на защитен статут на територията, така че тя да бъде съхранена и в бъдеще.