Реакциите на винените мушички и други насекоми, които често изглеждат изключително бързи, могат да бъдат ключът към следващата голяма революция в изкуствения интелект. Изследователи от Университета в Шефилд са открили в мозъците и очите на насекомите функция за „турбо ускорение“, наречена високочестотно скачане (high-frequency jumping).

Този механизъм позволява на насекомите да реагират с висока прецизност при големи скорости, преодолявайки физическите и невронните ограничения, които обикновено забавят възприятията. Откритието поставя под въпрос традиционните модели в роботиката и предлага нова рамка за обработка на информация, базирана на движението, а не само на изчислителната мощ.

Проучването, публикувано в Nature Communications и цитирано от BBC, показва, че мухите не обработват визуалната информация пасивно, както се смяташе досега.

Вместо само да наблюдават света, насекомите движат телата си в синхрон с възприеманото. Тези микроскопични, резки движения, подобни на сакадите при човешките очи, помагат на мозъка им да получава по-ясна и по-бърза информация за околната среда.

Съвместен проект между водещи изследователи и технологични гиганти доказва, че машините на бъдещето вече са способни да тестват терапии срещу рак и да анализират човешкото ДНК

Симулация на 12 000 атома: Квантовите технологии правят исторически пробив във фармацията и геномиката

Проф. Мико Юсола от Училището по биоспециалности обяснява, че при рязък завой мозъкът на насекомото превключва на „по-висока предавка“. Това му позволява да се фокусира върху най-важната и бързо движеща се информация в критични моменти, като избягване на хищници или високоскоростен полет.

Този принцип на „движение, което разпространява информацията“, може да се интегрира в бъдещи системи за изкуствен интелект, особено в автономните превозни средства и индустриалната роботика.

Вместо софтуерът да разчита на фиксирани невронни пътища с вградени закъснения, новата рамка насърчава взаимодействието между движението на машината, визуалния вход и бързия отговор на системата.

Докато досега фокусът падаше върху океаните и човешкото здраве, учените предупреждават, че летящите полимери директно нажежават атмосферата

Парников ефект от нов вид: Защо невидимите пластмасови частици са следващата климатична заплаха

Според д-р Йоуни Такало, ръководител на статистическия модел зад изследването, това представлява фундаментална промяна в начина, по който възприемаме изчислителните процеси. Прилагането на тези биологични принципи би позволило на самоуправляващите се автомобили да вземат решения в реално време с по-малко енергия и по-висока безопасност.