Гарфийлд, Котаракът в чизми и Тулуз от „Аристокотките“ – това са само някои от култовите герои от попкултурата, както и истински икони сред любителите на котки.

Общото между всички тях обаче не е само характерът, а и характерната рижа окраска, пише BBC.

Днес японски и американски учени разкриват защо оранжевите котки – особено мъжките – се отличават със своя ярък цвят.

След десетилетия догадки два екипа – от Университета Кюшу и Станфорд – едновременно публикуват откритията си: при рижите котки липсва част от генетичния код в един конкретен ген – ARHGAP36. Това води до по-голяма активност на клетките, които произвеждат пигмента меланин – и именно те оцветяват козината, очите и кожата по-светло, отколкото при останалите породи.

На пръв поглед откритието изглежда като радост за генетиците, но зад него стои и ентусиазмът на хиляди любители на котки, които чрез краудфъндинг осигуряват над 10,6 милиона йени за финансиране на проекта – включително ученици, дарили джобните си пари.

Защо повечето рижи котки са мъжки?

Тайната се крие в хромозомите. Генът ARHGAP36 се намира на Х-хромозомата, която мъжките котки притежават само веднъж (XY). Ако именно на тази хромозома липсва определен участък от ДНК, ефектът веднага е налице: котаракът става изцяло риж.

При женските обаче са необходими две липсващи секции – по една на всяка от двете Х-хромозоми. Така се появяват характерните пъстри петна на така наречените калико котки.

„Тези рижи и черни петна се появяват, защото още в ранното развитие една от двете Х-хромозоми във всяка клетка случайно се изключва“, обяснява проф. Хироюки Сасаки от Университета Кюшу.

„Така се оформят области с различни активни гени, което води до разноцветна окраска.“

Откритието със сигурност дава нови перспективи за здравето на котките. Генът ARHGAP36 е активен не само в кожата, но и в мозъка и хормоналните жлези, което може би обяснява защо някои окраски се асоциират с определени здравословни особености или темперамент.

Генът се среща и при хората, като е изследван във връзка с кожни заболявания и косопад. Все още няма доказателства, че мутациите му влияят на характера на котките – въпреки че собствениците често вярват в това.

Проектът започва като лично предизвикателство за проф. Сасаки след пенсионирането му.

„Исках да помогна за разгадаването на рижия ген, като се надявах така да допринеса и за преодоляването на множество котешки болести“, споделя той.

Стотици любители на котки в Япония и по света се включват с дарения и послания.