Някои котки не издават нито звук, но пък други мъркат още с отварянето на хладилника… Едната идва да те посрещне на вратата, а другата подозрително те следи от удобството на дивана.

Ако някога сте живели с повече от една котка, със сигурност знаете каква е разликата. Но защо някои котки са толкова „приказливи“, а други са същински интроверти?

Изследване, наскоро публикувано от екип на университета в Киото, начело с изследователката на диви животни Юме Окамото, посочва, че отговорът може би се крие в гените на тези животни. По-конкретно – в малък, но съществен участък от ДНК-то на котката, наречен androgen receptor (AR) ген.

Изследователите събират данни чрез поведенчески въпросник, попълнен от собственици на мъркащи животни в цяла Япония. Участниците трябва да наблюдават и оценяват различни поведения – от мъркане и мяукане до взаимодействие с хора. Освен това предоставят и проби от ДНК чрез тампон от бузата на домашния си любимец, пише BBC.

Фокусът на учените е върху AR-гена, разположен на Х-хромозомата. Той регулира реакциите на организма към андрогени като тестостерон и съдържа повтаряща се ДНК последователност – колкото по-къса е тя, толкова по-чувствителен е рецепторът. При други видове – включително хора и кучета – по-късият вариант е свързан с по-висока агресия и екстровертност.

Учени от Япония и САЩ разкриват каква е ролята на гените за цвета на котките и защо рижата окраска се среща най-често при мъжките животни

Какво стои зад рижата окраска на котките? Според науката отговорът се крие в ДНК-то

При анализ на 280 кастрирани или стерилизирани котки резултатите показват, че животните с по-късата версия на AR-гена мъркат по-често, а мъжките мяукат по-активно, когато искат нещо – храна, внимание или да излязат навън. Женските с този генетичен вариант, от своя страна, са по-агресивни към непознати.

Обратното – котки с по-дългата, по-малко активна версия на гена – са по-тихи и сдържани. Именно този вариант е по-често срещан при породисти котки, които традиционно са смятани за по-спокойни.

Интересното е, че по-късата форма на AR-гена – свързана с по-интензивна комуникация и по-настойчиво поведение – също се среща при диви видове като риса. Това разбива представата, че опитомяването винаги води до по-социално поведение.

Според авторите, еволюцията на котките до домашни любимци не е еднопосочен път към дружелюбно поведение. В определени домашни условия – особено в стресови или конкурентни среди – агресията и доминантността все още могат да бъдат адаптивни черти.

Китайският гигант подава патент за AI технология, която превежда звуците и поведението на кучета и котки на човешки език

Изкуственият интелект на Baidu иска да „преведе“ езика на домашните любимци

Сходен модел се наблюдава и при други видове, които живеят в близост до хора, но не са определяни като домашни любимци – например градските чайки.

Изследване на Liverpool John Moores University показва, че чайките в урбанизирани райони са по-дръзки и по-агресивни от тези в дивата природа. За тях поведението „без притеснения“ има своите ползи – повече храна, по-добър достъп до ресурси.

С други думи, близостта до човека не означава непременно опитомяване – понякога тя просто стимулира нова форма на борба за оцеляване.

Видео с неясен силует, следи от лапи и слухове за незаконна зооколекция създават перфектната буря от страх, спекулации и дигитални фалшификати, докато произходът на „пантерата“ остава неясен

Голямо, черно и… вероятно домашно: Как „голямата котка“ от Шумен раздели България между паника и AI генерирани миймове

В крайна сметка, както показва изследването, поведението на котките е една изключително сложна мозайка от генетика, среда и история.

Да, някои мъркат повече. Други са тихи, внимателно наблюдават и преценяват. А гените могат да подскажат защо. Но финалната версия на поведението им се пише не само с ДНК, а и с начина, по който живеят.