Пари за пари се женят: Браковете на богатите в Испания

Няма нищо случайно. Особено когато става дума за много пари. Дори любовта и бракът могат да бъдат предсказани и проследени, ако знаеш колко има в банковата сметка на човек.

И тук не става дума за тълкуване на факти, а за статистика. Числата са категорични – богатите предпочитат да се женят за богати. Така е в Испания, но вероятно и на много други места.

Тази тенденция се засилва, пише El País. Във формирането на такива двойки има признаци, които лесно могат да бъдат изолирани и обяснени. И всички те сочат предпочитанието – когато човек избира партньор, той е по-склонен да търси измежду подобни на него – и като доходи, и като обществена класа.

Това не е заяждане на дребно, нито пък завист към богатите. Това е опит да се покаже чрез данни как сключването на брак оказва влияние върху неравенството и преразпределението на богатствата в едно общество.

Автор на изследването на този феномен е Силвия де Поли, научен работник в мадридския университет „Комплутенсе“. Тя използва данни от испанското финансово министерство и Националния статистически институт. Задачата, която си е поставила, е да отговори на въпроса дали биха се променили нивата на неравенство, ако хората се женеха на случаен принцип.

Нейният извод е категоричен – да. Ако браковете се сключваха не както в момента, би се стигнало до преразпределение на доходите и богатството. Но реалната ситуация не е такава.

Испания е сред малкото държави с данък върху богатството – работи ли моделът ѝ?

Де Поли разглежда три възможни сценария. При първия тя приема, че една двойка се формира, без да се отдава значение на доходите на всеки от двамата. Във втория условията са най-близо до реалността – богатите се женят за богати, бедните – за бедни. А в третия случай някой много богат сключва брак с някой много беден. Данните сочат, че масовият сценарий в Испания е вторият – селективен брак, както го нарича изследователката.

За целите на изследването си де Поли разделя участниците на групи и на база данните проследява взаимодействието между тях. Така стига до извода, че за онези от групата с най-високи доходи е около три пъти по-вероятно да сключат брак в собствената си категория. Колкото по-ниски стават доходите (при по-долните групи), толкова повече случайността се намесва като фактор при избора на партньор. Най-рядко се наблюдават случаи, при които много богати сключват брак с много бедни.

Тук има още един важен детайл. Доходи и богатство са всъщност две различни неща. Доходите могат да намаляват с времето – например човек вече не е толкова работоспособен или се пенсионира. Богатството не е толкова динамично, тоест в случая говорим за имущество, собственост, които остават сравнително стабилни във времето. Когато се добави и тази характеристика, става ясно, че наистина богатите предпочитат да създават семейства с подобни на себе си.

Още един поглед към тези данни – от Нурия Баденес от Института за фискални изследвания.

„Тази икономическа ендогамия е налице. Обичайно в около 16% от случаите членовете на едно семейство са от една и съща група по доходи. При богатите обаче този дял се увеличава до 33%. Изборът на партньор не може да бъде описан като честен или нечестен. Но все пак фактът, че богатите хора си избират богати партньори, допринася за увековечаване на неравенството в доходите“, казва изследователката.

Изкуственият интелект създава нови милиардери с рекордно темпо. Поне „на хартия“. Какво следва?

Откъде идват причините за този феномен? Според социолога Дидерик Бортин те са и строго индивидуални, но и социални. Естествено е, когато хората избират партньор, да отдават значение на фактори като образование, начин на живот и доходи.

„Има една конкуренция, при която най-привлекателните, тоест тези с най-високи доходи, се оказват заедно, докато останалите или си намират партньор, или просто остават сами. Самата организация на обществото е такава, че то има своите невидими вътрешни граници. Хората, с които общуваме ежедневно, обикновено са от нашата социално-икономическа категория. Семейство, приятели, колеги, съученици – всички те имат относително сходни на нашите ресурси“, казва Бортин.

Всички тези фактори създават пречки един индивид да навлезе в група, различна от неговата. Освен това, както отбелязва социологът, по правило богатите са по-малко на брой. Тоест доста по-трудно е да срещнеш богат човек, отколкото да срещнеш беден.

Как това влияе върху нивата на неравенство в обществото? Де Поли е категорична – всяка двойка от представители на най-богатите има два пъти по-голямо състояние от всяко семейство от предишната група. А сравнението с най-бедните е още по-ясно – в този случай хората от върха имат 12 пъти по-високи доходи и 42 пъти по-голямо състояние.

Не бива да се забравя, напомня де Поли, че при формиране на двойка или семейство има фактори, които не подлежат на научен анализ. Например личностни качества, сходства в интересите и др. Сред онези, които могат да се измерят, най-важно е образованието, най-малкото защото има пряка връзка с доходите. Тоест в обичайния случай колкото по-образован е един човек, толкова повече пари печели. И тук данните са категорични – при богатите двойки обикновено няма големи разлики в нивата на образование.

До какво води всичко това? Въпросът не е толкова труден. До концентрация на икономическа, а и на политическа власт в определена група хора. Това влияние се мултиплицира и в следващите поколения, защото, както бе уточнено, богатите се женят за богати.

По принцип държавите имат инструменти за корекция на икономическото неравенство. Един от тях са високите данъци за богатите. Практиката обаче е показала, че данъците не са ефективни, когато става дума за трупане и запазване на богатство чрез брак.