Испания е сред малкото държави с данък върху богатството – работи ли моделът ѝ?

Със своята завеса от висящи зеленини Planeta е една от най-разпознаваемите офис сгради в Барселона. По-рано това лято тя беше придобита като част от шопинг мания в стил „Монополи“ от най-богатия човек в Испания – основателя на модната марка Zara Амансио Ортега.

Чрез своя семейeн офис Pontegadea, който управлява личното му богатство, Ортега наскоро купи и петзвездния хотел Banke в Париж, жилищна сграда във Флорида и половината от оператора на пристанища Teesport в Североизточна Англия, добавяйки ги към вече изградено портфолио от имоти на стойност 20 млрд. евро. Защо такова бързане?

Ортега е напът да получи рекорден дивидент от 3,1 млрд. евро тази година от акциите си в Inditex, компанията-майка на Zara. Според публикации в медиите той бърза да изхарчи печалбата, която иначе би била обложена с данък върху богатството.

Източници от Pontegadea казват пред The Guardian, че целта не е да се избегне данъчно облагане, а да се следва мандатът „да се създава богатство от първоначалните активи, да се запазва, да се увеличава и да се предава между поколенията“.

„Всички дивиденти от Inditex и всеки друг доход от собствената икономическа дейност се инвестират всяка година, независимо от размера“, добавят те.

Изкуственият интелект създава нови милиардери с рекордно темпо. Поне „на хартия“. Какво следва?

Каквато и да е причината, имотното портфолио на Ортега расте бързо през последните години, превръщайки семейния му офис в един от най-големите собственици на недвижими имоти в Европа.

Докато финансовите министри из целия континент търсят начини да поправят щетите върху публичните финанси, причинени от поредица глобални сътресения, все по-силно се чуват призиви за ефективни механизми за облагане на най-големите частни богатства.

Испания е една от едва три европейски държави (заедно със Швейцария и Норвегия), които все още събират данък върху богатството, и политиците гледат към Мадрид, за да видят какво работи – и какво не.

Във Великобритания бившият лидер на Лейбъристката партия Нийл Кинок и бившият „канцлер в сянка“ Аналийз Додс се присъединиха към онези, които призовават Рейчъл Рийвс да въведе данък върху богатството в бюджета си през есента.

Във Франция подобно предложение, насочено директно към свръхбогатите с активи над 100 млн. евро, беше прието от долната камара, но отхвърлено от сената.

Данъците върху богатството са създадени да вземат процент от активите на дадено лице всяка година. Някога често срещани, те постепенно отпадат и биват заменени от данъци върху транзакции – дивиденти, наследства и продажба на акции или имоти.

„Данък солидарност“

Испанският данък върху богатството датира от 1978 г. – годината на прехода от диктатурата на Франко към демокрация. Приходите от него отиват в регионалните правителства. Системата функционирала добре, докато след временно прекъсване по време на финансовата криза, данъкът не беше възстановен през 2011 г. Тогава консервативното управление в Мадрид намалява ставката до нула.

Ходът облагодетелства високо платените футболисти на Реал Мадрид, привлече нови жители от други региони и имигранти от Венецуела и Латинска Америка, покачвайки цените на имотите.

През 2022 г. и Андалусия намали ставката до нула. Лидерът на региона публикува послание в X: „Андалусийци, добре дошли в рая“ – игра на думи с испанския термин за данъчен рай.

Малко по-късно и Галисия, където живее Ортега, предложи 50% отстъпка.

Така източник на приходи от стотици милиони евро за местните услуги, включително здравеопазване, беше застрашен. Борбата за запазването му се превърна в сблъсък между социалистическото правителство на Педро Санчес и консервативните регионални управления.

В края на 2022 г. Санчес въведе данък „солидарност върху големите богатства“. Първоначално замислен за две години, заради пандемията, той вече е удължен.

Ставката е 1,7% за нетно богатство над 3 млн. евро, до 3,5% за над 10 млн. евро, като се облага цялото имущество на субекта по света.

Първите 700 000 евро са освободени, както и 300 000 евро за основното жилище. Въведен е и лимит, така че общите подоходни и имуществени данъци да не надвишават 60% от дохода.

Данните показват, че през 2023 г. регионите са събрали 1,25 млрд. евро, а централното правителство – 630 млн. евро. Общо 1,88 млрд. евро. През 2024 г. сумата е достигнала 2 млрд.

Според икономисти данъкът има не само фискален, но и социален ефект – ограничава концентрацията на богатство и власт в ръцете на малцина.

Дженсън Хуанг, Nvidia: „Създал съм повече милиардери в екипа си от всеки друг шеф в света“

Реакции

Прогнозираното масово изселване на богатите не се е случило. През 2021 г. Forbes отчита 26 испански милиардери, а днес броят им е 34 с общо богатство над 200 млрд. долара.

„Богатите останаха, но наеха по-добри адвокати“, казва Марк Дебоа от инвестиционната платформа FO-Next.

Само малцина са се преместили в Лисабон или Дубай – достатъчно за заглавия, но не и да се сметне за „бягство“, добавя той пред The Guardian.

Големият въпрос е дали милиардерите могат да бъдат накарани да плащат повече. Основното изключение е за „семейни компании“ – първоначално създадено да подпомага малкия и средния бизнес, но днес използвано и от най-богатите фамилии.

Ако бъде премахнато, милиардерите вероятно ще прибегнат до правни схеми, прехвърляне на активи и холдинги в юрисдикции като Люксембург, вместо да напуснат страната.

Проблемът е, че хиляди средни предприятия също разчитат на тази разпоредба, което прави промяната политически сложна.

Икономисти изчисляват, че около 80% от активите на най-богатия 1% не се облагат с данък върху богатството. Загубите за държавната хазна от изключенията и лимитите може да достигат 4,5 млрд. евро годишно.

Въпреки всичко, испанската икономика остава силна – през миналата година тя беше най-бързо растящата сред големите развити икономики в света с ръст от 3,2% от БВП, изпреварвайки ръста дори на САЩ.