Облаците на Нина Александрова, които ни събират под едно небе

Нима литературата има силата да спасява?

В повечето случаи да. 

Спасява личността. Мигриращите истории. Облаците. Събира тънките, крехки нишки на човешките животи под едно небе. 

Или поне книгата „Да спасиш облаците“ на Нина Александрова го прави. “Вярвам, че историите, които разказваме, имат силата да променят как гледаме един на друг”, казва писателката пред Profit. Зад думите ѝ прозира хуманост, която неизменно се пренася и в нейния роман. 

Книгата ни пренася през два коренно различни свята – Дамаск и София, за да ни покаже, че макар границите да ни разделят, стремежът да открием пристан и смисъл е еднакъв навсякъде. 

Това е деликатен разказ за оцеляването, в който трагедията е описана с внимание и дълбоко преклонение пред човешката съдба. В Хомс, Западна Сирия, войната нахлува в живота на Амир като стихия, изтръгва всичко познато и го запраща заедно с близките му в неизвестното на чуждото небе.

Паралелно с неговата съдба, в София срещаме Ана. Нейното ежедневие, градено с години наред, изведнъж се разпада на съставни части. Сигурността на семейството ѝ, доскоро изглеждала непоклатима, се превръща в сложно уравнение с неизвестни, в което обещанията започват да губят своята тежест.

Структурата на романа е огледало на самия живот – нелинейна, изтъкана от паралели. От едната страна е подредената, понякога „хладна“ Европа, а от другата – пулсиращият, разкъсван Близък изток. “За мен беше важно историите да вървят паралелно, за да пробудя по този начин емпатия към всичко, което се случва извън нас.“

В „Да спасиш облаците“ контрапункт на хаоса е науката. Историята е пропита с метафори от математиката, физиката и биологията. За Нина науката е „съзнателно търсене в себе си“ и автентично човешко право.

„Вярвам, че именно чрез науката хората могат да бъдат устойчиви на всяка пропаганда – политическа, емоционална, здравна“, коментира тя. Макар чувствата ни да не се поддават на пълна логика, авторката вярва, че е красиво да търсим отговори за несъзнаваното в нас именно чрез подредения и ясен поглед на знанието. Самата тя дълго време се е занимавала с математика, ходи на състезания и олимпиади, печели награди. 

И може би именно тази математическа точност е била нужна на Александрова, за да осмисли онова, което не се побира в новинарските емисии. Преди да се превърнат в бележки по салфетки в кафенетата и да извървят пътя до белия лист, тези истории са били живи рани, които Нина е “превързвала с думи” в ежедневната си работа.

Пет азиатски романа, които носят тъгата на есента

Отвъд журналистиката

В продължение на 12 години Александрова отразява войната в Сирия. Сблъсква се с темата съвсем случайно – като политически журналист във в. „Стандарт“ тя бива изпратена в бежански лагер на границата. Отразява случващото се, но постепенно историята на арабската държава се настанява по-дълбоко и упорито в сърцето ѝ. Прескача пределите на професията ѝ.

„Започнах да отразявам конфликта и извън работно време“, посочва тя. „Не можех да огранича себе си в работното време от девет до пет. Трябваха ми повече гледни точки, повече ъгли, от които да наблюдавам развитието на събитията.“

Тя следи не само бурната реалност на Близкия изток, но и реакцията на Европа. Наблюдава определени политически нюанси, в „които сякаш се губи цялата човешка трагедия.“ 

Разбира се, на дневен ред идва въпросът с хилядите бежанци, търсещи убежище на Стария континент. Към днешна дата в Европа пребивават над 1,3 милиона сирийски граждани, а България, като външна граница, е неизменна част от този труден път. У нас около 25 000 сирийци са получили статут, като те продължават да бъдат най-голямата група, търсеща закрила.

Нина разбира скептицизма и страховете на българското общество – непрекъснатите дефицити в бюджета, напрежението в малките населени места и културните различия. За нея тези реакции са обясними, а проблемът не бива да се разглежда еднозначно. Тя подчертава и факта, че в бежанските потоци често съвсем умишлено се внедряват радикални елементи. „Бяха заложени скандали в много бежански лагери в Европа с цел да се зародят националистически партии, които да оберат този негативен вот.“

„Нещата често са изкривени по удобен начин“, допълва тя. Според нея страхът често е плод на манипулация, а не на изначална липса на толерантност.

Но в същите тези лагери писателката открива жестокото лице на съвременните конфликти. Тя вижда хора, които страдат. Хора, които гладуват и нямат дом. Деца, които са разселвани десетки и десетки пъти. По данни на ООН близо 6 милиона сирийци са напуснали родината си от началото на конфликта, а голяма част от тях са непълнолетни. Но именно в техните очи Александрова забелязва най-големия парадокс – „блясък на щастие“, когато говорят за миналото си, и една неугасваща жажда за живот.  

Сложното емоционално наследство на „Брулени хълмове“ – защо класиката остава силно неразбрана?

Тихата сила на арабската жена

Едно от най-силните открития за Нина по време на работата ѝ е промяната на жената в арабския свят – образ, който често се различава от този в новинарските емисии. Противно на представата за пасивност и затвореност, тя среща жени, които имат нужда да говорят и да бъдат чути. „За мое учудване, най-лесно ми споделяха жените. Говореха за тревогите си, за болката, която преживяват“, спомня си тя. 

Тези жени често се оказват невидимата сила, която крепи всички в най-тежките моменти. Нина разказва за сирийки, които са спасили семействата си, като буквално ги носят на гръб по дългия път към безопасността. Нейната героиня Ширин в „Да спасиш облаците“ е такъв образ.  

Според авторката ролята на жената в арабския свят се трансформира и ще става все по-значима. „Мисля, че войните са и шанс, независимо от ужасите – шанс жените да се пробудят по много начини.“

Камъкът си тежи на мястото

Интеграцията е дълъг и често непълен процес. Нина поддържа връзка с много сирийци и днес – някои са създали семейства в България, други са продължили към различни европейски държави. Но общото между всички е копнежът по родината. Сирийците, известни със своите големи и сплотени фамилии, мечтаят за деня, в който ще се завърнат, но са изключително предпазливи.

„Хората се страхуват. Не знаят в какво състояние са домовете им, дали са разрушени или ограбени“, обяснява Нина. Завръщането в Сирия днес означава да започнеш не от нулата, а „буквално от нищото“ в една икономически опустошена държава. Въпреки това, надеждата им е жива. Както казват самите те: „Камъкът си тежи на мястото“. Семейството се развива най-добре там, където е родено.

„Да спасиш облаците“ е именно това – опит да се съберат парчетата от този разбит свят. Нина преминава от журналистическия факт към художествения изказ, защото вярва, че само чрез разказаната история можем истински да се видим един друг. Не като цифри в доклад, а като хора, споделящи едно и също небе.