Публикуван под името Елис Бел, „Брулени хълмове“ е посрещнат с доста противоречиви реакции, когато излиза през 1847 г. Някои рецензенти са безпощадни, ужасени от „бруталната му жестокост“ и от образа на „обсебващата любов“. Други признават „силата и находчивостта“ на книгата, „нейната убедителна и правдива образност“. Мнозина казват просто, че тя е „странна“.

Въпреки популярността на готическата литература по онова време, едва ли е изненадващо, че „Брулени хълмове“ шокира читателите през XIX век. „Хората не знаят какво да правят с тази книга, защото в нея няма ясен морален компас“, обяснява пред BBC Клеър О’Калахан, професор по викторианска литература в университета Лъфбъро и автор на Emily Brontë Reappraised.

Три години след публикуването на романа Шарлот Бронте разкрива истинската самоличност на автора – Елис Бел не е мъж, а псевдоним на по-малката ѝ сестра Емили Бронте. Шарлот твърди, че критиците не са дали на творбата дължимото: „Незрелите, но напълно реални сили, разкрити в „Брулени хълмове“, едва бяха забелязани; смисълът и природата на романа бяха неразбрани.“

„Брулени хълмове“ – готическа сага за две семейства сред дивите мочурища на Йоркшир – постепенно се превръща в класика, оформила целия жанр. И до днес обаче думите на Шарлот Бронте продължават да звучат със същата истинност.

Има ли място сексът в класиката: Трейлърът на „Брулени хълмове“ скандализира феновете

Днес режисьорката на Saltburn Емералд Фенел има своя версия на историята. Премиерата е насрочена за 13 февруари, а в главните роли на Катрин Ърншоу и Хийтклиф влизат Марго Роби и Джейкъб Елорди.

Трейлърът вече предизвика полемики заради възрастта и етноса на актьорите, еротичните сцени и неавтентичните костюми. Вероятно в отговор на критиките, Фенел поставя заглавието в кавички. Тя заявява, че не се стреми към буквална адаптация на романа, а създава собствен прочит, тъй като оригиналната история е твърде „плътна, сложна и трудна“.

Възможно ли е да е права? И защо този „странен“, но завладяващ роман е озадачавал фенове, читатели и критици още от самото начало?

История за страст и отмъщение

Фенел не греши, когато говори за сложността на книгата. Нейната нелинейна, многопластова структура и множеството разказвачи могат да бъдат объркващи. Някои от имената на героите например се преплитат и това допълнително утежнява сюжетната линия. 

Филмът на Фенел използва слогана „най-великата любовна история на всички времена“, но може би по-точно би било „най-великата история за отмъщение“. Да, в романа има неудържима романтична страст: „Каквато и да е материята, от която са създадени душите ни, неговата и моята са една и съща; а тази на Линтън е толкова различна, колкото лунен лъч от светкавица или слана от огън.“ Но някои читатели са се вкопчили в тази култова реплика и са забравили какво следва след нея.

Връзката им е неразрушима и вечна, но същевременно обречена, а безкрайното им нещастие отключва цикъл от насилие, който завлича и следващите поколения.

Зловещата сянка, която „Американски психар“ хвърля върху съвременната мъжественост

Структурата на „Брулени хълмове“ умело подсилва тези мотиви. Оригиналното издание е разделено на два тома: първият е посветен на Катрин и Хийтклиф, а вторият – на техните деца. В началото Бронте съзнателно изгражда съчувствие към Хийтклиф. Когато пристига в имението като сирак, той е описан като „дрипаво, чернокосо дете... с вид на тъмнокож циганин“. Дори Катрин първоначално го отхвърля.

По-късно Хийтклиф е подложен на системен физически тормоз от Хиндли Ърншоу, който го превръща в обикновен слуга и го нарича „мръсен“. Единствената му утеха остава Катрин, с която броди из дивите мочурища. Но въпреки легендарното ѝ признание „Аз съм Хийтклиф... той е повече самата мен, отколкото аз съм“, тя избира социалния статус и се омъжва за богатия Едгар Линтън – решение, взето отчасти заради един фатален, подслушан разговор.

Отмъщението на Хийтклиф към Едгар и Катрин се ожесточава във втората половина на романа, след нейната смърт. Бронте подлага на изпитание всяка симпатия на читателя, разгръщайки една чудовищна тирания. Той подлага съпругата си Изабела на системен физически и психически тормоз, стигайки дори дотам да обеси собственото ѝ куче.

Жестокостта му не подминава и децата. Синът на Хиндли, Хеъртън, е превърнат в обикновен слуга – същата съдба, която някога застига самия Хийтклиф. Младата Кати Линтън, дъщерята на Катрин и Едгар, е отвлечена и насила омъжена за болнавия му син, Линтън Хийтклиф. Целта е ясна: хладнокръвно заграбване на имението Тръшкрос Грейндж. Всяко негово действие е пропито от чиста, методична отмъстителност.

Балове, бракове и бюджети: Как Джейн Остин изпревари Милтън Фридман и други икономически умове

Сложното наследство на романа

Някои филмови и телевизионни адаптации изцяло пропускат втората половина на „Брулени хълмове“ – вероятно заради нейната жестокост и сложност. Филмът на Уилям Уайлър от 1939 г. приключва със смъртта на Катрин – подход, споделен от адаптацията на Робърт Фюст (1970) и версията на Андреа Арнолд (2011), която се фокусира почти изцяло върху младостта на двамата главни герои.

Тъй като смъртта ѝ настъпва още по средата на романа, много екранизации просто задраскват останалите 18 години от сюжета. Това неизбежно смекчава финала и заглажда най-мрачните му черти. Все пак съществуват опити за цялостен прочит — като продукцията на BBC от 1967 г., вдъхновила Кейт Буш за нейния хит десетилетие по-късно. Въпреки това, именно петчасовият минисериал от 1978 г. остава в историята като най-верният на литературния оригинал.

Защо Агата Кристи остава ненадмината

„Пренебрегването на втората част просто не работи“, твърди О’Калахан. „Любовта и отмъщението са двигателите на тази история... а дълбините, до които Хийтклиф е готов да се спусне, за да накара другите да платят, са бездънни.“

Хийтклиф живее в постоянно мъчение и неутолима скръб, но налага същата тази болка на всички около себе си – без сянка от угризение. Като отказва да го накаже и му позволява да си отиде без изкупление, Бронте изправя читателя пред безпощадни въпроси: Какво всъщност е любовта? Възможен ли е бракът? Къде свършва страстта и къде започва чистото насилие?

Именно това е сложното наследство на романа. „Популярната култура ни е убедила, че това е велика романтична история... но когато хората я прочетат за първи път, те остават разтърсени. Книгата е коренно различна от представата за нея. Тя все още притежава силата да шокира и, подобно на викторианците, ние все още се борим да я дефинираме и да разберем какво да правим с нея“, заключава О’Калахан.

Емили Бронте така и не доживява успеха на единствения си роман, но знаем, че е познавала вкуса на критиката. В музея Brontë Parsonage в Хауърт се пазят пет изрезки с първите отзиви за „Брулени хълмове“ – повечето от тях съкрушително негативни. Тя умира от туберкулоза едва на 30-годишна възраст, малко след излизането на книгата, оставяйки след себе си шедьовър, който времето тепърва щеше да оцени.

Независимо дали изпитвате привличане или погнуса към неговите дълбоко проблемни герои, зловещ сюжет и токсична романтика, „Брулени хълмове“ продължава да обсебва читателите – или по-точно да ги „подлудява“. Сигурно е, че версията на Емералд Фенел няма да бъде последната. Дали обаче изобщо е възможно киното да въздаде справедливост на такава книга, остава отворен въпрос.

Може би поне по един въпрос мнението ни съвпада с това на анонимен критик от 1848 г.: „Невъзможно е да започнеш тази книга и да не я довършиш – и също толкова невъзможно е, след като я затвориш, да не говориш за нея.“