Ниската околоземна орбита става все по-пренаселена. Около 14 500 активни спътника обикалят Земята, като приблизително две трети от тях се управляват от SpaceX. Сега, в документи, свързани с плана на Илон Мъск да обедини SpaceX и компанията си за изкуствен интелект xAI преди евентуално първично публично предлагане (IPO), компанията е поискала разрешение от Федералната комисия по комуникациите на САЩ (FCC) да изстреля до 1 милион нови спътника.

Мащабът на заявката е толкова голям, че би засенчил броя на всички спътници, които в момента са в орбита – и дори надхвърля общия брой обекти, някога изпращани в космоса от всички държави, взети заедно. Това повдига въпроса защо Мъск планира подобна стъпка и какво би означавала тя за останалия свят, разказва Fast Company.

Визия за „космически центрове за данни“

В публично съобщение на сайта на SpaceX, публикувано като част от процеса по сливане с xAI, Мъск заявява, че „изстрелването на съзвездие от милион спътника, които функционират като орбитални центрове за данни, е първа стъпка към превръщането ни в цивилизация от ниво Кардашев II“.

Скалата на Кардашев е концепция за измерване на технологичното развитие, предложена през 60-те години от съветския астроном Николай Кардашев. Според нея цивилизация от втори тип би могла да използва енергията на цяла звездна система.

Сателитите на Starlink падат от небето – и засипват орбитата с метални отпадъци

Но експертите са скептични

Докато подобна амбиция вероятно би впечатлила самия Кардашев, много експерти са далеч по-предпазливи. Добавянето на 1 милион спътника би означавало приблизително 67-кратно увеличение на сегашния брой обекти в орбита.

„Предложения от такъв мащаб представляват фундаментална промяна и заслужават същото ниво на контрол, каквото бихме приложили към всеки друг голям глобален инфраструктурен проект“, казва Рускин Хартли, главен изпълнителен директор на DarkSky International – неправителствена организация, която се фокусира върху опазването на нощното небе и ограничаването на светлинното замърсяване.

Рискове за орбитата и атмосферата

Разгръщането на подобна мегаконстелация може да има сериозни вторични ефекти.

„Последствията далеч надхвърлят астрономията“, предупреждава Хартли.

„Те включват натрупващо се въздействие върху нощното небе, увеличено атмосферно замърсяване от изстрелванията и повторните навлизания в атмосферата, както и значително по-висок риск от орбитална пренаселеност и каскадни сблъсъци, които могат да ограничат достъпа до ниската орбита за всички държави.

Когато спътниците изгарят при навлизане в атмосферата, те отделят метали като алуминий. Според учените и Британската космическа агенция това е процес, който все още не е добре изследван, но вероятно се ускорява с разрастването на т.нар. мегаконстелации.

Екосистема от контрабандни технологии поддържа последната връзка на Иран с интернет света

Въпросът за безопасността

Космосът вече е изпълнен със спътници, които поддържат комуникациите, GPS навигацията и редица услуги, на които разчита съвременното общество.

Значителното увеличаване на броя им би повишило риска от опасни сближавания, които – ако не бъдат наблюдавани и предотвратени – могат да доведат до сблъсъци и лавинообразно натрупване на отломки.

„SpaceX ще каже, че може успешно да управлява позиционирането на тези спътници, но не са нужни много провали, за да се стигне до сериозен проблем“, казва Джонатан Макдауъл – астроном и анализатор по устойчивост на космическата среда, базиран в Лондон и Бостън, пред Fast Company.

По думите му спътниците ще се намират в по-високата част на ниската околоземна орбита, където дефектиралите апарати се връщат в атмосферата значително по-бавно.

Хартли допълва, че подобни рискове изискват далеч по-задълбочен анализ: „Решенията, които се вземат днес, ще оформят околоземната среда за поколения напред.“

Европейският конкурент на Starlink – Eutelsat – набира скорост

Реалистичен план или регулаторна стратегия?

Не всички експерти смятат, че целта за 1 милион спътника е реалистична.

„Ако въпросът е дали това е практично – вероятно не“, казва Кейлъб Хенри, директор „Изследвания“ в Quilty Space.

„Подобно заявление може да е начин SpaceX да разшири границите, преди регулаторите да одобрят по-малка част от планираното.“

Подобна стратегия вече изглежда позната.

През 2022 г. FCC първоначално отхвърли предложение на SpaceX за изстрелване на 30 000 спътника, но впоследствие го одобри на траншове от по 25%.

„Комисията разреши още 7 500 спътника през януари, което води до общо одобрение за 15 000 апарата по това заявление“, посочва Хенри.

SpaceX също така настоява за изключения от стандартните срокове за разгръщане на мрежи от спътници и подчертава, че икономическата логика на проекта зависи от това ракетата Starship да стане напълно повторно използваема.

В този контекст искането за 1 милион спътника не трябва непременно да се тълкува като сигнал за незабавна експанзия. По-скоро то изглежда като опит за резервиране на честотен спектър и орбитално пространство.