В по-голямата част от Иран интернетът беше спрян миналия четвъртък – което е най-тежкото и мащабно прекъсване на мрежата от години насам. Блокирането се появява дни след ескалиращи антиправителствени протести и на практика оставя страната дигитално изолирана.

Само в много ограничени части на Иран все още е възможно да бъдат изпращани снимки и видеа към останалия свят, а на места дори е възможно да се осъществяват телефонни разговори.

В понеделник Telegram каналът Vahid Online публикува снимки на тела, лежащи край улиците в Кахризак – в южните покрайнини на Техеран. Ден по-рано каналът разпространява видео от погребение, на което хора скандират „смърт за Хаменей“.

Част от тези материали достигат до света чрез цялостна екосистема от инструменти за заобикаляне на цензурата – сред тях са алтернативни Telegram връзки, децентрализираната комуникационна услуга Delta Chat и браузърът Ceno, обяснява пред The Guardian Амир Рашиди, ирански експерт по правата в дигиталното пространство.

Най-същественият елемент в тази система обаче са терминалите на Starlink – сателитна интернет услуга, която осигурява връзка чрез хиляди спътници в ниска околоземна орбита. През последните две години устройствата са били масово вкарвани контрабандно в Иран. За хората, които ги използват, рискът е изключително висок.

По данни на Рашиди в страната има около 50 хиляди терминала на Starlink, а други оценки сочат до 100 хиляди. Потребителите на услугата, която е част от SpaceX на Илон Мъск, представляват нищожна част от населението на Иран, което надхвърля 90 милиона души.

Въпреки че един терминал може да осигури достъп до интернет на няколко души или дори на цяла жилищна сграда, общият брой потребители в страната вероятно не надхвърля няколкостотин хиляди души, казва Дъг Мадъри, директор „Интернет анализи“ в компанията Kentik.

Именно те поддържат последната, крехка връзка на Иран с външния свят. По електронен път почти никаква информация не напуска страната, с изключение на минимален трафик от компании и лица, предварително „одобрени“ от режима.

В същото време иранските власти активно издирват Starlink терминали.

По информация от източници се заглушават цели квартали с помощта на технологии за електронна война, а дронове обикалят покривите в търсене на характерните сателитни антени.

Съгласно закон, приет през 2025 г., притежанието на Starlink терминал в Иран може да бъде тълкувано като шпионаж в полза на Израел и се наказва с до 10 години затвор.

„На практика Starlink е криминализиран до такава степен, че в закона се казва, че използването му е равносилно на провеждане на шпионски операции за Израел и американската ЦРУ“, казва Рашиди.

Не е ясно колко терминали все още функционират и колко вече са конфискувани, допълва той.

Инструментите, които Иран използва за заглушаване на сигналите, са от военен клас и са сходни с тези, използвани за блокиране на дронове на фронтовата линия в Украйна. Те са скъпи и енергоемки, могат да блокират конкретна радиочестота в ограничен район, но не позволяват пълно покритие на страната.

„Това не е евтино. Това е технология от военен арсенал, за която има минимален брой доставчици, способни да я осигурят“, коментира Мадъри.

Към момента малцината, които разполагат със Starlink, все още могат да се свързват с интернет, въпреки че в райони със силно заглушаване това често се свежда единствено до изпращане на кратки съобщения. По-технически подготвените използват VPN услуги, за да прикрият активността си; други просто местят терминалите си на различни места, за да избегнат засичане.

Въпреки че засега могат да комуникират, иранските власти биха могли – дори и с определени трудности – да проследят тези потребители. „В зависимост от това колко усилия реши да вложи правителството, то може да засече сигналите, които използват специфичните честоти на тези терминали“, казва Мадъри. „На практика сам се обозначаваш.“

За хората, които нямат достъп до сателитен интернет, бъдещето изглежда още по-ограничено. Съобщение в свързан с държавата Telegram канал вече дава индикации как може да изглежда интернетът в Иран занапред.

Държавната агенция IRIB публикува списък със сайтовете, които ще бъдат достъпни в страната.

Сред тях са местни търсачки, вътрешни картографски и навигационни услуги, национални приложения за изпращане на съобщения и дори стрийминг платформа – ирански еквивалент на Netflix, но с изцяло одобрено от властите съдържание.

Всички тези услуги са част от усилията на Иран да изгради т.нар. „национален интернет“ – орязана версия на мрежата, още по-рестриктивна дори от китайската, управлявана от държавата и практически откъсната от глобалния интернет. Проектът е в ход още от времето на администрацията на Хасан Рухани и сега, изглежда, започва да дава резултат.

Според Мадъри и Рашиди това означава, че интернетът в Иран, такъв какъвто е бил доскоро, може и да не се върне.

„Има слухове“, казва Рашиди. „Някои хора смятат, че дори нещата да се нормализират, интернетът няма да се върне. Ще съществува единствено национален интернет.“

„Те се подготвят за дългосрочен сценарий, при който това ще бъде новото нормално за продължителен период от време“, заключава Мадъри.