Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом означава, че Европа трябва да има предвид една сериозна цифрова уязвимост: САЩ разполагат с „прекъсвач“ на интернет.

Докато американската администрация повишава залозите в геополитическата игра на покер, започнала с търговската война на Тръмп, европейците осъзнават, че години наред прекомерната зависимост от няколко американски технологични гиганта е дала на Вашингтон печеливша ръка, пише в свой анализ POLITICO.

В случая фаталната уязвимост е почти пълната зависимост на Европа от американските доставчици на облачни услуги.

Облачните изчисления са жизнената сила на интернет, захранваща всичко – от имейлите, които изпращаме, и видеоклиповете, които гледаме, до индустриалната обработка на данни и правителствените комуникации. Само три американски гиганта – Amazon, Microsoft и Google – държат повече от две трети от регионалния пазар, поставяйки онлайн присъствието на Европа в ръцете на компании, които се сближават с американския президент, за да се предпазят от предстоящи регулации и глоби.

Защитниците на суверенитета в Европа отдавна изразяват опасения, че зависимостта от облака означава, че американските агенции могат да шпионират чувствителни данни на европейци, съхранявани на американски сървъри, където и да се намират те, благодарение на законите зад океана.

Сега, в политически цикъл, в който американският президент променя законите според всяко свое хрумване, а главният прокурор на Международния наказателен съд загуби достъп до електронната си поща в Microsoft, след като е санкциониран от Вашингтон (след издаването на заповеди за арест на висши израелски служители), съществуват реални опасения, че Вашингтон може да използва технологичното си превъзходство като лост за натиск.

„Тръмп наистина мрази Европа. Той смята, че целта на ЕС е да „прецака“ Америка“, казва пред POLITICO Зак Майърс, директор по научните изследвания в мозъчния тръст CERRE в Брюксел. „Идеята, че той може да нареди да се задейства „прекъсвача“ или да направи нещо друго, което би нанесло сериозна вреда на икономическите интереси на Европа, не е толкова неправдоподобна, колкото звучеше преди шест месеца“.

Мечтата на Путин за дигитална „стена“ постепенно се превръща в реалност

Александър Виндбилер, главен изпълнителен директор на австрийската компания за облачни услуги Anexia, казва, че би искал „ИТ специалистите“ като него да бяха говорили по-рано за „нездравословната зависимост“. Той изтъква, че европейската индустрия за облачни услуги твърде дълго е избягвала лобирането и политиката, за да се фокусира върху технологичната конкурентоспособност.

„Дали Тръмп ще изключи облачните услуги в Европа? Не знам. Но никога не съм очаквал и че САЩ ще заплашват да отнемат Гренландия от Дания“, казва Виндбилер. „Това е по-откачено от изключването на облака“.

Ако изключването стане реалност

Предупрежденията започнаха няколко месеца след като Тръмп се върна в Белия дом.

„Вече не е разумно да предполагаме, че можем да разчитаме изцяло на нашия американски партньор. Има сериозен риск всичките ни данни да бъдат използвани от американската администрация или инфраструктурата да стане недостъпна за други страни“, казва Матиас Еке, германски депутат социалдемократ в Европейския парламент, по време на събитие през март.

„Рискът от спиране е новата парадигма“, съгласен е и шефът на френския шампион OVHcloud, Бенджамин Ревколевски. „Облакът е като кранче за вода. Ами ако в даден момент кранчето бъде затворено?“.

Технологичният еквивалент на затварянето на крана би бил, ако американската администрация нареди на облачните компании да спрат услугите си в Европа. Облачните изчисления работят, като предоставят на бизнеса виртуален достъп до съхранение на данни и изчислителна мощ. Това значително разширява възможностите му благодарение на обширни мрежи от физически центрове за данни по целия свят. И макар прекъсването на услугата да остава екстремен сценарий, американските технологични гиганти вече не го отхвърлят като възможност.

През април Microsoft обяви, че ще добави задължителна клауза в договорите си с европейските правителства, за да ги поддържа онлайн, и ще се бори в съда срещу всякакви заповеди за спиране. Макар президентът Брад Смит да заяви, че рискът американската администрация да нареди на американските технологични компании да прекратят дейността си в ЕС е „изключително малък“, той признава, че това е „реална загриженост на хората в цяла Европа“. Microsoft също така представи нови функции този месец в опит да успокои европейците.

AI mode - как изглежда „пълното преосмисляне на търсенето“ в интернет

Amazon пък обяви нова управленска структура за така наречената си „суверенна оферта“ в Европа, за да гарантира „независима и непрекъсната дейност“ и да успокои опасенията. Според информациите компанията е подготвила персонала си да отговаря на въпроси от клиенти относно международни забрани, като им е дала указания да казват, че „в теоретичния случай, че такива санкции някога бъдат наложени, облачното подразделение на Amazon ще направи всичко възможно, за да осигури непрекъснатост на услугата“.

Няколко експерти се питат каква власт биха имали американските компании, за да се противопоставят на Белия дом.

„Ако това политическо измерение стане враждебно, колко вероятно е компаниите с най-добри намерения да се противопоставят на своя президент?“, пита пред POLITICO Кристина Кафара, икономист в областта на технологиите и конкуренцията и почетен професор в University College London.

Новината, че главният прокурор на Международния наказателен съд Карим Хан през май е загубил достъп до своя имейл, хостван от Microsoft, след налагането на санкции от САЩ във връзка със заповедта за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху, предизвика допълнителна тревога. Microsoft отказа да коментира точното си участие в прекъсването на достъпа до имейла на Хан, като се ограничи с по-общо изявление: „Microsoft никога не е преустановявала или спирала услугите си“.

„Естествено, американските компании трябва да спазват американското законодателство“, казва и Аура Сала, финландска дясноцентристка депутатка в Европейския парламент и бивша главна лобистка на Meta в Брюксел, добавяйки, че „за европейците това означава, че не можем да се доверяваме на надеждността и сигурността на операционните системи на американските компании“.

Политици и експерти се застъпват за реална европейска технологична алтернатива.

„Чувстваш, че си на една изпълнителна заповед разстояние от загубата на достъп до критични технологии и критични инфраструктури“, казва Франческа Брия, професор по иновации в University College London. „Стана ясно, че Европа не трябва да зависи от никаква външна сила, която има способността да дръпне штепсела“.

План за 300 милиарда евро

Натискът върху Европа да се откаже от американския облак се сблъсква със суровата реалност: премахването на американското технологично господство няма да бъде нито лесно, нито евтино.

Технологичният бизнес иска създаване на суверенен инфраструктурен фонд в ЕС

„Ако погледнем към облака, към изкуствения интелект, към центровете за данни, за съжаление просто няма достатъчно алтернативи на предлаганите от американската дигитална индустрия продукти“, казва бившият германски министър на финансите Йорг Кукис през април и призовава блока да действа с предпазливост по отношение на търговските репресии срещу Тръмп.

Една инициатива в областта на индустриалната политика, която набира скорост като план за това как блокът може да възстанови баланса, оценява цената на 300 милиарда евро. Създадена от група технологични експерти и икономисти и подкрепена от европейската индустрия, т.нар. инициатива EuroStack има за цел да направи Европа самостоятелна в областта на цифровата инфраструктура, включително софтуера. Движението иска ЕС да се обедини около три цели: „Купувайте европейско“, „Продавайте европейско“ и „Финансирайте европейско“.

То призовава политиците в Европа да дадат приоритет на компаниите от ЕС при възлагането на обществени поръчки, да определят квоти за държавните поръчки и да създадат фонд EuroStack за подкрепа на местните технологии.

„Няма нищо извънредно в този подход: тези инструменти на индустриалната политика се използват широко в други юрисдикции, включително в САЩ, от десетилетия – тъй като големите обществени поръчки са стимулирали растежа на днешните технологични гиганти“, пишат от организацията.

Няма да е толкова лесно, казва Майърс от мозъчния тръст CERRE: „Те искат много пари за този проект. Стотици милиарди. Идеята, че те ще се появят като по магия, е доста фантастична“.

Опоненти като американската търговска група Chamber of Progress твърдят, че разходите за постигане на пълен технологичен суверенитет могат да надхвърлят 5 трилиона евро.

Няколко европейски страни и водещи законодатели в Европейския парламент вече изразиха подкрепата си за инициативата EuroStack, която беше изрично спомената в неотдавнашното коалиционно споразумение в Германия. Въпреки това те вървят по тънък лед, докато се опитват да намерят баланс между стъпките към европейска самодостатъчност, без да бъдат обвинени в протекционизъм. Това би могло да предизвика негативна реакция от страна на САЩ.

„Никоя страна или регион не може да води технологичната революция сам“, казва пред репортери в Брюксел на 5 юни технологичният комисар на ЕС Хена Виркунен, представяйки стратегия, която също признава, че блокът „е изложен на риск от оръжието на технологичната и икономическата си зависимост“.