„Атина не е гигантски хотел“: Кметът на гръцката столица срещу свръхтуризма
Харис Дукас предупреждава, че при 700 000 жители и 8 милиона туристи местните буквално са изтласквани от собствените си квартали, и допълва: Не можем да се превърнем в още една Барселона
,fit(1001:538)&format=webp)
В сърцето на Древна Атина, по тесните улички и около археологическите обекти, тълпите от туристи са навсякъде, виещи се в колона зад екскурзоводите.
В миналото местните власти приветстват подобни гледки.
Но за Харис Дукас, кметът-социалист, решен да върне претъпкания център на гражданите, началото на туристическия сезон излага столицата на риск от „пренасищане“. Той счита, че цели квартали са изложени на опасност да загубят своята автентичност поради неконтролираното развитие на туризма.
„Атина не може да функционира като гигантски хотел“, заявява той в интервю за The Guardian. „Необходими са ограничения и правила. Градовете също трябва да имат думата по отношение на начина, по който се развиват“.
Миналата година Атина е посетена от над 8 милиона души – рекорд за град, който доскоро се смяташе за междинна спирка по пътя към гръцките острови. Само при краткосрочните наеми нощувките в популярния квартал „Плака“ под Акропола са се удвоили от 2018 г., разкри наскоро проучване, поръчано от общината.
В неокласическата кметска сграда на града служителите казват, че времето е от съществено значение, ако Атина не иска да стане жертва на собствения си успех. Предупредителните знаци са навсякъде: от скочилите наеми на имоти, непосилни за местните жители, до претоварената инфраструктура, огъваща се под натиска.
„Цяла Атина се разкопава, за да можем да се справим“, казва Дукас, професор по енергетика, преди да влезе в местното управление. „Изграждаме електроенергийна инфраструктура, водоснабдителни системи, канализация, 5G мрежи. Когато имаш около 700 000 жители и 8 милиона посетители, натискът е огромен.“ Всеки месец се наема „повече персонал, оборудване, машини“, за да се отговори на предизвикателствата, допълва той.
Дукас поема поста през 2024 г., след като неочаквано спечели изборите с подкрепата на основната опозиционна партия ПАСОК, обещавайки да „озелени“ столицата, която се счита за най-горещата на континента. Под негова власт в общината с площ от 39 кв. км са засадени 3855 дървета.
Но с нарастването на привлекателността на Атина кметът влиза в пряк конфликт със силите, които той обвинява за „неконтролираното развитие“ в най-атрактивните туристически места.
Дукас е насочил вниманието си към строителни компании, решени да издигнат многоетажни сгради в подножието на Акропола от 5-ти век пр.н.е., както и към инвеститори в недвижими имоти, и предприемачи. Той също така се бори срещу разпространението на често нелицензирани барове и заведения на покривите на сградите.
Битката се засили тази седмица, след като Дукас заяви, че ще се основе на законопроект за използване на земята за туристически цели, за да призове за пълна забрана на нова стопанска дейност в историческия център на града.
„Ще спрем всички туристически инвестиции в Плака, която съм се заел да спася. Няма повече място. Нито за краткосрочно наемане, нито за апартаменти за туристи, нито за хотели, нито за каквато и да е друга туристическа употреба. Районът е пренаселен“. Инвеститорите, казва той, трябва да се насочат към „по-малко пренаселени“ райони на столицата.
Кметът също така лансира идеята за замразяване на разрешителните за строеж на нови хотели. Това би било вследствие на подобна забрана, въведена от центристко-дясното правителство, която ограничава краткосрочните наеми в кварталите с изглед към Акропола.
За негова изненада тази седмица той получи подкрепа от неочаквана страна. На събитие за популяризиране на столицата във вторник председателят на влиятелната асоциация на хотелиерите Евгениос Василикос също повдигна въпроса за ограничение върху строителството на хотели, като посочи за пример Барселона, където от 2017 г. насам не се издават разрешителни за нови хотели.
„Няма нужда да изобретяваме нещо, което вече е открито“, каза хотелиерът, добавяйки, че е дошъл моментът туристическият сектор на столицата сериозно да обмисли къде иска да бъде след 10 или 15 години.
„Когато целият център на Атина се превръща в хотелска зона, не мога да съм единственият, който подчертава това. Сега, след като председателят на асоциацията на хотелиерите се включи, дискусията официално започна. Атина не може да се превърне в още една Барселона“, категоричен е кметът.
Дукас явно е бил окуражен от Хойме Колбони, своя колега от левицата в Барселона, който наскоро обяви пълна забрана на краткосрочните наеми от ноември 2028 г., когато ще бъдат отменени разрешителните за над 10 000 апартамента в опит градът да стане по-привлекателен за живеене за местните.
И Атина, и Барселона са сред 15-те градове, чиито кметове се присъединиха към европейски план за действие в областта на жилищното строителство, който призовава ЕС да предприеме смели инициативи за справяне с кризата.
Подобно на Колбони, Дукас описа достъпа до евтини жилища като невъзможен за мнозина поради натиска от краткосрочните наеми, най-големия проблем на общината.
„Създадохме служба за социално жилищно строителство, за да идентифицираме сгради и апартаменти, които можем да реновираме с средства от ЕС. Искаме да стимулираме младите двойки да останат в центъра. Докато други градове се движат към бетон и небостъргачи, ние вървим в съвсем друга посока, което включва събаряне на сгради, за обществено пространство за паркове и детски площадки. Атина е за хората. Тя не е само за онези, които искат да я експлоатират“, допълва в заключение кметът.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)