В лаборатория в Мелбърн учени очакват доставката на малка проба от човешки мозък. Тя е с размерите на обелен фъстък и е взета по време на операция на пациент с мозъчен тумор в близката болница Royal Melbourne Hospital.

Веднага след операцията тъканта се поставя в специален разтвор и се пренася в лабораторията, където се поддържа жива чрез подаване на кислород и въглероден диоксид. Учените разполагат с ограничено време, тъй като пробата може да започне да се уврежда още след около денонощие.

Само половин час след получаването ѝ те вече измерват електрическите сигнали на мозъчните клетки.

Това е част от работата на невролога Луси Палмър и екипа ѝ от института Florey в Австралия. Те са сред малкото учени по света, които изследват функционирането на живи човешки неврони, вместо да разчитат единствено на експерименти с животни или тъкан от починали пациенти, разказва научното издание Nature.

Резултатите от подобни изследвания показват, че човешките мозъчни клетки невинаги функционират по същия начин като тези на мишките. Разликите могат да помогнат на учените да разберат по-добре процесите на стареене, развитието на мозъчните тумори и някои неврологични заболявания.

Досега голяма част от знанията за работата на мозъчните клетки са получени от изследвания върху животни или проби, взети след смъртта на пациенти.

Тези методи обаче имат ограничения. Тъканта от починали хора позволява да се изучава структурата на мозъка, но не и да се наблюдава как невроните обменят електрически сигнали, докато са активни.

Експериментите с животни дават възможност да се проследява работата на живи клетки, но резултатите невинаги могат да бъдат приложени пряко към човешкия мозък.

Затова учените все по-често се обръщат към проби, взети от пациенти по време на операция. Тъканта обикновено се отстранява заради заболяване или когато хирурзите трябва да достигнат до по-дълбоки мозъчни структури.

В лабораторията изследователите могат да измерват реакциите на отделните неврони към различни стимули и да проследяват как те обменят информация помежду си.

Интересът към този метод нараства. Според данни от научната база Scopus преди две десетилетия са публикувани едва няколко подобни изследвания годишно, докато днес броят им надхвърля 40.

Достъпът до човешка мозъчна тъкан обаче остава силно ограничен. Някои лаборатории получават само по няколко проби месечно, а запазването на клетките живи изисква специализирано оборудване и изключително прецизна работа.

Човешките неврони се оказват по-различни от очакваното

Едно от интересните открития е свързано с начина, по който мозъчните клетки предават информация.

В изследване, публикувано през 2025 г. в научното списание Cell, екип от Института за наука и технологии в Австрия установява, че електрическите сигнали между определени човешки неврони се предават по-надеждно, отколкото при мишките.

При изследваните връзки сигналът успява да активира следващия неврон в 90% от случаите. При мишките този дял е 62%.

Резултатите предполагат, че определени връзки в човешкия мозък могат да предават информация по-надеждно. Все още обаче не е ясно как тези различия се отразяват на по-сложните мозъчни функции.

Учените откриват и структурни особености. В някои области човешките неврони образуват по-гъсти връзки помежду си, а разклоненията им са по-големи, което може да влияе върху обработката на информация.

Разлики се наблюдават и в развитието на мозъка.

Екип от Станфордския университет анализира тъкан от 24 деца и младежи на възраст между девет месеца и 18 години. Резултатите показват, че с възрастта изследваните човешки неврони започват да реагират по-бързо на стимули. При мишките учените установяват обратната тенденция.

Изследването все още не е преминало независима научна рецензия, но допълва доказателствата, че резултатите от експерименти с животни невинаги могат да бъдат пренасяни директно върху хората.

Как се променя мозъкът с възрастта?

Изследването на жива човешка тъкан позволява на учените да проследяват и промените, свързани със стареенето.

Екип от Унгарския център за върхови постижения в молекулярната медицина анализира мозъчни проби от 106 души на възраст между 11 и 84 години.

Изследователите установяват, че с напредването на възрастта определени връзки между невроните отслабват, а предаването на електрически сигнали се забавя.

Според тях тези промени могат да помогнат за обяснението защо при някои хора с остаряването намалява способността за учене и обработка на нова информация.

Това обаче не означава, че всички мозъчни функции се влошават по един и същи начин. Наблюдаваните изменения засягат конкретни видове клетки и са необходими допълнителни изследвания, за да се установи как влияят върху работата на мозъка.

Нови възможности за лечение на мозъчни тумори

Особен интерес представляват изследванията на мозъчния рак.

Екипът на Луси Палмър установява, че клетките от агресивни мозъчни тумори са по-активни и образуват повече връзки с околните неврони в сравнение с тези от по-бавно растящи образувания.

Учените наблюдават и повишена активност на невроните при пациенти с агресивни тумори. Експериментите показват, че тя може да подпомага разпространението на раковите клетки.

Съществуват и съществени разлики спрямо лабораторните модели с мишки. При тях мозъчните тумори обикновено имат по-ограничено клетъчно разнообразие, докато при хората отделните ракови клетки могат да се различават значително една от друга.

Живата мозъчна тъкан вече се използва и за изследване на действието на противоракови лекарства. При един от експериментите учените наблюдават как медикамент променя електрическата активност и комуникацията между невроните. Това може да помогне да се разбере по какъв начин лекарството забавя или спира растежа на тумора.

Подобни изследвания биха могли да бъдат полезни и при разработването на нови терапии за заболявания на централната нервна система.

Според данни, цитирани от Nature, около 90% от лекарствата, предназначени за лечение на такива заболявания, не преминават успешно клиничните изпитвания.

Една от възможните причини е, че медикаментите действат различно в човешкия мозък и при лабораторните животни.

Експериментите с жива човешка тъкан могат да помогнат тези различия да бъдат установени още преди лекарствата да достигнат до изпитвания върху пациенти.

Защо този метод все още се използва рядко?

Работата с жива мозъчна тъкан изисква специализирани умения, които сравнително малко учени притежават.

Един от основните методи позволява да се измерва електрическата активност на отделни неврони с помощта на изключително тънки стъклени електроди. Техниката се използва от 70-те години на миналия век, но усвояването ѝ може да отнеме години.

Някои лаборатории вече внедряват автоматизирани системи и роботизирани инструменти, които улесняват работата и позволяват по-прецизни измервания.

Въпреки технологичния напредък човешките проби остават труднодостъпни, а експериментите с животни продължават да имат важна роля в неврологията. Сега обаче учените могат да сравняват резултатите от двата подхода и да установяват кои особености на човешкия мозък не могат да бъдат обяснени с изследвания върху мишки.