След повече от осем години пътуване и близо 10 милиарда изминати километра съвместната европейско-японска космическа мисия „БепиКоломбо“ (BepiColombo) достигна Меркурий и се подготвя да навлезе в орбита около най-малката и най-близка до Слънцето планета в Слънчевата система.

Космическият апарат вече се намира в близост до крайната си дестинация, но предстои една от най-сложните операции в цялата мисия. В събота двигателите му трябва да бъдат задействани, за да намалят скоростта достатъчно, така че гравитацията на Меркурий да го задържи в орбита.

Ако маневрата бъде успешна, „БепиКоломбо“ ще се превърне в едва втората мисия в историята, успяла да навлезе в орбита около планетата, пише The Guardian. Преди нея това постижение е реализирано единствено от американския апарат MESSENGER, който пристига през 2011 г. и изследва Меркурий в продължение на четири години.

Проектът на Европейската космическа агенция (ESA) и Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA) е на стойност 1,6 млрд. евро и има за цел да разкрие някои от най-големите загадки на планетата – от произхода на огромното ѝ метално ядро до наличието на лед в кратерите, които никога не са огрявани от Слънцето.

„Много сме развълнувани. Чакахме дълго този момент“, споделя проф. Ема Бънс от Университета в Лестър, която работи по проекта от 20 години.

Осем години пътуване и рискована последна маневра

„БепиКоломбо“ беше изстрелян през 2018 г. от Френска Гвиана. Първоначално пътуването трябваше да продължи седем години, но проблем със задвижващата система наложи удължаването му с още една.

Достигането до Меркурий представлява особено сериозно техническо предизвикателство. Поради близостта на планетата до Слънцето космическите апарати се ускоряват под въздействието на слънчевата гравитация и трябва постепенно да намаляват скоростта си, за да не прелетят покрай целта.

Затова маршрутът на „БепиКоломбо“ включва една обиколка около Земята, две прелитания край Венера и шест край самия Меркурий. Тези гравитационни маневри позволяват на апарата да забави движението си, без да изразходва прекомерно количество гориво.

Последната операция ще продължи около 37 минути. При нея двигателите трябва да осигурят необходимото забавяне за навлизане в орбита. В случай на технически проблем съществува риск космическият апарат да премине покрай планетата, вместо да бъде уловен от нейната гравитация.

„Това е изключително сложна и предизвикателна мисия“, подчертава Бънс, която ръководи работата по един от научните инструменти – рентгеновия спектрометър MIXS, предназначен да анализира химичния състав на повърхността.

Какви загадки крие Меркурий?

Въпреки близостта си до Земята в рамките на Слънчевата система, Меркурий остава сравнително слабо изследван. Досега само два космически апарата са го посещавали – американските Mariner 10 и MESSENGER.

Планетата е малко по-голяма от Луната, но има приблизително четири пъти по-голяма маса. Необичайно високата ѝ плътност се дължи на огромното метално ядро, чийто произход продължава да озадачава учените.

Една от хипотезите предполага, че в ранната история на Слънчевата система Меркурий е бил значително по-голям, но мощен сблъсък е отнесъл голяма част от външните му слоеве.

Възможно е също поредица от удари постепенно да е разрушила мантията и кората му. Друга теория допуска, че планетата се е формирала в област, богата на метали, и винаги е имала подобен състав.

Сред останалите загадки са хилядите необичайни вдлъбнатини по повърхността, които не приличат на обикновени ударни кратери. Те са плитки, със стръмни стени, често образуват групи и според геоложките оценки някои са сравнително млади – на около 100 000 години. Произходът им все още не е изяснен.

Изследователите ще се опитат да разберат и защо в полярните кратери на Меркурий съществува замръзнала вода, въпреки екстремните температури.

През деня повърхността може да се нагрее до около 430–450°C, докато през нощта температурите падат до минус 180°C. Една обиколка около Слънцето отнема само 88 земни дни, но въртенето около собствената ос е изключително бавно – приблизително 59 земни дни.

Два апарата ще изследват планетата

В началото на декември „БепиКоломбо“ ще се раздели на два самостоятелни орбитални апарата, които ще заемат различни полярни орбити около Меркурий. Научните наблюдения се очаква да започнат през април 2027 г.

Европейският Mercury Planetary Orbiter (MPO) ще картографира повърхността с висока резолюция, ще изследва химичния ѝ състав и ще събира информация за вътрешната структура на планетата.

Японският апарат ще се съсредоточи върху магнитното поле и екзосферата – изключително разредения слой от газове и атоми, който обгръща Меркурий.

„Очакваме да научим изключително много благодарение на по-мощните инструменти на двата апарата, които ще изследват всички аспекти на планетата – нейната вътрешност, повърхност и околното пространство“, коментира проф. Герайнт Джоунс, водещ учен по проекта в ESA.

По думите му мисията ще използва камери, работещи в различни диапазони на електромагнитния спектър, свръхчувствителни инструменти за измерване на магнитното поле и лазерна система за картографиране на формата на планетата.

Двата апарата се очаква да работят в орбита около Меркурий приблизително три години. След изчерпване на горивото те постепенно ще загубят височина и в крайна сметка ще се разбият в повърхността.

„За съжаление, няма да се върнат“, отбелязва Бънс.

След осемгодишното пътешествие учените се надяват мисията да предостави най-подробната досега картина на Меркурий и да помогне за разбирането не само на неговото минало, но и на процесите, довели до формирането на планетите във вътрешната част на Слънчевата система.