Изследователи подозират, че два метеорита, открити в пустинята Сахара през 2023 г., може да са произлезли от Меркурий. Ако твърдението е вярно, това ще са първите идентифицирани фрагменти от планетата, която е разположена най-близо до Слънцето, пише CNN. 

Най-малко проучената и най-загадъчна от скалистите планети в Слънчевата система, Меркурий е толкова близо до Слънцето, че изследването му е трудно дори за сонди. Досега само два безпилотни космически кораба са го посетили – Mariner 10, изстрелян през 1973 г., и MESSENGER, изстрелян през 2004 г. Трети, BepiColombo, е на път и се очаква да влезе в орбита около планетата в края на 2026 г, съобщава Европейската космическа агенция. 

Учените знаят малко за геологията и състава на Меркурий и никога не са успели да изследват фрагмент от планетата, паднал на Земята като метеорит. За сметка на това, в базата данни на Метеоритното общество – организация, която каталогизира всички известни метеорити, има над 1100 проби от Луната и Марс.

Тези 1100 метеорита са се образували в резултат на сблъсъци с астероиди, като фрагментите са се отделили от повърхността на Луната и Марс и след пътуване през космоса са достигнали Земята. 

Не всяка планета е способна да изхвърля фрагменти от себе си към Земята по време на сблъсъци. Въпреки че Венера е по-близо до нас от Марс, по-голямата ѝ гравитация и гъста атмосфера може да попречат на този процес. Астрономите смятат, че Меркурий би трябвало да е способен да генерира метеори.

„Въз основа на количеството лунни и марсиански метеорити, динамичното моделиране показва, че трябва да имаме около 10 фрагмента от Меркурий“, казва Бен Райдър-Стокс, изследовател в областта на ахондритни метеорити в Отворения университет на Обединеното кралство и водещ автор на проучване за метеоритите от Сахара, публикувано през юни в списанието Icarus.

„Въпреки това, Меркурий е много по-близо до Слънцето, така че всичко, което се изхвърля от Меркурий, трябва да избяга от гравитацията на му, за да стигне до нас. Динамично това е възможно, просто е много по-трудно. Досега никой не е идентифицирал с увереност метеорит от Меркурий“, казва той, като допълва, че досега нито една мисия не е успяла да донесе физически проби от планетата.

Ако двата метеорита, открити през 2023 г. – наречени Northwest Africa 15915 (NWA 15915) и Ksar Ghilane 022 (KG 022), бъдат потвърдени като произхождащи от Меркурий, това би допринесло значително за разбирането на учените за планетата, твърди Райдър-Стокс. Но той и съавторите му предупреждават за някои несъответствия между тези космически скали и това, което учените знаят за Меркурий.

Най-голямото разминаване е, че фрагментите изглежда са се образували около 500 млн. години по-рано от самата повърхност на Меркурий. Според Райдър-Стокс обаче това откритие може да се основава на неточни оценки, което прави окончателните изводи донякъде невъзможни. „Докато не върнем материал от Меркурий или не посетим повърхността, ще бъде много трудно да се докаже с увереност или да се опровергае меркурианският произход на тези проби“.

Но има някои харастеристики на състава предполагат, че метеоритите може да имат връзка с най-близката до Слънцето планета.

Възможен произход от Меркурий

Това не е първият случай, в който метеорити се свързват с Меркурий. Предишният най-вероятен кандидат е Northwest Africa (NWA) 7325, който според наличната информация е намерен в южната част на Мароко в началото на 2012 г.

„Той привлече много внимание. Много хора се развълнуваха от него.“, разказва Райдър-Стокс. По-нататъшни анализи обаче разкриват богатство на хром, което не съответства на прогнозирания състав на повърхността на Меркурий.

Преди време учени предполагаха, че клас метеорити, наречени аубрити – от малък метеорит, паднал през 1836 г. в Аубр, Франция, може да произхождат от мантията на Меркурий. Но въпросната група фрагменти не са химически съвместими с това, което астрономите знаят за повърхността на планетата, коментира Райдър-Стокс. 

Повечето от това, което се знае за повърхността и състава на Меркурий, идва от сондата MESSENGER на НАСА, която оцени състава на кората на планетата от орбита. И двата метеорита от проучването, които Райдър-Стокс анализира с няколко различни инструмента, съдържат оливин и пироксен – два минерала с ниско съдържание на желязо, чието наличие на Меркурий е потвърдено от MESSENGER.

Новият анализ разкрива и пълна липса на желязо в пробите от космическите скали, което е в съответствие с предположенията на учените за повърхността на планетата. Метеоритите обаче съдържат само минимални следи от плагиоклаз – минерал, за който се смята, че доминира на повърхността на Меркурий, пояснява ScienceDirect. 

Най-голямата несигурност обаче е възрастта на метеоритите. „Те са на около 4,5 млрд. години,а по-голямата част от повърхността на Меркурий е на около 4 млрд. години тоест  има разлика от 500 млн. години“, посочва Райдър-Стокс

Според него обаче тази разлика не е достатъчна, за да се изключи произходът от Меркурий, тъй като по начало данните от MESSENGER, които са били използвани и за оценка на възрастта на повърхностния слой на Меркурий, са с недостатъчна точност.

„Тези оценки се базират на модели на кратери от удари, а не на абсолютно датиране, и затова може да не са напълно точни“, отбелязва Райдър-Стокс. „Това не означава, че двата метеорита от Сахара не са добри аналози за регионални области на Меркурий или за ранната кора на планетата, която не е видима на съвременната повърхност.“

Наличието на по-модерните инструменти като BepiColombo – сондата на Европейската космическа агенция, която ще започне да изследва Меркурий в началото на 2027 г., може да отговори на дългогодишни въпроси за планетата, като например къде се е образувала и дали има вода на нея.

Наличието на материали, за които е потвърдено, че произхождат от други планети, помага на астрономите да разберат същността на градивните елементи на ранната Слънчева система, каза Райдър-Стокс, а идентифицирането на фрагменти от Меркурий би било особено важно, тъй като мисията за събиране на проби от най-близката до Слънцето планета и връщането им на Земята би била изключително трудна и скъпа.

Ключови улики за образуването на планетите

Според Шон Соломон, главен изследовател на мисията MESSENGER на НАСА до Меркурий, двата метеорита вероятно не произхождат от Меркурий. Соломон, старши научен сътрудник в Колумбийския университет в Ню Йорк, не е участвал в проучването, пише CNN. 

Основната причина за съмненията му е несъответствието в възрастта на фрагментите и повърхността на планетата. Соломон обаче признава, че пробите имат научна стойност. „Въпреки това, двата метеорита имат много геохимични характеристики, общи с материалите от повърхността на Меркурий, включително малко или никакво съдържание на желязо и наличието на минерали, богати на сяра.”

„Тези химически характеристики са интерпретирани като индикация, че Меркурий се е образувал от материали, които са били много по-химически редуцирани от тези,образували Земята и другите вътрешни планети. Възможно е остатъци от тези материали на Меркурий все още да се намират сред метеоритни тела някъде във вътрешната част на Слънчевата система. Вероятността тези два метеорита да съдържат такива материали оправдава допълнителното проучване.“

Соломон отбелязва, че в началото научната общност не е приемала откриването на метеорити от Марс. Едва след точно съвпадение между химичния им състав и данни за повърхността на планетата, събрани от сондите „Викинг“, изследователите са възприели идеята. 

След като се потвърди, че пробите са от космическо тяло, те могат да предоставят важна информация за времето на ключови геоложки процеси, историята на вътрешното топене на тялото и улики за образуването на планетите и ранните процеси в Слънчевата система.

 „Ще обсъдя откритията си с други учени от цял свят“, казва Соломон. „В момента не можем да докажем категорично, че те не са от Меркурий, така че докато това не стане, мисля, че тези проби ще останат основна тема на дебати в планетарната научна общност.“