Нов телескоп в Чили публикува първи тестови изображения, демонстрирайки безпрецедентната си способност да надниква в тъмните дълбини на Вселената. На една от снимките се виждат огромни цветни облаци от газ и прах, които се вихрят в област на звездообразуване, намираща се на 9000 светлинни години от Земята.

Обсерваторията „Вера С. Рубин“, в която се намира най-мощната цифрова камера в света, обещава да промени разбиранията ни за Вселената. Ако в нашата Слънчева система съществува девета планета, учените твърдят, че този телескоп ще я открие през първата си година, пише CNN. 

Тя трябва да открие астероиди, които могат да се сблъскат със Земята, и да картографира Млечния път. Учените се надяват чрез нея да отговорят на важни въпроси за тъмната материя – непознатата субстанция, която съставлява по-голямата част от нашата Вселена.

Тези първи тестови изображения са само началото на 10-годишно непрекъснато заснемане на южното нощно небе. Обесваторията в Чили цели да създаде най-подробната и с най-високо качество поредица от снимки.  

„Лично аз работя за тази цел от около 25 години. Десетилетия наред искахме да построим това феноменално съоръжение и да направим този тип проучване“, отбелязва професор Катрин Хейманс, кралски астроном на Шотландия, цитира BBC. 

Обединеното кралство е основен партньор в проучването и там ще се помещават центрове за данни, които ще обработват изключително подробните снимки. Телескопът има потенциалът да увеличи десетократно броя на известните обекти в нашата Слънчева система.

Съоръжението е разположено на височина 2647 метра на върха Серро Пачон в Андите. Мястото е много високо, сухо и тъмно и е идеално за наблюдение на звездите. 

Поддържането на тази тъмнина е ключово. При пътуването по криволичещия път през нощта не трябва да се използват дълги фарове, разказва BBC. 

Във вътрешността на обсерваторията цял екип инженери се грижи куполът около телескопа, който се отваря към нощното небе, да е тъмен. 

Светлината от звездите е „достатъчна“, за да се ориентират учените, обяснява научният сътрудник Елана Урбах. Една от големите цели на обсерваторията, добавя тя, е „да разберем историята на Вселената“, което означава да можем да видим галактики или експлозии на свръхнови, които са се случили „преди милиарди години“. „Затова наистина се нуждаем от много ясни изображения.”

Olivier Bonin/SLAC National Accelerator Laboratory

Дизайнът на обсерваторията позволя изключителна прецизност на заснемането. Тя се постига благодарение на уникалния му дизайн с три огледала. Светлината влиза в телескопа от нощното небе, удря се в първичното огледало (с диаметър 8,4 м), отразява се в вторичното огледало (3,4 м) и се връща в третото огледало (4,8 м), преди да влезе в камерата.

Огледалата трябва да се поддържат в безупречно състояние. Дори и най-малката прашинка може да промени качеството на изображението.

Високата отразяваща способност  позволява на телескопа да улавя много светлина, което според Гилем Мегиас, експерт по активна оптика в обсерваторията, е „много важно“ за наблюдение на обекти от „много далеч”. В астрономията това означава, че те са от далечното минало. 

Камерата вътре в телескопа ще заснема нощното небе на всеки три дни в продължение на десет години. С размери 1,65 м x 3 м, тя тежи 2800 кг и осигурява широко зрително поле. Тя ще заснема изображение приблизително на всеки 40 секунди, около 8-12 часа на нощ.

Камерата има 3200 мегапиксела (67 пъти повече от камерата на iPhone 16 Pro), която я прави с толкова висока разделителна способност, че може да заснеме голф топка на Луната и биха били необходими 400 Ultra HD телевизионни екрана, за да се покаже едно единствено изображение.

„Беше много специален момент, когато направихме първата снимка.“, споделя Мегиас. „Когато за първи път започнах да работя по този проект, срещнах човек, който се занимаваше с него от 1996 г. Аз съм роден през 1997 г. Това те кара да осъзнаеш, че това е трудът на цяло едно поколение астрономи.“

Проучването ще се фокусира върху четири области: картографиране на промените в небето или преходните обекти, формирането на Млечния път, картографиране на Слънчевата система и разбиране на тъмната материя или как се е формирала Вселената.

Телескопът ще проучва едни и същи области и когато засече промяна, ще предупреждава учените по целия свят.

„Тази страна на проекта е нова и уникална. Тя има потенциала да ни покаже неща, за които дори не сме подозирали.”, обяснява проф. Хейменс.

Но тя може и да ни защити, като открива опасни обекти, които внезапно се отклоняват от траекторията си и застрашават Земята. Огромните огледала на камерата ще помогнат на учените да откриват и най-слабата светлина и изкривявания, излъчвани от тези обекти, и да ги проследяват, докато се движат с голяма скорост. 

„Това е революционно. Ще бъде най-големият набор от данни, с който някога сме разполагали. Той ще даде тласък на нашата работа за много, много години напред“, казва професор Алис Дисън от университета в Дърам. Тя ще получава изображенията, за да анализира колко назад във времето достигат звездите в Млечния път.

В момента повечето данни от звездите достигат около 163 000 светлинни години назад, но телескопът в Чили може да види до 1,2 милиона светлинни години назад.

Интересното е, че телескопът се смята за достатъчно мощен, за да разреши дългогодишната загадка за съществуването на девета планета в нашата Слънчева система. Този обект може да е на разстояние, далеч извън обсега на други наземни телескопи.

„Ще ни отнеме много време, за да разберем наистина как работи тази нова красива обсерватория. Но аз съм напълно готова за това“, коментира проф. Хейманс.