Не е птица, нито самолет, но със сигурност лети (и пада) от небето. Що е то? Най-вероятно е просто парче метален отпадък от поредния сателит на Starlink, който изгаря в атмосферата.

Сателитите Starlink все повече допринасят за нарастващото количество космически отпадъци в ниска околоземна орбита. Въпреки че проектът на SpaceX за достъпен интернет в световен мащаб не е най-голямата заплаха за космоса, днес между един и два от общо около 8000 сателита, произведени от Starlink, навлизат обратно в атмосферата всеки ден.

Скоро броят им може да се увеличи до пет дневно, когато Starlink, Amazon, Kuiper и други компании изстрелят общо над 30 000 сателита. А това дори не включва китайските системи, които се очаква да добавят още около 20 000, пише Popular Mechanics.

Ако темпото продължи в същия дух, Земята може да се сблъска с т.нар. „синдром на Кеслер“ – сценарий, при който натрупаните излишни сателити, изразходвани части от ракети, метални фрагменти и други отпадъци в орбитата започват да се сблъскват един с друг. Това води до верижна реакция от нови сблъсъци, която може да направи орбитата около планетата ни непроходима за бъдещи сателити, както и да затрудни наблюденията на нощното небе.

Спътниковата система на Илон Мъск доминира в битката за бъдещето на глобалната свързаност, но Amazon и китайските конкуренти се опитват да я настигнат

Спечели ли Starlink космическата надпревара?

Астрофизикът Джонатан Макдауъл от института „Смитсон“, който следи всички изстрелвания и навлизания в атмосферата чрез уебсайта си Jonathan’s Space Report, звучи все по-притеснен.

Само между 18 август и 13 септември той е регистрирал единадесет нови групи сателити Starlink, изстреляни в орбита. Според неговите данни броят на деорбитираните апарати достига връх именно през 2025 г.

„За сателитите в ниска орбита очакваме цикъл на подмяна от около пет години – това означава до пет повторни навлизания в атмосферата на дневна база“, казва Макдауъл. „Не е ясно дали Китай ще свали своите по контролиран начин или просто ще ускори пътя ни към ефекта на Кеслер.“

Животът на тези сателити е между 5 и 7 години, което означава, че постоянно ще наблюдаваме падащи апарати. Някои се повреждат преждевременно и навлизат неконтролирано в атмосферата – процес, който може да се ускори от активността на слънчевата енергия.

Когато Слънцето е в пик на своя 11-годишен цикъл, слънчевите изригвания и короналните изхвърляния изпращат потоци заредени частици, които влияят на електрическите системи, комуникацията и сателитите.

Слънчевите бури нагряват горните слоеве на атмосферата, което я кара да се разширява и сгъстява – по този начин се увеличава аеродинамичното съпротивление, а сателитите започват да „потъват“ по-ниско и да губят височина. Някои от тях могат да бъдат изтласкани обратно в орбита, но за други падането е неизбежно.

Континентът трябва да се съсредоточи върху по-евтини сателити, за да остане в космическата надпревара, казва адмирал Пиер Вандие от НАТО пред POLITICO

Космосът се превръща в бойно поле, а Европа отново изостава

Учени от NOAA откриват неочаквано високи концентрации на метали – като мед, литий и алуминий, както и редки елементи като хафний и ниобий – в стратосферата.

Все още не е ясно колко опасно е това, но съществуват притеснения, че тези частици могат да се включат в химични реакции, които разрушават озоновия слой.

И все пак, въпреки съществуващите рискове, Starlink продължава да разширява дейността си и да изстрелва нови сателити, без яснота как това ще повлияе на орбитата и на атмосферата в дългосрочен план.

Интернетът от Космоса може и да е бъдещето, но цената може да се окаже замърсено небе – както над нас, така и около нас.