Днес интернет е до такава степен необходим, колкото са водата, токът и отоплението. Масивното прекъсване на връзки, което засегна Африка, Азия и Близкия изток през последните дни, показва колко крехка е инфраструктурата, която държи света онлайн.

На територията на Червено море, край протока Баб ел-Мандеб, минават около 15 подводни кабела – артерии, които пренасят почти целия глобален интернет трафик. Четири от тях са били прекъснати, като именно това причинява сериозни нарушения.

„Имахме прекъсвания в Червено море и през миналата година, а сега отново се сблъскваме с проблеми“, коментира Дъг Мадори, директор по интернет анализи в Kentik пред Fast Company. Когато капацитетът се свие, трафикът се пренасочва по останалите връзки, а това води до забавяния и по-ниска надеждност на услугата.

Този път ремонтът е по-сложен за изпълнение, защото инцидентът е в район край бреговете на Йемен, където конфликтът с хутите блокира достъпа. Обичайно подводните кабели се поправят бързо, но в този случай забавянето изглежда неизбежно. Всяка година се регистрират около 200 подобни инцидента, което само подсилва дебата дали светът не трябва да търси алтернативи на подводните кабели.

Една от възможните алтернативи е сателитният интернет. Украйна вече разчита на технологията на Starlink, за да избегне саботажи по наземната си инфраструктура. Подобни услуги се развиват и от конкуренти като Project Kuiper и Eutelsat OneWeb. По данни на нов доклад на MoffettNathanson пазарът бързо се разширява, а Starlink вече има над 6 млн. абонати по целия свят. В различни региони, като Субсахарска Африка, компанията се превръща във важен резервен вариант, когато наземната връзка прекъсне.

Подобни проекти обикновено са били домейн на телекомите и консорциумите, подкрепяни от държавата, което повдига въпроса за прекалената концентрация на технологична в власт в бизнеса

Waterworth и Sol: Meta и Google разгръщат гигантска мрежа от подводни оптични кабели

На теория прекъсвания като това в Червено море могат да ускорят внедряването на сателитни услуги там, където бизнесът и потребителите са готови да платят по-висока цена за устойчивост. Но към момента това остава луксозна алтернатива – оборудването струва стотици долари, а месечните такси надхвърлят тези на местните доставчици, което значително ограничава масовото потребление в по-бедните пазари.

И все пак, въпреки бързото развитие на орбиталните мрежи, сателитите не могат да се сравняват с капацитета на оптичните влакна. „Starlink или която и да е друга сателитна услуга просто няма как да възпроизведе капацитета, който получаваме от оптичните кабели“, казва Мадори. Подводните кабели могат да пренасят до три пета бита данни в секунда, срещу едва 150 терабита за сателитните системи. Очаквани изстрелвания през следващите три години могат да увеличат сателитния капацитет до 800 терабита, но към момента кабелите по дъното на океана остават гръбнакът на глобалната интернет връзка.

В момента по морското дъно лежат около 1.4 млн. километра кабели, като през тях минават 99% от всички цифрови данни

Ремонт на подводен кабел. Или как се поддържа световният интернет

А проблемният район край Суецкия канал само подчертава колко уязвима е системата – стотици кораби изчакват своя ред, спускат котви в плитки води и, както признава Мадори: „Те трябва да хвърлят котва, докато все още чакат. А когато много кораби хвърлят много котви в плитки води, това е перфектната рецепта за бедствие.“

Глобалната икономика вече се убеждава в това – интернет връзката е невидимата инфраструктура на 21 век. Но зад удобството на „винаги свързани“ устройства стои сложна и изключително уязвима мрежа, която всяка година ни напомня, че не е толкова непробиваема, колкото изглежда.