Епидемиите, които не се случиха – как държавите могат да спрат опасни огнища още в зародиш

На 10 декември 2024 г. жена постъпва в здравно заведение в Париак, град в щата Джонглей в Южен Судан, с диария, повръщане и симптоми на обезводняване. Малко преди това тя се е завърнала от район, засегнат от холера. В една от най-уязвимите държави в света, където милиони хора нямат редовен достъп до чиста вода и здравни услуги, това би могло да постави началото на нова здравна криза.

Но до подобен сценарий изобщо не се стига. Медицински служител бързо разпознава вероятен случай на холера, пациентката е изолирана, а властите незабавно активират механизмите за наблюдение и реакция, включително проследяване на контактните лица. Само 11 дни по-късно огнището е овладяно. Регистрирани са шест случая и нито един смъртен изход въпреки факта, че холерата може да убие за часове, ако не бъде лекувана навреме, пише El País. 

Въпросната история от Южен Судан не попада в международните новини именно защото всичко завършва добре. Тя обаче намира място в доклада Epidemics That Didn't Happen („Епидемиите, които не се случиха“) – инициатива на международната организация за обществено здраве Resolve to Save Lives, която събира примери за огнища, овладени преди да се превърнат в извънредни ситуации.

„Когато общественото здравеопазване е най-успешно, то остава невидимо. Именно затова е толкова трудно да се обясни на обществото и политиците защо е важно да се инвестира в превенцията“, казва Аманда Макклеланд, старши вицепрезидент на екипа Prevent Epidemics към организацията.

Новите огнища на ебола започват там, където изчезва гората

Темата е особено актуална на фона на опасенията около ебола. Настоящото огнище в Демократична република Конго, което се разпространи и в Уганда, остава неразпознато в продължение на месец, което допринася за разпространението му. Когато властите потвърждават наличието на варианта Бундибугио, вирусът вече е достигнал до стотици пациенти. По последни данни на Световната здравна организация в Уганда са регистрирани 515 потвърдени случая и три смъртни случая.

Според Марк Лучера, директор „Стратегия“ в Коалицията за иновации в подготовката за епидемии (КИПЕ), рискът от подобни огнища нараства.

„Вероятността от възникване на епидемии се увеличава“, предупреждава той. Климатичните промени, ускорената урбанизация, обезлесяването и засилената миграция създават нови възможности за разпространение на патогени. Само през последната година КИПЕ е проследила повече от 15 различни огнища.

Въпреки това много от тях са били овладени, без почти никой да разбере за тяхното съществуване. Според Прия Басу, изпълнителен директор на The Pandemic Fund, през последните месеци държави в Африка, Латинска Америка, Карибите и Азия успешно са ограничили разпространението на холера, птичи грип, антракс, емпокс и вируса Марбург.

Игла в купа сено

Макклеланд подчертава, че превенцията рядко зависи от революционни технологии.

„Успешните случаи са резултат от ежедневната работа по откриване на признаци за възможни огнища и бързата реакция при тях. Понякога това е като да търсиш игла в купа сено – получаваме множество сигнали, а някои от тях се оказват напълно безобидни, но това става ясно едва след проверка.“

Ранното откриване зависи от добре функционираща първична медицинска помощ, лаборатории, способни да анализират проби, епидемиолози, които проследяват необичайни струпвания на заболели или починали, както и от наличието на бързо достъпно финансиране.

„Понякога между 2000 и 3000 долара са достатъчни, за да бъдат изпратени екипи, които да разследват подобни сигнали, преди те да се превърнат в епидемия“, отбелязва Макклеланд.

Ръководителят на СЗО уверява, че смъртоносната епидемия от ебола в ДР Конго може да бъде овладяна

Тази сума е незначителна в сравнение със стотиците милиони долари, необходими за овладяването на мащабни кризи. Според Макклеланд, ако огнищата бъдат откривани и ограничавани навреме, те просто се разпространяват по-малко.

Един от примерите за подобна превантивна работа идва от Салвадор. След като страната успява да елиминира маларията, властите идентифицират нов риск – завръщането на работници от Демократична република Конго, където заболяването остава ендемично. Открити са повече от 100 внесени случая, но нито един не води до местно разпространение.

„Те не чакаха да избухне епидемия, а я предотвратиха предварително“, обяснява Макклеланд.

Настоящото огнище на ебола в Конго обаче показва какво се случва, когато системите за ранно откриване не функционират ефективно. Първите случаи не са идентифицирани своевременно, тъй като местните лаборатории не разполагат с необходимите реактиви за откриване на варианта Бундибугио. Докато други заболявания са били изключвани и пробите са били изпращани към по-добре оборудвани лаборатории, вирусът е продължил да циркулира.

„Можете да си представите колко трудно е да откриеш случай на ебола сред стотици пациенти с малария и пневмония“, отбелязва Макклеланд.

Докладът дава и примери за успешни реакции. В Габон властите успяват да ограничат огнище на емпокс до едва два потвърдени случая без смъртни такива благодарение на бързото идентифициране и проследяване на контактите.

Руанда също се превръща в пример за ефективна подготовка. След години инвестиции в епидемиологичен надзор и цифрови технологии страната успява бързо да овладее огнище на вируса Марбург през 2024 г. Сред използваните иновации са дронове за доставка на медицински консумативи до отдалечени райони.

Няколко седмици преди появата на първите случаи КИПЕ провежда симулационни учения с руандските власти.

Ваксината срещу щама Бундибугио на ебола може да отнеме девет месеца за разработка, предупреждава СЗО

„Те знаеха на кого да се обадят и как да организират бързия отговор“, обяснява Лучера.

Благодарение на тази подготовка Руанда успява да започне клинично изпитване на експериментална ваксина само дни след откриването на първите случаи – нещо безпрецедентно за подобен тип извънредни ситуации.

Според експертите най-голямото предизвикателство остава убеждаването на правителствата да продължат да инвестират в подготовка дори когато няма непосредствена заплаха.

„Глобалните инвестиции в готовност могат да се измерват в милиарди, но цената на пандемиите се измерва в трилиони“, подчертава Лучера.

Макклеланд предупреждава, че много държави отново навлизат в познатия цикъл на паника и последващо бездействие.

„Когато се отпуснем или направим крачка назад, огнищата продължават да се увеличават.“

Както напомня докладът, именно епидемиите, които никога не са се случили, са и най-лесните за забравяне.