Десетилетия наред след откриването на вируса ебола през 1976 г. огнищата на заболяването бяха сравнително ограничени и засягаха най-много няколкостотин души.

Днес ситуацията е различна. През последните години епидемиите от ебола стават все по-мащабни, като обхващат хиляди, а понякога и десетки хиляди хора в няколко държави. Епидемията в Западна Африка през 2014 г. зарази над 28 000 души в 10 държави на три континента. Настоящото огнище, започнало в началото на май и без признаци за затихване, вече е причинило 363 потвърдени случая в Демократична република Конго и се е разпространило и в Уганда.

Обичайното обяснение е, че патогените вече имат достъп до по-големи и по-тясно свързани човешки популации. Съществува обаче и по-дълбока причина – промяната в екологичната среда на ебола, която отчасти се формира от нарастващия световен глад за минерали, необходими за високотехнологичната икономика, пише The Guardian.

През по-голямата част от времето тези вируси живеят незабелязано в организмите на своите животински гостоприемници (най-често прилепи), без да им причиняват сериозна вреда. Самите носители обитават държави като Демократична република Конго – на чиято територия се намират около 60% от втората по големина тропическа гора в света. В миналото те са влизали в контакт с малък брой хора в отдалечени райони, което е водело до ограничени и бързо затихващи огнища.

Военните сблъсъци в източната част на страната затрудняват усилията за ограничаване на вируса

Ръководителят на СЗО уверява, че смъртоносната епидемия от ебола в ДР Конго може да бъде овладяна

При постоянна близост обаче местното население изгражда известна степен на имунитет. Според едно от проучванията близо 20% от жителите на горските райони в Габон вече са развили естествена имунна защита срещу ебола.

Но изсичането на горите, в които живеят прилепите, нарушава този крехък баланс между животните и хората. Прилепите не изчезват заедно с дърветата. Те се струпват в останалите горски участъци, където са много по-близо до хората. Това увеличава вероятността от контакти с тяхната кръв, слюнка и изпражнения, които могат да съдържат вируса.

Именно затова, според анализ от 2025 г., всяко увеличение на обезлесяването в Централна Африка води до ръст между 20% и 40% на случаите на малария и ебола. По същата причина епидемията от ебола през 2014 г. е предшествана от загубата на 85% от горското покритие в югозападната част на Гвинея, където започва огнището.

Настоящата епидемия от ебола, причинена от щама Бундибугьо, също следва този модел. Според сателитни данни, анализирани от Global Forest Watch, през 2024 г. в басейна на река Конго са унищожени рекордните 1,5 млн. акра тропически гори.

Натискът на човечеството върху горите не е ново явление. От хилядолетия хората изсичат дървета за гориво и земеделие. В случая с Конго обаче има и нов двигател на обезлесяването, свързан не толкова с оцеляването, колкото със специфичните нужди на съвременната глобална икономика.

Според икономиста Малте Ладевиг от Норвежкия университет по природни науки един от основните фактори е нарастващата привлекателност на т.нар. занаятчийски добив. Местни жители копаят за минерали като злато, колтан и кобалт, които след това навлизат в световните вериги за доставки чрез неформални мрежи от посредници и контрабандисти.

Този сектор осигурява препитание на около 2 млн. души в Демократична република Конго, включително на над 380 000 в източната част на страната.

Конго е най-големият производител на кобалт в света и най-големият производител на мед в Африка. Заради политическата нестабилност и дългогодишните въоръжени конфликти обаче голяма част от минералното богатство на страната, оценявано на около 24 трилиона долара, остава неизползвано от големите минни компании.

Здравните власти се борят с рядката разновидност на вируса на фона на стотици предполагаеми случаи в Конго и претоварени болници

Ваксината срещу щама Бундибугио на ебола може да отнеме девет месеца за разработка, предупреждава СЗО

В същото време световното търсене на т.нар. минерали 3TG – волфрам, калай, тантал и злато – необходими за производството на полупроводници, смартфони и друга електроника, се очаква да се утрои през следващите години.

В надпреварата за ограничаване на китайското влияние в сектора президентът на САЩ Доналд Тръмп премахна през 2018 г. част от ограниченията върху т.нар. конфликтни минерали, а миналата година подписа споразумение с Конго за достъп до нейните ресурси срещу гаранции за сигурност.

За хората, живеещи сред богатите на минерали гори, това често означава избор между земеделие за собствена прехрана – което все повече страда от климатичните промени, обедняването на почвите и конфликтите – и търсене на минерали.

Когато Ладевиг анкетира жители на източно Конго, установява, че над 30% от домакинствата вече участват в подобна дейност.

Търсенето на минерали обаче променя екологията на ебола по особен начин. Докато земеделците навлизат постепенно в горите от периферията навътре, миньорите се насочват директно към сърцевината на джунглата.

Високите цени на минералите привличат хора от различни райони, включително такива без изграден имунитет към вируса. Далеч от населени места и пазари те често се издържат чрез лов, което увеличава контактите между хора и диви животни.

Ако сред уловените животни има носители на вируса ебола, заразата може лесно да се разпространи в импровизираните миньорски селища, където санитарните условия са лоши, а достъпът до здравни услуги е ограничен.

Не е ясно дали занаятчийският добив е изиграл пряка роля за настоящата епидемия. Известно е обаче, че първите смъртни случаи са регистрирани в Монгбвалу – разрастващ се миньорски град в североизточната част на Конго, заобиколен от нерегулирани златни мини.

Сателитни данни показват още, че през миналата година, когато цената на златото рязко се повиши, горите около Монгбвалу са били интензивно разчиствани, като нови участъци от джунглата са били отворени за добив.

Говорител на правителството на страната заяви, че нови случаи вече се установяват в по-широк географски район

Най-малко 131 починали при огнище на ебола в ДР Конго, съобщават властите

Ученият Матю Хансен, който проследява промените в горското покритие чрез данни от НАСА и Геоложката служба на САЩ, забелязва ясна картина около града.

На картите му новообезлесените територии се разпростират като мрежа от линии на запад и юг от Монгбвалу.

„Тук има огромно количество минна дейност“, казва той.

По време на смъртоносни епидемии е разбираемо вниманието да бъде насочено към реакцията на здравните власти и подготовката за следващото огнище. Но при нови патогени като щама Бундибугьо, които могат да избегнат стандартните тестове и ваксини, дори най-добрата готовност невинаги е достатъчна.

Според експерти единственият устойчив подход е предотвратяването на екологичните промени, които първоначално тласкат новите патогени към човешките популации. Това означава по-голямо внимание към здравето на екосистеми като горите в басейна на Конго и към начина, по който минералите от тези региони се озовават в смартфоните, които носим в джобовете си.