Най-високопоставените военни командири на НАТО избират в събота нов лидер в ключов вот, който ще повлияе върху подготовката на Алианса за евентуална руска атака и върху отношенията между Европа и Северна Америка на фона на продължаващото напрежение.

Началниците на отбраната на 32-те държави членки ще определят в Копенхаген следващия председател на Военния комитет – най-висшия военен орган на НАТО. Тайното гласуване противопоставя двама кандидати: германския генерал Карстен Бройер и канадския генерал Джени Каринян.

„НАТО се намира в решаващ и труден момент – в Европа се води мащабна конвенционална война, а Алиансът отново се трансформира в по-силна структура с по-голяма европейска роля“, коментира постоянният секретар във финландското министерство на отбраната Яне Куусела. Според него именно затова ключовите постове трябва да бъдат заемани от възможно най-подходящите хора.

Урсула фон дер Лайен определи инцидента като „нова ескалация на територията на ЕС“, а Марк Рюте предупреди, че Русия действа все по-безразсъдно. Вашингтон изрази солидарност с Германия, но засега избягва директно да посочи Москва

ЕС и НАТО обещаха по-силен натиск върху Русия. Путин нарече обвинението за Лайпциг „сериозна грешка“

Макар да остава сравнително непознат извън военните среди, Военният комитет е най-висшият военен орган на НАТО. Неговият председател трябва да предоставя независими професионални оценки на съюзниците, включително за осъществимостта, финансирането и необходимите способности за различни операции. Той координира и десетки работни групи и има важна роля при постигането на консенсус по военните препоръки.

Постът е „изключително сложен“, обяснява пред POLITICO Елеонора Ръсел, бивш говорител на предишния председател адмирал Роб Бауер. Причината е, че ръководителят трябва едновременно да спечели доверието на военното и политическото ръководство на Алианса, без да заема страна.

Задачата става още по-трудна на фона на продължаващото трансатлантическо напрежение и предстоящите през октомври чувствителни разговори за следващия четиригодишен цикъл на военно планиране на НАТО. По думите на Ръсел председателят трябва да бъде „изключително добър слушател“, но същевременно да проявява твърдост.

Германският генерал Карстен Бройер, чиято кандидатура Берлин издигна през февруари, се смята за фаворит според дипломат от НАТО и двама европейски представители в сферата на националната сигурност.

Един от аргументите в негова полза е нарастващата роля на Германия в европейската отбрана. Страната вече е водеща в Европа по военни разходи, а САЩ насърчават Берлин да поема повече ръководни функции в НАТО на фона на стремежа на Вашингтон да ограничи военното си присъствие на континента. Напрегнатите отношения между Канада и САЩ също могат да затруднят кандидатурата на Каринян.

Подкрепата за засилената германска роля проличава и при посещението на Бройер във Вашингтон на 23 юли, когато той представя новата военна стратегия на страната пред заместник-министъра на отбраната на САЩ по политическите въпроси Елбридж Колби. Впоследствие Колби я определя като „историческа“ и „изключително похвална“, а Германия – като бъдещ „ключов лидер на конвенционалната отбрана на Европа“.

И двамата кандидати са високопоставени и опитни военни, но сред представителите на Алианса се обсъжда дали в сегашния момент не е по-важно начело на комитета да застане европеец. Причината е стремежът държавите на континента да поемат по-голяма отговорност за собствената си отбрана – процес, определян като „НАТО 3.0“.

Бройер поставя именно тази трансформация в центъра на кандидатурата си. Четиризвездният генерал разчита и на отношенията, които е изградил с останалите военни ръководители, откакто през 2023 г. поема поста началник на отбраната на Германия.

Каринян, която оглавява канадските въоръжени сили от 2024 г., акцентира върху необходимостта Военният комитет да възстанови влиянието си и върху запазването на трансатлантическото единство. Това придобива особено значение след поредицата от разногласия между НАТО и американския президент Доналд Тръмп след завръщането му в Белия дом.

Канадското министерство на отбраната определя кандидатурата ѝ като израз на дългосрочния ангажимент на страната към НАТО, колективната отбрана и трансатлантическата сигурност.

Самата надпревара обаче остава почти изцяло зад затворени врати, включително и гласуването. Според Ръсел причината е необходимостта военните ръководители да запазят взаимното си доверие независимо от резултата.

Двамата са обсъдили средата за сигурност в Европа с акцент върху евентуален риск от агресивни действия от страна на Иран

Премиерът Румен Радев е провел телефонен разговор с генералния секретар на НАТО Марк Рюте

За тази цел преброяването ще бъде прекратено веднага щом един от кандидатите получи необходимото мнозинство от 17 гласа. Така точният резултат няма да стане известен. Част от началниците на отбраната имат конкретни инструкции от своите правителства кого да подкрепят, докато други могат сами да направят избора си.

Зад кулисите Бройер и Каринян търсят подкрепа чрез писма, лични срещи с посланици в НАТО, участия във форуми за сигурност и разговори с министерства на отбраната.

След номинацията си германският генерал посещава редица столици на държави от Алианса. Само през последните два месеца той пътува до Албания, Северна Македония, САЩ, Словения, Латвия и Естония, като използва срещите с военни ръководители, за да представи аргументите в подкрепа на германската кандидатура.

Очаква се новият председател на Военния комитет да наследи италианския адмирал Джузепе Каво Драгоне през юли следващата година.