Понякога една история може да бъде разказана от една маса.

Като тази в манхатънската къща на Джефри Епстийн, отрупана с рамкирани фотографии на едни от най-разпознаваемите хора в света.

Сред тях са американски президент демократ и президент републиканец, ляв интелектуалец и краен десен активист, представители на Уолстрийт, на Силициевата долина и на британското кралско семейство. На снимките присъстват Мик Джагър, Фидел Кастро и папа Йоан Павел II.

Докато сърцевината на сагата „Епстийн“ винаги ще бъде неговата мрежа от сексуални насилия и жените и момичетата, които са били жертви, всеки нов набор от съобщения, публикуван от американското министерство на правосъдието, разкрива зашеметяващия обхват на социалната му мрежа и връзките, които е успявал да поддържа.

Имейлите на Епстийн звучат като група за взаимопомощ на най-богатите 0,01% от обществото, отбелязва Financial Times.

Те очертават образ на мъж с изключителна способност да разбира точно какво искат и от какво се нуждаят едни от най-богатите и влиятелни хора в света – и да им го осигурява. Епстийн успява да прави това дори след като излежава 13 месеца в затвора, започвайки от 2008 г., за склоняване на непълнолетна към проституция.

Той превръща тези отношения в източник на пари, информация и нови контакти – форма на социална „Понци схема“, която поддържа в действие, докато не е арестуван и не умира в затвора през 2019 г.

Потребностите на елитния кръг от приближени на Епстийн са различни.

За да ги задоволи, той се представя ту като довереник, ту като посредник за запознанства, ту като портал към по-луксозен начин на живот, а понякога дори като банкер. Според американските прокурори Епстийн е изградил и „мрежа от непълнолетни жертви в няколко щата с цел сексуално насилие и експлоатация“.

В епоха на дълбоко недоверие към елитите съвременната политика вече се формира от силата на конспиративните теории. Вярващите в QAnon в САЩ – лоялна част от коалицията на Тръмп – отдавна твърдят, че водят битка срещу елитна група педофили в правителството, бизнеса и медиите.

Оказва се, че истинската конспирация не е била ръководена от Давос, ООН или от мазето на пицария, а от свръхактивния имейл акаунт на сексуален насилник на деца в къща в Горен Ийст Сайд.

Когато използването на богатство, ласкателства или услуги не е давало резултат, Епстийн е прибягвал до заплахи и тормоз – превръщайки интимността, която е изграждал с хората, в страх от разобличение, поддържащ машината в движение.

Сред фотографиите на масата има и рамкирана еднодоларова банкнота с подписа на Бил Гейтс. Последният набор от имейли включва неизпратено съобщение, в което Епстийн изглежда твърди, че Гейтс се е опитал да прикрие полово предавана инфекция – твърдение, което Гейтс определя като опит да бъде „вкаран в капан и оклеветен“.

Попитана за реакцията си на последното публикуване на файлове, включително споменаванията на бившия ѝ съпруг, Мелинда Френч Гейтс заяви: „Толкова съм щастлива, че съм далеч от цялата тази кал.“

Сред всички личности, които се появяват в имейлите на Епстийн, може би най-изненадващ е левият академик Ноам Чомски.

Чомски е известен като съавтор на Manufacturing Consent – изследване за това как затворен и самовъзпроизвеждащ се елит оформя медиите, за да създава политически наративи в услуга на корпоративните интереси. Изглежда Епстийн е спечелил доверието му чрез това, което лингвистът описва като „много дълги и често задълбочени разговори“. Според имейлите двамата дори са прекарали „прекрасен уикенд“ заедно, изпълнен с „разговори, спорове и гостоприемство“.

Този уикенд се е случил години след присъдата на Епстийн от 2008 г.

През февруари 2019 г. – дълго след като Вирджиния Джуфре публично излиза с обвиненията си за сексуален трафик и журналистически разследвания насочват прожекторите към дейността на Епстийн – Чомски изпраща съобщение до Епстийн.

В отговор на молбата на Епстийн за съвет как да се справи с „гнилата преса“, Чомски го съветва да мълчи: „Това, което лешоядите отчаяно искат, е публична реакция, която да им даде повод за лавина от отровни атаки – много от които от хора, търсещи единствено публичност, или от всякакви чудаци“, цитира документите The Wall Street Journal.

Той отива още по-далеч, като омаловажава по-широкото обществено преосмисляне на сексуалното насилие: „Това е особено вярно сега, при истерията, развила се около насилието над жени, която стигна дотам, че дори поставянето под въпрос на обвинение се смята за престъпление, по-лошо от убийство.“

Deutsche Bank, която е поддържала Епстийн като клиент, е предоставила на прокурорите таблица с подробни „значими плащания към високопоставени личности“, включваща адвокати, банкери и академици.

В таблицата Чомски е вписан като „известен лингвист“. През март 2018 г. той получава 269 159 долара от сметка, свързана с Епстийн. Банката не е успяла да установи целта на плащането. Чомски по-рано е заявявал, че парите са били от негови собствени средства.

Имейли показват, че Чомски и съпругата му Валерия са търсили съвет от Епстийн относно разпределянето на средства към децата на лингвиста от първия му брак.

„Чувствай се свободен да предложиш“, пише Валерия Чомски на Епстийн. „Ние ти имаме доверие.“

Докато въпросите около поведението на Епстийн се множат през 2019 г., приятелите му отговарят с още съвети. Стив Банън – крайно десният националист и бивш стратег на Доналд Тръмп – предлага документален филм, който да възстанови имиджа на Епстийн, включително интервюта с известни негови приближени, сред които и Чомски.

Епстийн вече е запознал двамата. „Джефри… ми даде адреса ти“, пише Чомски на Банън. „Надявам се скоро да можем да организираме нещо. Има много за обсъждане.“

„Съгласен“, отговаря Банън. „Ще се радвам да се свържем.“

Във връзка с имиджа си Епстийн има кореспонденция и с британския милиардер Ричард Брансън и Епстийн, който предлага Бил Гейтс публично да заяви, че Епстийн е бил „брилянтен съветник“, че „преди много години е допуснал грешка, като е спал със 17-годишно и половина момиче, за което е бил наказан“, и че оттогава „е научил урока си и не е извършвал нищо незаконно“, цитира друга част от документите WSJ.

Говорителка на Брансън заяви, че той не подкрепя реабилитацията на бивши осъдени и е направил общ коментар към Епстийн за това да продължи напред. „Ричард смята, че действията на Епстийн са били отвратителни и подкрепя правото на справедливост за многобройните му жертви“, казва тя.

Най-новите документи на Министерството на правосъдието показват и други плащания от Епстийн към високопоставени лица чрез различни банки. В случая с JPMorgan банката е обработила 4700 транзакции, свързани с него, на обща стойност над 1 млрд. долара.

Сметките на Епстийн в JPMorgan са извършили три плащания по 25 000 долара към Питър Манделсън – след като той вече не е бил британски министър и преди да стане европейски комисар по търговията.

Отношенията на Манделсън с Епстийн надхвърлят чисто емоционалната подкрепа. Той изглежда е препращал поверителна правителствена информация, включително предварителни данни за спасителен пакет на ЕС и детайли около оставката на тогавашния премиер Гордън Браун.

Докато е бил министър на бизнеса на Обединеното кралство, Манделсън е потвърдил пред Епстийн през 2010 г. изтекли тайни планове за спасителен пакет за еврозоната на стойност 500 млрд. евро, като му е казал, че мярката „ще бъде обявена тази вечер“. Разкритията, свързани с Манделсън – който през част от миналата година беше посланик на Великобритания в САЩ - засилиха натиска тази седмица върху и без това затруднения премиер сър Киър Стармър.

Имейлите показват, че Манделсън е обсъждал с Епстийн и планове на британското правителство за облагане на банковите бонуси след финансовата криза – политика, която Епстийн го е убеждавал да смекчи. Манделсън му отговаря, че „се опитва усилено“. След като частните планове са се оформили на „Даунинг стрийт“, Епстийн му пише, че иска да бъде информиран за тях „преди Джес“.

Става дума за Джес Стейли, който тогава е главен изпълнителен директор на инвестиционното подразделение на JP Morgan. През 2008 г., докато Епстийн излежава присъдата си, Стейли го пита каква заплата да поиска от шефа на банката Джейми Даймън. Епстийн му казва да настоява за увеличение с 1 млн. долара – до 25 млн. В същия имейл Стейли пише на тогавашния затворник: „Скучно е без теб наоколо.“

От публикуваните документи става ясно още, че Стейли пише на Епстийн, докато е в затвора: „Надявам се да издържаш“; „Липсваш ми.“, както и „Надявам се да запазиш острова. Може всички да се наложи да живеем там.“

Стейли, който напусна поста си на главен изпълнителен директор на Barclays през 2021 г. след разследване на британското правителство относно начина, по който е представял връзките си с Епстийн, по-късно заяви, че съжалява за тези отношения.

Междувременно отношенията на Манделсън с Епстийн продължават и след края на държавната му кариера. На Коледа през 2010 г. той пише на Епстийн за намиране на работа за консултантската му фирма Global Counsel: „Не искам да живея само от заплата. Затова трябва да направя всичко възможно, за да изградя нещо с JPM.“

През 2023 г. британски съд чу, че Стейли е лобирал JPMorgan да запази Епстийн като клиент през 2011 г., когато ръководството е обсъждало да го изключи заради опасения от „трафик на хора“.

Едва през 2019 г. JPMorgan подава доклад за подозрителна дейност, свързан с Епстийн – именно заради тези опасения. Докладът отбелязва транзакции с водещи фигури от Уолстрийт, включително Леон Блек, съосновател на инвестиционната компания Apollo Global Management.

Плащанията, които Епстийн е извършвал към влиятелни личности, стават все по-ясни с всяка нова порция документи. Произходът на собствените му средства обаче остава загадка – с едно изключение.

Блек се запознава с Епстийн през 90-те години. Въпреки че няма формална квалификация, Епстийн започва да го съветва по въпроси, свързани с изкуство, издателска дейност и данъци.

Под натиск от медиите и по искане на самия Блек, Apollo възлага разследване на отношенията му с Епстийн през 2020 г. То установява, че между 2012 и 2017 г. Блек е платил на Епстийн 158 млн. долара за това, което адвокатът му определя като „данъчни съвети и планиране на наследство“, като добавя, че през този период Блек „не е знаел за престъпната дейност на Епстийн“.

Сенатска комисия обаче заявява през 2023 г., че Епстийн си е приписвал заслуги за данъчни съвети, които са били публично достояние или идват от адвокатите на Блек. „Плащанията са необяснимо високи – значително над това, което Блек е плащал на други финансови съветници, и далеч над средното възнаграждение на изпълнителните директори на компании от Fortune 500 по онова време“, се казва в доклада.

Имейли показват, че Епстийн е казал на Блек, че семейният му офис има нужда от „татко“, който да се отчита директно на него. За това, пише Епстийн, той няма да „работи безплатно – това не е честно“.

Когато Блек проявява колебание, Епстийн му пише: „Леон, както добре знаеш, има малко неща, които не бих направил за теб, или поне не бих опитал като приятел – и доста неща, които вече съм направил (някои известни и други, които ще трябва да останат неизвестни).“

Адвокатът на Блек заявява, че „няма абсолютно никаква истина“ в обвиненията за неправомерно поведение срещу него.

През 2023 г., като част от споразумение за уреждане на потенциални искове, свързани с финансовите му връзки с Епстийн, Блек се съгласява да плати 62,5 млн. долара на Американските Вирджински острови – мястото на частния остров на Епстийн.

Литъл Сейнт Джеймс – остров с площ 72 акра – е мястото, където Епстийн е канил много бизнесмени, както и учени и академици. Той го е наричал „Little St Jeff’s“, но местните използвали по-директно име: „островът на педофила“.

Бивши служители на летище на съседен остров твърдят, че са виждали Епстийн да пътува до Литъл Сейнт Джеймс с момичета, които изглеждали непълнолетни, но били сплашени от видимото му богатство.

Бившият президент на Харвард и финансов министър на Бил Клинтън – Лари Съмърс, който е давал съвети на Епстийн как да се справи с обвиненията в сексуално насилие, е бил на острова по време на медения си месец.

Американският министър на търговията Хауърд Лътник е спирал там за обяд, както и Стейли.

Илон Мъск твърди, че никога не е стигал дотам, но имейлите подсказват, че е искал. През 2012 г. той пита Епстийн: „Коя вечер ще е най-дивото парти на острова ти?“

Дневници сочат, че Андрю Маунтбатън-Уиндзор е посещавал острова, а съдебен иск от покойната Вирджиния Джуфре твърди, че той е правил секс с нея там, когато е била тийнейджърка – обвинение, което бившият принц отрича.

В презентацията, подготвена от Deutsche Bank за прокурорите в Ню Йорк, има таблица, по-дълга от тази с плащанията към „високопоставени личности“. Тя описва плащания към „предполагаеми чуждестранни модели“ – 28 на брой, с изцяло заличени имена, на обща стойност около 875 000 долара.

Други плащания разкриват, че Епстийн е платил 79 440 долара на MC2 Model Management – тогава собственост на Жан-Люк Брюнел, обвиняван, че е водил млади европейски модели в САЩ за секс. Те били настанявани в апартаменти в Ню Йорк, поддържани от Епстийн. През 2022 г. Брюнел се самоубива в килия във френски затвор, докато е в ареста по обвинения в изнасилване на десетки момичета.

В годините след освобождаването си от затвора Епстийн се опитва да използва изградената мрежа, за да се предпази от разследвания.

През 2015 г. той кани Брад Карп – председател на адвокатската кантора Paul Weiss – на вечеря в дома си в Манхатън заедно с режисьора Уди Алън. „Това беше наистина ‘веднъж в живота’ във всяко отношение, макар че се надявам да бъда поканен отново“, пише Карп в имейл след това. „Ти си изключителен домакин – а домът ти…!!!“

Влиятелният адвокат – който по-късно ще поиска помощ от Епстийн да уреди работа на сина си по филм на Алън – е уверяван, че ще бъде канен „често“ и запознат с други важни хора.

Когато усеща, че примката се затяга, Епстийн търси помощ от Чомски, Банън и Съмърс. Обръща се и към Карп. Paul Weiss заявява, че Епстийн не е бил техен клиент, но Карп очевидно е помогнал, като през март 2019 г. е препратил писмо на адвокатите на Епстийн до четирима „редакционни хора, които познавам най-добре“ в The New York Times.

Писмото защитава споразумението от 2008 г., което е позволило на Епстийн да избегне по-тежки федерални обвинения и да излежи кратка присъда.

В крайна сметка мрежата не успява да го спаси. Епстийн е арестуван по обвинения в трафик на хора с цел сексуална експлоатация и отведен в ареста на Манхатън, където през август 2019 г. отнема живота си - според съдебните лекари в Ню Йорк.

След смъртта на Джефри Епстийн цяла плеяда от влиятелни личности, които са поддържали връзки с него, настояваха, че не са знаели за истинския характер на престъпленията му. Мнозина публикуваха внимателно формулирани изявления на съжаление.

Чак след като частната му кореспонденция стана публично достояние чрез правителствени публикации и изтичане на имейли историята придоби съвсем нови очертания.

Изводът е, че известни фигури от политиката, бизнеса и академичните среди не просто са запазили контактите си с Епстийн след присъдата му от 2008 г. за склоняване на непълнолетна към проституция. Те активно са го утешавали, представяли са го като жертва и в някои случаи са му давали съвети как да възстанови публичния си образ.

Документите разкриват, че зад публичните дистанцирания стоят думи на подкрепа, съвети и стратегии за контрол на наратива.

И въпреки че социалната му „Понци схема“ рухва със смъртта му, последиците от нея продължават да се разгръщат и днес.

Досиетата „Епстийн“ вероятно ще отекват още поколения наред, особено предвид множеството въпроси около насилието над жени и произхода на неговите пари, които остават без отговор.