Повече концентрация или по-добро представяне в спорта – част от учените са на мнението, че да „депозираме“ сън за бъдеща употреба може да донесе реални ползи.

Например през уикенда – когато алармата е изключена, а да спим поне още час изглежда като заслужена награда след натоварената седмица. Наваксването на недоспиването е обичайна практика. Но дали не подхождаме погрешно? Възможно ли е вместо да компенсираме липсата на сън след натоварен период от време, да „натрупаме“ повече сън преди този период?

Именно върху това стъпва концепцията за т.нар. „депозиране на сън“ – практика, при която човек спи по-дълго през няколко последователни нощи преди период, в който се очаква ограничен сън. Според някои изследователи това помага на мозъка да натрупа важни ресурси, които по-късно подпомагат концентрацията, бдителността и когнитивната ефективност при недоспиване, разказва BBC.

Идеята набира популярност и в социалните мрежи, особено в TikTok, където уелнес инфлуенсъри препоръчват „депозиране“ на сън преди дълги полети, интензивни периоди на работа или важни събития. Но доколко това реално работи?

В колко часа трябва да ставате?

Произходът на идеята: армията и когнитивната издръжливост

Концепцията за „депозиране“ на сън е въведена през 2009 г. от изследователи от Walter Reed Army Institute of Research в САЩ. Екипът, ръководен от Трейси Ръп (днес в Utah State University), търси начин да подобри бдителността на военнослужещите преди мисии.

В експеримента участват 24 военни, разделени в две групи. Едната спи по 7 часа, а другата – по 10 часа на нощ. След седмица всички участници са ограничени до едва 3 часа сън на нощ, преди да се върнат към нормален режим от 8 часа.

Резултатите са показателни: групата, която предварително е „натрупала“ допълнителен сън, показва по-малък спад в бдителността и вниманието, както и по-бързо възстановяване на когнитивните функции, след като ограниченията отпадат.

Последващи изследвания в различни контексти подсилват тезата, че сънят може да действа като психическа и физическа защита срещу краткосрочно недоспиване.

Как безсънието се превърна в политическо оръжие?

Ползи за лекари, спортисти и хора с натоварен график

През 2023 г. проучване сред лекари в болница в Маями установява, че допълнителни 90 минути сън в продължение на три нощи подобряват представянето по време на двуседмичен период на нощни смени.

Подобни ефекти се наблюдават и в спорта.

„Депозирането“ на сън е честа практика при състезания по ветроходство, където намалява грешките и подобрява реакциите. Професионални играчи на ръгби, които увеличават съня си до 10 часа на нощ за три седмици, показват по-ниски нива на физически стрес.

Тенисисти с 9 часа сън в продължение на седмица подобряват точността на сервиса си, а баскетболисти, които удължават съня си за 5–7 седмици, повишават точността на стрелбата и скоростта си.

Осъзнатото сънуване вече не е мистерия, а отделно състояние на съзнанието

Но дали „депозирането“ изглежда повече като банка или кредитна карта?

Въпреки това идеята е оспорвана. Не всички учени са сигурни, че реално можем да „съхраняваме“ сън за употреба в бъдеще. Според критиците е трудно да се докаже дали подобренията се дължат на реално „натрупване“ или просто на изчистване на вече съществуващ дефицит.

Един научен обзор върху работещи на смени предупреждава за методологични отклонения в част от изследванията и посочва, че няма категорично доказателство за директна причинно-следствена връзка.

В основата на спора стои въпросът: защо изобщо спим?

„Сънят изпълнява метаболитни, хормонални, неврологични и когнитивни функции“, обяснява Питър Полос, доцент по медицина на съня.

„За мозъка това е време за сортиране и консолидиране на информация.“

Майкъл Хауъл, професор по неврология в Университета на Минесота, допълва, че по време на сън мозъкът изчиства натрупаните отпадъчни продукти, а клетките се възстановяват.

Повечето възрастни функционират оптимално при 7–9 часа сън. Хроничният недостиг води до натрупващи се негативни ефекти – спад в работната ефективност, мотивацията и когнитивната скорост.

Без алкохол, без сън, без забавления: Формулата за успех на новите основатели на AI стартъпи

Кога и как да „депозираме“ сън

Поддръжниците на концепцията смятат, че тя е полезна при предстоящи периоди на недоспиване – дълги полети, изпити или интензивна работа.

Хауъл препоръчва 30–60 минути допълнителен сън в рамките на 1–2 седмици предварително, като за повечето хора е по-лесно да стават по-късно, отколкото да заспиват по-рано.

Полос обаче отбелязва, че за някои хора ранното лягане работи по-добре. Дрямките през деня също могат да помогнат, стига да не пречат на нощния сън.

Тук се появява и най-силната критика. Елизабет Клерман от Massachusetts General Hospital и Harvard Medical School твърди, че няма доказателства, че човек може да спи повече, когато не е уморен. Затова тя сравнява съня не с касичка, а с кредитна карта: дълг може да се натрупа, но излишък – не.

Опасението ѝ е, че хората могат да оправдаят бъдещо недоспиване с „добър сън от миналата седмица“ – нещо, което подкопава здравето в дългосрочен план.

Изводът: допълнителният сън помага, но не е решение за всичко

Независимо дали става въпрос за „депозиране“ или за наваксване, допълнителните 30–60 минути сън на нощ имат измерим ефект, стига да не са симптом на друг здравословен проблем.

„Не разчитайте на това като на универсално решение“, предупреждава Полос.

Дългосрочното подобрение идва от редовен режим, стабилни часове за лягане и ставане и достатъчно качествен сън.