Наскоро 28-годишният Марти Каусас публикува в LinkedIn, че е работил три поредни седмици по 92 часа. Веднъж заминал на почивка, но се върнал преждевременно, защото мислел само за работа. Целта му: да изгради компания за 10 милиарда долара в рамките на 10 години.

Каусас сравнява начинанието си с настолна игра – и иска да я спечели. „Можех да бъда програмист в голяма технологична компания, но това не звучи готино“, казва той пред The Wall Street Journal. Вместо това набира 51 милиона долара за Pylon – AI стартъп, на който е съосновател.

„Трябва просто да работиш. Трябва да си безкомпромисен“, казва пред WSJ 24-годишният Макай Грант. Той пропуска дипломирането си в Университета Съфолк в Бостън миналата година, за да се премести в Сан Франциско, където, по думите му, има място за „блестящите“. Там той основава AI финтех стартъп.

Като деца, новото поколение основатели на стартъпи са гледали филма „Социалната мрежа“, държали са iPhone още щом са се научили да четат и са писали код като тийнейджъри.

За да постигнат мечтата си за създаване на голяма компания, те почти не пият алкохол, подиграват се на баланса между работа и личен живот и са на линия са 24/7, състезавайки се кой е най-обсебен от работата си. Често споделят цитати от „Изворът“ на Айн Ранд – апотеоз на амбициозните индивидуалисти.

Животът на новото поколение основатели на стартъпи може да изглежда безрадостен: млади хора гонят богатство в един от най-красивите американски градове, без да го опознават. Вечерят набързо пред лаптопа и рядко се забавляват.

„Защо да пия в бар, когато мога да строя компания?“, коментира пред WSJ 23-годишната Емили Юан, съоснователка на AI компанията Corgi, специализирана във финансова инфраструктура, чиято цел е да замени традиционните застрахователни компании.

Тя напуска Станфорд в трети курс: „Научих много повече от създаването на компании, отколкото от лекциите.“ Според нея са нужни само идея и лаптоп, за да изградиш милиардна компания.

Другият съосновател на Corgi е 25-годишният Нико Лакуа. Той казва, че наема само хора, готови да работят седем дни в седмицата. Подаръкът за „добре дошъл“ към новите е матрак, който да държат в офиса.

„Живея в офиса“, казва Лакуа, който смята себе си за най-краен сред връстниците си. Служителите му споделят подобни нагласи. Не е задължително, но „две трети от първите ни служители си направиха татуировки с логото на Corgi“, добавя той.

Лакуа съжалява, че е завършил Колумбийския университет, защото там не решавал реални проблеми. „Винаги искам да правя възможно най-амбициозното нещо и да имам възможно най-голямо въздействие“, казва той.

Хасеаб Ула стартира своя AI чатбот за клиентска поддръжка със собствени спестявания. Поръчва храна веднъж дневно от Uber Eats, за да пести време.

Живее срещу $700 на месец в бивша офис сграда, превърната в коуъркинг-общежитие за около 20 души. Леглата са в общо пространство, но в затворени „шушулки“ с перде за уединение – като във влаков спален вагон. „Все едно влизаш в ковчег всяка нощ“, казва Ула. „Иначе всичко е напълно наред.“

Марти Каусас, за когото стана дума в началото, е син на литовски имигранти (баща му е капелан, майка му ръководи НПО), първоначално планирал да живее в офиса. В крайна сметка наел апартамент с четири спални на една пресечка разстояние.

За закуска и обяд яде готови ястия от фирмата на гуруто по дълголетие Брайън Джонсън. „По-ефективно е, когато не мисля за храна“, казва Каусас.

Според него идеалният служител по продажбите е „PhD“ – poor, hungry, desperate (бедeн, гладeн, отчаян).

Много от тези основатели минават през Y Combinator, създал DoorDash и Airbnb. От 2005 г. досега той е финансирал над 5000 компании с обща оценка от над 800 милиарда долара.

Джаред Фридман, партньор в Y Combinator, казва пред WSJ, че трудовата етика и енергията на младите основатели в Сан Франциско му напомнят за ранните дни на интернет, когато хората спели под бюрата си в компании като PayPal. Според него възходът на AI отново е вдъхнал оптимизъм и интензивност в технологичния сектор, създавайки усещане у основателите на компаниите, че живеят в „уникален момент“.

„Напълно разбирам тези, които искат да поставят всичко друго на пауза, за да се посветят на това,“ казва той.

Люк Игъл, който е на 25 години, се мести в Сан Франциско миналия октомври, за да основе Kino – петчленна компания, разработваща AI софтуер за видеообработка. Завършил Y Combinator, той следва вариация на графика „9-9-6“ - работа от 9 сутринта до 9 вечерта, шест дни в седмицата. В събота и неделя работи наполовина.

Офисът му е споделено пространство с други възпитаници на MIT, които управляват свои стартъпи.

Игъл, израснал в Чанхасен, Минесота, казва, че AI е ускорил очакванията на инвеститорите – сега те искат печалби по-бързо от всякога.

Амог Чатурведи е на 20 години. Той напуска Станфорд още след първата година, за да основе компания – нещо, което са направили всичките му приятели.

Заедно с двама съоснователи – също възпитаници на Y Combinator – Чатурведи продава първия си стартъп за AI счетоводен софтуер за шестцифрена сума. Сега тримата ръководят Human Behavior –компания за анализ на потребителско поведение в приложения.

Офисът на Human Behavior е всекидневната на апартамента, който съоснователите споделят. Мебелировката включва пет бюра и монитори. Те играят баскетбол и пикълбол, не са против алкохола, но рядко имат повод да пият. „Двайсетте години трябва да са забавни“, казва Чатурведи. „За нас работата е самото забавление.“

Социален живот, вплетен в стартъп културата

Социалните събития вървят ръка за ръка със стартъп амбициите. AGI House San Francisco – къща за $19 000 на месец, наета от седем AI основатели – организира маратонско четене. „Ако дойдеш на събитието, трябва да прочетеш книга от кора до кора“, казва Джереми Никсън, 32-годишен основател на AI компания за писане на книги и мениджър на AGI House.

Тази година Y Combinator стартира „AI Startup School“ – присъствена програма, която събра 2500 участници и лектори като Илон Мъск и Сам Алтман. Едно от афтърпартитата е организирано от Cluely – стартъп, създаден от студент, който бил поставен на изпитателен срок в Колумбийския университет, защото изградил AI инструмент, рекламиран като способен да „мами във всичко“ – от университетски изпити до интервюта за работа и бизнес презентации.

26-годишната Мишел Фанг, която организира събития за ранни основатели във фонда Headline, казва, че на много от събитията не сервират алкохол – не само защото не е на мода в Сан Франциско, а и защото мнозина основатели още нямат законна възраст за пиене.

WSJ разказва и за 18-годишния казахстанец Арлан Рахметжанов, който създава AI инструмент още в гимназията. Той му помага да кандидатства за летни предприемачески програми. Благодарение на него печели стаж в Станфорд. Успехът го убеждава да напусне училище в 11 клас и да стартира в Сан Франциско Nia – компания за AI агенти.

Рахметжанов носи лаптопа си навсякъде и решава софтуерни бъгове по време на разходки, вечери, в пералните помещения и дори в тоалетните.

„Опитвам се винаги да бъда в спринт режим“, казва той. „Никога не съм разделял стартъпа от социалния си живот.“

Живее срещу офис на OpenAI. Наскоро получил ново финансиране и заменил надуваемия си дюшек с истинско легло.

Мечтата за технологично богатство довела в града и баща му Санжар, както и брат му, които също започват свой AI стартъп. „Вибрацията от Сан Франциско стига чак до степите на Казахстан“, казва Санжар пред WSJ. „Не мога да изразя колко щастлив съм, че синовете ми са тук, че и аз съм тук“, добавя той. „Това е Америка.“