Почти три десетилетия са минали, откакто Световните рекорди на Гинес официално спират да следят рекорди, свързани с екстремно лишаване от сън. Така постижението на Робърт Макдоналд от 18 дни, 21 часа и 40 минути доброволно будуване остава недостижимо за вечни времена.

Решението от 1997 г. е мотивирано от комбинация от технически, етични и чисто медицински аргументи, разказва в свой анализ бизнес редакторът на Financial Times Лео Луис.

От една страна, е почти невъзможно надеждно да бъдат проследявани кратките „микрозаспивания“, които неизбежно се появяват при подобни опити. От друга – съществува рядко генетично заболяване, което води до тежка, фатална форма на безсъние и би могло да „подобрява“ рекорди по начин, който очевидно не бива да се поощрява.

А най-очевидният аргумент остава медицинският: лишаването от сън, подобно на обезводняването, бързо преминава от предизвикателство в сериозна заплаха за живота.

Въпреки това в ежедневния публичен и политически дискурс сънят все по-често се третира като проява на слабост.

В своя анализ за Financial Times Луис отбелязва, че сме приели почти безкритично т.нар. „въоръжаване на съня“ – използването на будуването като символ на сила, отдаденост и морално превъзходство. Това звучи като сериозен проблем, особено в момент, когато правителствата тепърва трябва да се изправят пред свят, в който все по-голяма част от работните места ще бъдат заети от технологии, които не се нуждаят от сън.

Мнението на Луис е, че политиката на безсънието може да се разглежда от две страни. Първата представя съня като неспособност, глезотия или дори основание за дисквалификация.

„Доналд Тръмп използва тази рамка особено настойчиво, като превръща умората на опонентите си в реторично оръжие. Прякорът „Сънливия Джо“ не е случаен – той стъпва върху дълбоко вкоренена културна нагласа, която подценява съня, въпреки че знаем колко жизненоважен е той“, пише Луис.

Оуен Клейтър е на 19, ръководи собствена дигитална агенция, инвестира в стартъпи и подготвя фонд за млади предприемачи като самия него - с безусловна вяра в собствените си залози

Най-младият британски предприемач следва едно просто правило: „Винаги залагай на себе си“

Втората страна на тази логика възхвалява безсънието като доказателство за характер. Онези, които спят по-малко – независимо дали благодарение на кофеин, амбиция или демонстративна самодисциплина – често се представят като по-издръжливи, по-ангажирани и по-полезни за обществото.

В корпоративния свят това отдавна е норма: инвестиционни банкери, корпоративни адвокати и представители на други професии превръщат готовността да жертваш съня си в мерна единица за професионална отдаденост.

„Тръмп охотно се вписва и в тази рамка, като твърди, че „не е голям почитател на съня“, и демонстрира активност в малките часове на нощта. Подобна реторика обаче се оказва рискована, когато публично се появява информация за дрямки по време на срещи – което напомня, че биологията рядко се подчинява на политическия сценарий“, разказва Луис.

Япония предлага сходен, но още по-показателен пример за културата на политическото безсъние.

След встъпването си в длъжност премиерът Санае Такаичи открито заявява, че ще жертва баланса между работа и личен живот в името на максимална продуктивност. Тя посочва, че спи едва по няколко часа на вечер и превръща късните нощни срещи в устойчива практика.

Страната, която и без това има най-кратката средна продължителност на съня сред държавите от ОИСР, временно приема този модел като доказателство за лидерство.

Пазарните стимули насочват изкуствения интелект към заместване на труда, а не към допълване на човешките умения. Вместо да разширява възможностите ни, технологията се използва за оптимизация на разходи – и последствията вече се виждат на пазара на труда

AI, който имитира човека, не създава прогрес – създава нова икономика на безполезноста

По-дълбокият проблем, според Луис, не е само в непосредствените рискове за здравето или ефективността на управлението. Реалната опасност е дехуманизацията.

„Когато безсънието се представя като добродетел, хората постепенно се свеждат до „единици за издръжливост“ – ресурси, които трябва да издържат възможно най-дълго, независимо от цената“, пише редакторът на Financial Times.

Именно поради тази причина историята на Робърт Макдоналд носи различна поука.

След като поставя рекорда си и допринася за решението Guinness да спре да възнаграждава безсънието, той не остава в историята с това колко дълго е будувал, а с далеч по-странно и човешко постижение – изграждането на най-големия в света викингски кораб от 15 милиона клечки за близалки.

Изводът, който Луис посочва като финал на своя анализ, е, че никой не бива да бъде оценяван по това колко малко или колко много спи – независимо дали става дума за политиката, бизнеса или ежедневието.