Най-младият британски предприемач следва едно просто правило: „Винаги залагай на себе си“
Оуен Клейтър е на 19, ръководи собствена дигитална агенция, инвестира в стартъпи и подготвя фонд за млади предприемачи като самия него - с безусловна вяра в собствените си залози
&format=webp)
„Много хора предполагат, че съм или арогантен, или наивен, или че имам богати родители. Истината е, че баща ми е безработен и че не съм наивен по отношение на факта, че съм наивен.”
Това казва пред Profit.bg Оуен Клейтър – 19-годишен предприемач от английския град Хъл и един от най-младите главни изпълнителни директори във Великобритания. С тези думи той описва без излишни украшения начина, по който светът понякога го гледа.
Той ръководи основаната от него Becks & Clates – дигитална агенция за маркетинг и уеб разработка, но вече е инвеститор в няколко стартъпа и подготвя собствен фонд, създаден специално за млади основатели и студенти.
В британските бизнес среди името му се свързва с ново поколение предприемачи, които не чакат позволение да започнат. Оуен стартира агенцията си преди да навърши пълнолетие, а днес е ангажиран с инвестиции в стартъпи, работещи в сферата на изкуствения интелект, дигиталния маркетинг и технологичните услуги.
Той израства в обикновено семейство, но от най-ранна младост иска да развие собствен бизнес. Изкарва първите си пари, като намира малки поръчки за изработка на уебсайтове – без опит, но с увереност, че ще се научи в движение. Гледа безброй уроци в YouTube, пробва сам кодове и дизайни, и в крайна сметка успява да завърши първите си проекти. Когато получил първия си хонорар на 14-годишна възраст, все още не е имал банкова сметка.
„Трябваше да използвам сметката на баща ми, за да прибера парите“, разказва още той пред Profit.bg.
И така, Клейтър разбира, че тухла по тухла стават нещата. Работи в заведение за бързо хранене, спестява около два хиляди паунда и ги влага в собсвтен проект, който по-късно се трансформира в Becks & Clates.
„Един съвет, който запомних, беше: винаги залагай на себе си. И аз го направих.“
Оттогава нещата се развиват стремглаво. Създава компанията без да има опит, без екип, дори без представа как се изпълнява това, което обещава на клиентите си.
„Когато се появи възможност за един проект, им казах: ‘Разбира се, че мога да ви направя уебсайт и да ви оптимизирам SEO-то, имам цял екип за тези неща.’ А всъщност бях сам в стаята си и нямах никаква представа какво дори означава това“, признава с усмивка.
Така започва една от най-типичните истории на неговото поколение – родено в ерата на интернет, възпитано в културата на fake it till you make it, но с усещане, че зад преструването трябва да стои безкрайно много труд и устойчивост.
Първите месеци били комбинация от хаос и импровизация. Оуен работи денонощно и пише имейли до всякакви компании, опитвайки се да убеди някого да му повери първия проект.
След няколко успешни поръчки решава, че е време да изглежда по-сериозно в очите на клиентите. Наема малък офис, въпреки че едва успява да събере парите за първия месец наем.
„Подписах договора, без да имам представа как ще платя за следващия месец,“ спомня си той.
„Три дни преди да ме изгонят успях да затворя една сделка и буквално направих задно салто от радост.“
Липсата на поза е сред нещата, които го правят различен от повечето “мотивиращи” млади предприемачи. Той не позира с харем от жени или хангар, пълен с частни самолети и Bugatti-та, а говори за конкретните шансове, които човек си създава сам.
Първият му инвестиционен опит идва след като Becks & Clates започва да носи по-редовни дивиденти. Тогава решава да използва част от печалбите, за да тества идея, която отдавна го вълнува от самото начало - да инвестира в хора, какъвто е бил самият той преди няколко години.
„Първата ми инвестиция в стартъп беше за петнадесет хиляди паунда. После започнах да влагам и в проекти на други млади основатели.“
Днес портфолиото му включва няколко стартъпа, ръководени от основатели на едва 17 години.
„Хората ме питат защо вярвам на тийнейджъри, че могат да направят нещо реално. Отговорът е прост – защото аз съм един от тях.“
Клейтър е израснал в ерата на интернет, където знанието е навсякъде, но вниманието е дефицит.
„Gen Z има достъп до информация, какъвто предишните поколения не са имали. Въпросът не е в достъпа, а в това какво правиш с него. Пазарът на Gen Z е огромен, и точно заради това бизнесите, които не го разбират, ще се провалят.“
Той говори бързо, с увереност, която не звучи арогантно, а по-скоро като внимателно трениран ентусиазъм.
„По време на много срещи се изказвам не повече от десет процента от времето. Основната ми цел е да слушам и да уча. Много млади хора правят грешката да говорят само за себе си, вместо да се възползват от опита на хората пред тях.“
За Клейтър успехът е резултат от постоянна адаптация.
„Работя със седем различни изпълнителни директори, които ми се обаждат всеки ден. Основното ми предизвикателство е, че съм в различен град всеки ден. Но ако искаш да стигнеш далеч, трябва да си обсебен от това, което правиш, и да си в мир със себе си.“
Признава, че това постоянно да е в движение е променило изцяло средата му.
„Преминах от това да имам приятели тийнейджъри, до това повечето ми близки да са на 40 години плюс. И това е добро нещо. Нивото на зрелост в живота ми просто се промени.“
Един от съветниците му е трениран от ФБР и му помага да усъвършенства уменията си в корпоративното преговаряне. И така, макар да е прекарал няколко години в университет, неговото образование е дошло от срещи, преговори и сделки:
„Ако искаш да станеш счетоводител, може би ти трябва диплома. Но ако искаш висока позиция в бизнеса, не виждам как университетът ще ти помогне.“
По думите му, мрежата от контакти е далеч по-ценна от всеки сертификат.
„Най-доброто, което можеш да направиш, е да изграждаш връзки. Ако го направиш, можеш буквално да започваш работа в компании без интервю. В обявите за работа, които нашата компания пуска, образованието е просто една незадължителна графа.“
Днес Клейтър подготвя собствен фонд, насочен към млади предприемачи и студенти, които имат идеи, но не и достъп до капитал. Клейтър не крие, че иска да победи рекорда на най-младия успешен рисков инвеститор в света.
„Рекордьорът е на 25. Аз искам да го надмина.“
Планът му е да стартира фонда веднага след като получи регулация от британския регулатор FCA. Той е част от поколението, което не чака позволение, не вярва в дипломи и формални пътеки към успеха – а в способността да рискуваш, преди да чакаш да станеш готов.
Може би затова, когато го попитах как оцелява в ситуации, в които опитът тежи повече от ентусиазма, той вдига рамене и отговаря спокойно:
„Трябва просто да залагаш на себе си. Всеки път.“



)



&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)