Нереалистичните очаквания са постоянна част от работата на специалистите по естетична дерматология и пластична хирургия. Пациентите често носят снимки на известни личности или свои стари фотографии, очаквайки невъзможни резултати.

Днес обаче индустрията се изправя пред ново предизвикателство.

Д-р Рейчъл Уестбей от Ню Йорк разказва пред Business Insider за случай, в който пациент носи изображение с прекалено големи устни и очи, наподобяващи кукла. Това изображение е създадено не от хирург, а от изкуствения интелект на ChatGPT.

Вместо да оставят специалистите да планират реалните и постижими резултати след интервенция, пациентите все по-често използват генератори на изображения като ChatGPT и специализирани AI филтри, за да създадат съвършените версии на себе си. Това е един от поредните примери за това как дигиталният свят променя стандартите за красота – тенденция, започната преди време от Photoshop и филтрите в социалните мрежи.

Тази технологична вълна създава сериозни предизвикателства за лекарите, които трябва да обясняват какво е реалистично и безопасно при хирургични интервенции.

Проучване на Beth Israel Deaconess Medical Center показва, че хората, използващи AI за обработка на снимки, често имат по-високи и нереалистични очаквания към пластичната хирургия. Това потвърждава и д-р Стивън Уилямс, президент на Американското общество на пластичните хирурзи. „Важното обаче е да се осъзнаят ограниченията. Пикселите се манипулират много по-лесно, отколкото се извършва реална хирургия.“

Обикновено става дума за хора, които даряват телата си за научни цели, като органите им се използват за трансплантации или изследвания

Пластичната хирургия откри нов ресурс - мастна тъкан от трупове

В практиката си той вече редовно среща пациенти, които носят AI генерирани изображения за уголемяване на бюста, контуриране на тялото и ринопластика.

Генераторите на изображения често създават визия, наричана от лекарите „ефектът на куклата Bratz“: прекалено плътни устни, големи очи и остра челюст. Алгоритмите не отчитат индивидуалните черти, етническите особености или необходимия естетичен баланс.

Когато 70-годишна жена представя AI генерирана снимка на консултация, д-р Сачин Шридхарани, пластичен хирург в Манхатън, ясно заявява, че желанието ѝ е неизпълнимо. Пациентката е търсила „хирургична машина на времето“, за да изглежда като своята внучка, с четири десетилетия по-млада. В такива ситуации следват дълги разяснения на законите на анатомията. Лекарите обясняват, че изкривеният фон на снимката подсказва за използван филтър, че определен връх на носа би направил дишането невъзможно или че прекалено тясната талия не би оставила място за жизненоважни вътрешни органи.

Д-р Уилямс подчертава, че човешкото тяло не е глина и сложните физиологични системи трябва да се защитават при всяка операция.

Разбира се, търсенето на вдъхновение не е ново явление. Преди години пациентите са влизали в кабинетите с изрезки от списания и снимки на супермодели като Жизел Бюндхен или Клаудия Шифър.

С развитието на платформите тези референции се променят. Проучване от 2019 г. показва, че 72% от лицевите пластични хирурзи са имали пациенти, които са се подложили на процедури само за да изглеждат по-добре на селфита – явление, известно като „Snapchat дисморфия“.

Днес тази тенденция се развива в изисквания, базирани на генеративен изкуствен интелект.

Историята на един потребител показва как продължителните разговори с AI могат да подсилят нереалистични убеждения и да доведат до сериозни последици за психичното здраве

Когато разговорите с AI започнат да изкривяват реалността и да подхранват нереалистични убеждения

Въпреки предизвикателствата, които създават изображенията, генерирани от потребителите, медицинската общност разпознава значителния потенциал на технологията, когато се използва от специалисти.

Д-р Джъстин Сакс, реконструктивен пластичен хирург, използва AI инструменти за дигитализиране и оптимизиране на административните процеси по време на прегледи.

Той прогнозира, че в бъдеще AI значително ще подобри софтуера за симулации, използван от лекарите.

Създаването на прецизни, физиологично обосновани 3D модели при реконструктивни операции ще промени из основи комуникацията между лекар и пациент. Този професионален подход ще помогне за изграждане на реалистични и здравословни очаквания, като се избягват невъзможните дигитални илюзии.