Всеки талант в България има някаква посока. Понякога тя е навън - или на запад. Така ни учат, така ни казват, такива статуси се пишат по социалните мрежи. Останалите у нас мозъци са възприемани или като наивници, или похабени таланти. И после се появява някой като Тервел-Любомир Боянов, който е млад, умен и напълно непоклатим в решението да остане в родината си. Той е биотехнологичен инженер и един от малкото млади изследователи у нас, които проектират квантови хардуерни системи.

Тервел говори за квантови системи с лекотата, с която други обсъждат футбол или политика. Роден е през 2002 г., завършва средно образование на 16 и влиза в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ - не защото това е най-престижният избор, а защото за него е най-практичният. В него вижда академия, която не го затваря в една дисциплина, а му дава достъп до реална инфраструктура, лаборатории и хоризонт отвъд PowerPoint слайдове.

„МГУ не ме ограничи само до биотехнологиите. Той ми даде знания и опит в изключително широк кръг от области – нещо, което нямаше да се случи в друг университет, включително и в световен мащаб“, казва той пред Profit.bg.

Това може да се нарече експертно мнение, тъй като Тервел е преминал през курсове на Harvard и MIT по време на пандемията. Той защитава МГУ не като патриотична опорка, а чрез аргумент, проверен в битка.

Днес Тервел носи световно признатата титла биотехнологичен инженер и е на финала на магистратурата си. Работи в една от най-модерните лаборатории на БАН, където се проектират макромолекули за биомедицински приложения. Той комбинира инфраструктурата на институцията с лична изчислителна система, която сам изгражда и обновява с нови контролни модули.

Нашата държава рядко инвестира в реална научна техника, но проектът му изглежда като нещо между лична амбиция и експеримент, целящ да докаже, че дори в България може да се роди „квантов смисъл“.

„Моята квантова система претърпя най-сериозната си актуализация от години. През новата година ще мога да тествам чипове с повече кюбити. За мен е важно в България да има такава машина, дори и броят на кюбитите да е ограничен за практическа употреба“, казва той.

Кюбитите са квантовият еквивалент на битовете – най-малката единица информация в компютъра, но с ключовата разлика, че могат да съществуват едновременно в няколко състояния, което позволява изчисления, недостижими за класическите машини.

Но дори най-изтънчената технология не може да съществува без структура, която да ѝ даде юридическо и практическо измерение.

Затова Тервел има собствена компания - Tervel Technologies. Тя е малко предприятие, което първоначално създава „като експеримент“, за да провери как реално работи държавната администрация.

„Исках да видя как функционира системата отвътре - какво е нужно, за да регистрираш дейност, да подадеш документи, да поискаш разрешение за проект. Това беше част от моето образование, не бизнес начинание.“

Младият учител вярва в създаването на интересна и подкрепяща атмосфера в класната стая, в баланса между менторството и усещането за приятелство

Песен за човека: 23-годишният Тео и изкуството да преподаваш класическа китара

С времето компанията започва да има и реална функция – тя дава юридическа тежест и оперативна рамка на част от научните му инициативи в областта на биотехнологиите и квантовите системи.

„Компанията ми помогна не само да разбера административната реалност в България, но и да осмисля проектите си извън университетската среда“, казва той.

Благодарение на нея Тервел може да работи с партньори, да провежда експерименти и да кандидатства по програми, които изискват институционален статус. Именно чрез тази структура той реализира и първите си опити в областта на квантовия хардуер.

Сред проектите му е прототип на изчислителна система, в която се тества взаимодействието между отделни кюбити – малък мащаб, но реално функциониращ експеримент, изграден от нулата.

Благодарение на това той казва, че „дори в България могат да се създават реални изчислителни системи, стига човек да не чака финансиране, а да започне с това, което има.“

„Източна Европа комбинира растежа на нововъзникващите пазари със стабилността на ЕС. Вярвам в растежа и го виждам в България“, казва пред Profit.bg Андрей Джеминиану, управляващ партньор в Morphosis Capital

Румънски капитал търси растеж у нас. Космосът е само началото

Наука с диагноза

Когато го помолих да сложи етикет на българската научна среда, Тервел постави следната диагноза:

„Като цяло е в хипохондрия.“

Точна, безмилостна, иронична метафора. Той я описва като среда, в която всеки симулира симптоми на научен живот, но малцина стигат до истинско откритие. Тервел казва, че в последните години има частично подобрение, най-вече заради новите атестации, които изискват по-ясни критерии за научна дейност. Само че, по думите му се често среща и „механично покритие на изисквания, плагиатство и мултиплициращи се компилативни псевдотрудове.“

С тази оценка си обяснявам причината защо най-талантливите млади хора или заминават, или се превръщат в самотни острови в морето на формализма.

Може би това обяснява и защо Тервел развива своята наука не като система от правила, а като лична археология на знанието. Още като дете започва да събира минерали, фосили и инструменти, които намира на пазари или в стари складове.

Нарича това своеобразна „материална библиотека“ - начин да разбере света не през текста, а чрез допир.

„Учил съм и чрез притежание на артефакти, събирани по списък от енциклопедиите, с чието съдържание бях запознат от много малък“, казва той.

В това отношение той е по-близо до натуралистите от XIX век, отколкото до съвременните изследователи, които измерват откритията си в цитати и метрики.

С времето това любопитство го отвежда към квантовите технологии и опитите да проектира и стартира реален хардуер.

Вицепрезидентът в отдела за технологии, медии и телекомуникации в звеното за инвестиционно банкиране на Goldman Sachs разказва за динамиката на най-големите сделки, за AI и пазарните сривове, както и за финансовото образование в България

От СМГ до върха на Уолстрийт: Марчо Друмев за пазарите, финансовите навици и пътя на парите

Квантов реализъм

Тервел е наясно, че квантовите технологии се превърнаха от теоретична дисциплина в следващата голяма надпревара след изкуствения интелект. Google, IBM, Microsoft и други гиганти наливат милиарди, но все още никой не е постигнал рентабилност.

„Всички големи компании имат квантови отдели, но информацията оттам рядко изтича – това е най-стратегическата технология на бъдещето. Конкурентите могат да направят патентни и съдебни проблеми и за най-малката подробност.“

Той признава, че пътят към реалните приложения ще бъде дълъг и мъглив. В този смисъл е ироничен, но разбира, че бъдещето на технологията няма да се изчислява по брой кюбити, а по способността да останеш в играта, докато другите се отказват.

А в България вече много учени са се отказали, преди да започнат. Това само засилва желанието на Тервел да се развие тук.

Той не вярва, че страната ще го „оцени“. Въпреки това е решен, че има смисъл да остави следа тук, дори ако има само един свидетел на неговите усилия.

„Тук е моето минало, имоти и територия, и не ги отстъпвам. Обещавам, че винаги ще се занимавам с наука. В България и за България.“