Зимните температури носят онова почти непреодолимо желание да се скрием вкъщи, докато сезонът отмине. Но, за щастие, зимната депресия и тъга не е неизбежна, подчертава клиничният психолог Стефани Фицджералд. В книгата си „Даровете на зимата“ тя представя научно обосновани стратегии за по-добро психично и физическо състояние през най-студения период от годината и аргументира защо зимата може да бъде пълноценен, а не просто преходен сезон, отбелязва The Guardian. 

Лечение на сезонното афективно разстройство

Лекото понижаване на настроението през зимата е често срещано, но сезонното афективно разстройство (SAD) представлява по-сериозно и всеобхватно състояние, което може да се появи на всяка възраст. Фицджералд подчертава, че то често остава недиагностицирано и подценявано. Сред препоръчваните подходи са светлинната терапия, приемът на витамин D, стабилен режим на сън, физическа активност и своевременна консултация със здравен специалист при по-тежки симптоми.

Изглежда, че да. Терапията може да помогне и при други подобни състояния

Може ли ярката светлина да прогони зимната депресия?

 Адаптиране на ежедневния ритъм

Зимата изисква различен режим в сравнение с по-светлите месеци. По-ранното лягане, умереното темпо и съобразяването с ограничената дневна светлина подпомагат енергийния баланс и концентрацията. Според Фицджералд сезонните корекции в режима на сън и активност са в синхрон с естествените биологични ритми и могат да намалят хроничната умора, характерна за зимния период.

 Преосмисляне на календара

Възприемането на 1 януари като „ново начало“ противоречи на сезонната логика. Фицджералд предлага разглеждане на зимата като отделен, завършен етап от годината, а не като продължение на есента. В този контекст месеците януари–март са подходящи за възстановяване, планиране и размисъл, докато по-активните цели и промени могат да бъдат отложени за пролетта.

Излизане от режима на оцеляване

Зимата често се описва като период, който трябва просто да бъде „преживян“. Подобна нагласа обаче ограничава възможността сезонът да бъде възприет като източник на положителни преживявания. Наблюдението на зимната светлина, природните промени и по-бавния ритъм може да подобри настроението и да създаде усещане за устойчивост и спокойствие.

Интимността е основна човешка нужда, която понякога може да бъде разрушителна

Любовната зависимост – между романтичния идеал и клиничната дисфункция

Промяна на езика, с който се описва зимата

Негативните определения за зимата – като „мрачна“, „празна“ или „депресираща“ – влияят пряко върху възприятието за сезона. Фицджералд насърчава използването на по-неутрален или позитивен език, който улавя сетивните и емоционалните му характеристики. Подобна промяна в речника може да доведе до по-балансирано и осъзнато отношение към зимните месеци, пише The Guardian.

Поддържане на социални контакти

Въпреки по-ограничените възможности за спонтанни срещи, социалните взаимодействия остават ключови за психичното здраве през зимата. Планирането на малки събития и срещи намалява усещането за изолация и поддържа емоционалната стабилност. Фицджералд отбелязва, че зимата традиционно е време за споделяне и общност, а не за пълно оттегляне. Планиране на дни за уют и спокойствие

Адаптирането на домашната среда към сезона – чрез светлина, топлина и уют – подпомага психическата настройка за зимата. Посвещаването на специални дни на почивка, спокойни занимания и социална близост, предлага възможност за възстановяване без външен натиск и очаквания.

 Приспособяване на физическата активност

През зимата нивата на движение често спадат, въпреки доказаната връзка между физическата активност и доброто настроение. Фицджералд препоръчва по-умерени и адаптирани форми на движение – разходки, силови упражнения или йога, които подпомагат съня, концентрацията и терморегулацията, без да изискват висока интензивност.

Хората от векове се опитват да разберат защо изпитването на страх може да носи удоволствие

Парадоксът на ужаса: Как страшните филми могат да успокоят тревожността

 Бавно и осъзнато готвене

Зимата благоприятства по-бавното готвене и консумацията на засищащи, сезонни храни. Според Фицджералд този процес има не само хранителна, но и психологическа стойност, тъй като създава ритуал, чувство за уют и повишава усещането за контрол и удовлетворение.

Преосмисляне на почивките

Вместо активни летни отпуски, зимата може да бъде използвана за кратки периоди на оттегляне и промяна на рутината. Дори кратки паузи без пътуване допринасят за психичното възстановяване и намаляват натрупания стрес.

В този контекст зимата се очертава не като период на застой, а като сезон със собствен ритъм и смисъл. Подходът на Фицджералд показва, че приемането на сезонните особености може да превърне студените месеци във време за стабилизиране, грижа за психичното здраве и подготовка за по-активните периоди от годината.