Настоящият световен ред е в колапс и Европа трябва спешно да реагира.

Това предупреди бившият италиански министър-председател и президент на Европейската централна банка Марио Драги, като очерта заплахите, пред които ЕС е изправен от страна на Съединените щати и Китай.

„Силните страни на Европа не могат да компенсират нейните слабости“, заяви Драги по време на реч в университета KU Leuven в белгийския град Льовен, където получи почетна докторска степен.

Той подчерта, че глобалният икономически ред се променя с изключителна бързина.

В речта си Драги се съгласи с онези, които предупреждават, че сегашният икономически световен ред се разпада – дори го определи открито като „несъществуващ“ и „мъртъв“. Но подчерта, че „самият му крах не е заплахата – заплахата е това, което може да го замени“, цитира The Guardian.

По думите му Европейският съюз е изправен пред Съединени щати, които „подчертават разходите, които са понесли, като същевременно пренебрегват ползите, които са извлекли“ през последните десетилетия, както и пред Китай, който „контролира ключови звена в глобалните вериги за доставки и е готов да използва това влияние – заливайки пазарите, задържайки критично важни суровини и прехвърляйки тежестта на собствените си дисбаланси върху другите“.

Това е бъдеще, в което Европа рискува едновременно да бъде подчинена, разделена и деиндустриализирана, предупреди той.

„К-образната“ икономика вече не се разглежда като явление, а като тенденция зад Океана. И прогнозите на икономистите са, че няма да изчезне скоро

Пропаст на неравенството: Най-голямата икономика кара на две скорости и рискът да пропадне е реален

Драги заяви, че ЕС трябва спешно да диверсифицира търговската си политика и да задълбочи участието си в ключови вериги за доставки, тъй като геополитическото съперничество се изостря.

Той предупреди, че пренареждането на силите „изисква Европа да премине от конфедерация към федерация“.

„Там, където Европа е федерализирана – в търговията, конкуренцията, единния пазар и паричната политика – ние сме уважавани като сила и преговаряме като едно цяло.

Там, където не сме – в отбраната, индустриалната политика и външните работи – към нас се отнасят като към разхлабено обединение от средни по големина държави, които могат да бъдат разделяни и управлявани поотделно.

А когато търговията и сигурността се пресичат, нашите силни страни не могат да защитят слабостите ни.“

Той подчерта още: „Европа, обединена в търговията, но раздробена в отбраната, ще открие, че търговската ѝ мощ се използва срещу нейната зависимост в сферата на сигурността – както вече се случва“.

Бившият италиански премиер добави, че разглеждането от страна на ЕС на американските заплахи, свързани с Гренландия, е „внесло яснота относно способността за действие“, а силният отговор срещу пряка заплаха „е отекнал сред обществото по начин, който никое заключително комюнике от среща на върха не би могло да постигне“.

Европейците не са единни в три основни области за конкурентоспособност – енергетика, свързаност и финансови пазари, и тази фрагментация е голямото противоречие на ЕС

Енрико Лета: Европа е много зависима. В света, в който живеем днес, това не е добра идея

Очаква се речта на Драги да предизвика сериозен отзвук сред европейските политици и анализатори.

Смятан от мнозина за един от водещите мислители по въпроса как Европа може да излезе от сегашната си геополитическа позиция, Драги от години е открит защитник на по-дълбока интеграция и сериозни реформи в начина, по който функционира Европейският съюз.

Най-широко известен с емблематичното си изказване „каквото и да е необходимо“ („whatever it takes“) за спасяването на еврозоната по време на глобалната финансова криза, Драги последователно настоява за по-тясно обединение на ЕС.

В т.нар. „доклад Драги“, публикуван през 2024 г., той допълнително разви вижданията си за повишаване на конкурентоспособността на Европа – документ, който оказа влияние върху политиките на Европейската комисия в тази област, макар самият Драги да смята, че действията не са достатъчно бързи.