Решението на лидерите от ЕС да ограничат европейския единен пазар само до някои области, а не в цялото икономическо пространство, беше решение, за което днес плащаме с липса на конкурентоспособност.

Защото светът се промени през това време.

Това заявява в интервю за МВФ, публикувано в подкаста на световната организация Енрико Лета, бивш премиер на Италия, настоящ декан на Факултета по политика, икономика и глобални въпроси в IE University в Мадрид, президент на Jacques Delors Institute в Париж и автор на един от най-важните доклади за европейската конкурентоспособност, наред с този на другия водещ икономист Марио Драги.

Голямото противоречие – една валута и 27 пазара

Според него европейците не са единни в три основни области за конкурентоспособност – енергетика, свързаност и финансови пазари.

И тази фрагментация е голямото противоречие на ЕС – имаме една валута и 27 финансови пазара, отбелязва икономистът.

Ние не сме в състояние да управляваме с един глас, с единен пазар, теми като свързаност, телекомуникации, иновации, енергетика.

Ето как се случва голямата еволюция на света, обяснява Лета, състезанието на Китай, Индия – преди 30 години те не бяха гиганти, а днес са. И фактът, че Европа не е едно цяло, а 27 в тези области, е истинската причина за липсата на конкурентоспособност, допълва той.

От друга страна е и истинската причина за зависимостите.

Европа е много зависима. В света, в който живеем днес, да си зависим не е добра идея.

Затова трябва да работим, за да бъдем по-независими, да укрепим стратегическата си автономност и да завършим единния пазар. Според мен това е единствената рецепта за бъдещето на Европа.

На въпроса как би характеризирал политическия процес в Европа с нейното разнообразно събрание от страни с различни нужди и желания, Енрико Лета използва две думи.

Едната е много модерна днес – сигурност. Това е тема, която преди няколко години не беше в центъра на вниманието. Днес тя е в центъра на всичко

и е ясно, че фрагментираният ЕС не е в състояние да гарантира сигурността

в различните държави-членки. Хората са наясно и искат повече интеграция и повече сигурност.

Експертът дава за пример Дания.

Преди 35 години Дания беше с Обединеното кралство беше страната, която договаряше оттеглянето като технически институционален инструмент, за да бъдат много ясни и много спокойни – да бъдат в Европейския съюз, без да са в европейска Европа.

За Обединеното кралство знаем какъв беше изходът.

За Дания с това, което се случва с Гренландия, и с това, което се случва със САЩ, с Русия и Украйна, означава, че

е страна, която напълно е забравила отказите и е напълно ангажирана с по-голяма европейска интеграция.

Таланти, работни места, индустриален бум – европейските подаръци за САЩ и Китай

Втората тема е фактът, че поради фрагментацията,

ние изпращаме като подарък работни места в САЩ, в Китай,

в други страни извън Европа. Фрагментацията е разход и има цена. Цената е, че изпращаме работни места.

Вземете фрагментацията в отбранителната промишленост. Помогнахме и трябва да продължим да помагаме на Украйна, но да помагаме и да купуваме военни материали за тях означава за Европа да купува неевропейски такива, защото нямам мащаба на отбранителна промишленост за незабавно налични.

И така,

ние харчим много пари от европейските данъкоплатци,

за да създадем работни места в Мичиган, Пенсилвания или в Азия. Това е доказателство, че фрагментацията и непълнотата на единния пазар не са просто скучна тема. Те засягат работни места, инвестиции, способността да привличаме инвестиции.

Има цялата тази дискусия за правната рамка на ЕС, която е твърде фрагментирана, 27 различни корпоративни закона, поднационални корпоративни закони, регионални...

За международните инвеститори това е пълен хаос.

Ето защо в доклада и във всички предложения има част, която създава по-опростена, интегрирана правна система, тази идея за 28-ия режим. Това е идеята

да се създаде нещо като бърза писта за инвестиции.

Когато Европа не е фрагментирана, тя печели, продължава Лета.

Вземете например авиационната индустрия. Има един Airbus. Няма 27. Ако имахме 27 Airbus, полски, италиански, шведски, Boeing щеше да доминира. Имаме един и това беше политически избор. Не беше пазарен избор, когато създадоха Airbus. И днес никой не може да каже, че е френски, испански, германски или шведски. В крайна сметка Airbus е европейски.

Така че има теми, области, като тази, където фрагментацията води до слабост и поражение, а интеграцията ви дава мащаба, необходим за победата. Това, според мен, е основният пример, който можем да дадем, защото е базиран на индустрия, в която иновациите и технологичното развитие са от фундаментално значение.

А днес мислим, че всичко, което е технологично, че нашите разработки, иновации, идват от Китай или САЩ. В действителност

европейците сме много добри, когато имаме мащаба да го направим.

А мащабът е абсолютно фундаментален днес.

Относно развитието на изкуствения интелект, Лета отново подчертава, че това е проблем, който отново касае мащаб и средства.

Защото за да постигнете тези големи еволюции, се нуждаете от мащаб и от пари. Ако имате само пари, които са, както казваме, фрагментирани на национално ниво с европейската фрагментация, а не на европейско, както е в Китай и САЩ, е много сложно да постигнете успех и това е една от причините, поради които изоставаме.

Ето защо в доклада поставям в центъра интеграцията на финансовите пазари. Имаме 27 финансови пазара и не сме в състояние да се разширим във финансово отношение, а това много помага на САЩ да е, както казваме, центърът на всичко. Защо не интегрираме нашия финансов пазар и не се разширим в това отношение? Това ще помогне и на иновациите.

Щедрата социална система на Европа

Системата за социално подпомагане в Европа е високо ценена – но как би се развивала тя в единния пазар според Енрико Лета?

На първо място, социалната система, социалният модел, социалното подпомагане, което имаме в Европа, в действителност е много диференцирано. Защото е

типичната област, в която националните компетенции са по-важни от европейските,

поради причини, свързани с договорите. Държавите-членки решиха да кажат: „Социалното подпомагане е за нас.“ Тези теми са, преди всичко, национални. И има по-щедри страни, по-малко щедри страни с по-модерно социално подпомагане, страни с по-малко модерно.

Така че в действителност това е една важна тема, свързана с благосъстоянието, предимно въпрос на национални компетенции и решения, които са силно повлияни от фискалния капацитет на страните. Така че страните с голям дълг не могат да си позволят да са прекалено щедри по отношение на благосъстоянието.

Лета обаче отбелязва, че в Европа е изправена пред проблем с намаляващата раждаемост и застаряването на обществото.

Единственият начин да се реши този проблем е да се подпомагат жените да работят. За да се направи това, са необходими средства. Ако нямаме средства поради фискални ограничения,

ще бъде много трудно в дългосрочен план да се справим успешно с проблемите на застаряващото общество.

Това е един от най-деликатните проблеми поради смесването на национални и европейски компетенции, допълва той.

Днес например е ясно, че Китай се сблъсква с голям проблем, защото тяхното социално подпомагане е напълно различно. И ако имате социално подпомагане, което не ви дава сигурност за бъдещето, какви са последствията? Спестявате пари, не харчите. Ако това се превърне в правило, води до големи проблеми в макроикономически план.

Така че трябва да сме наясно, че европейската социална система като социален модел е актив за Европа.

Трябва да я запазим, да я модернизираме, но и да имаме предвид факта, че този процес трябва да се разглежда заедно с основната политическа и много предизвикателна тема за

интеграцията на мигрантите – това е другият ключов въпрос за Европа днес.

Къде е образованието в европейския единен пазар

Според Енрико Лета програмата „Еразъм“ е най-големият успех на европейската интеграция, най-емблематичният резултат от единния пазар.

И днес трябва да имаме предвид, че трябва да продължим в посоката, в която се е движил „Еразъм“.

Европейската диплома е задължителна необходимост. Ние харчим толкова много време, толкова много пари, толкова много енергия на европейско равнище, в различните държави членки, в университетите, в семействата, поради липсата на европейска диплома.

Взаимното признаване е пълен хаос и е напълно абсурдно. Същото важи и за липсата на статут на изследовател. Това е абсолютно фундаментално.

Така че има място по тези теми да се придвижим в посока на нови инструменти, форми на интеграция, които могат да бъдат много успешни и привлекателни.

Единният пазар не е скучна тема за изследователите в икономиката. Единният пазар е ежедневие.

Енрико Лета завършва с това как по време на подготовката на доклада за европейския единен пазар е прозрял силата, надеждността и важността на институция като МВФ, цифрите, данните, надеждността, правилните цели.

За мен това беше наистина много полезно, положително, а гласът на МВФ, който подтиква европейските страни да приемат интеграцията на единния пазар като нещо, което е от полза за тях. Затова мисля, че в този момент е време да се застъпим за запазването на международните организации. Тяхната роля е абсолютно фундаментална.