„Светът около нас не стои на едно място.

През последните години глобалната среда претърпя промени, които никой от нас не би могъл да си представи. Станахме свидетели на разпадането на следвоенния ред, възхода на нови – и някои стари сили, бързи промени в технологиите и несигурни перспективи за глобалната търговия и финанси.

Несигурността е повсеместна и общоприетите представи се поставят под въпрос в политиката, дипломацията и икономиката. И това неизбежно налага на Европа да преосмисли своето място и да преразгледа амбициите си.“

Така започва речта си за откриването на 35-ия Европейски банков конгрес във Франкфурт на 21 ноември 2025 г. президентът на ЕЦБ Кристин Лагард. Всъщност, пасажът е цитат от първата реч, която тя произнася като президент на Централната банка в еврозоната, на същата конференция през ноември 2019 г.

„В тази реч призовах Европа да признае, че старият й модел на растеж, основан на износа, е подложен на натиск. И призовах за промяна: да се фокусираме върху развитието на вътрешната ни икономика като източник на устойчивост в един несигурен свят.

Целта ми не беше да се застъпвам за протекционизъм или политики, насочени навътре. Ставаше въпрос за реализъм: да признаем света такъв, какъвто е. И ставаше въпрос за признаване, че решението вече е пред нас: неизползваният потенциал на нашия вътрешен пазар.“, отбелязва по време на днешното събитие Лагард и допълва:

Шест години по-късно тази диагноза стана още по-ясна и по-силна.

„Европа стана по-уязвима, също и поради нашата зависимост от трети държави по отношение на сигурността и доставките на критични суровини. Глобалните сътресения се засилиха с повишаването на тарифите на САЩ, нахлуването на Русия в Украйна и засилващата се конкуренция от страна на Китай.“

В същото време нашият вътрешен пазар е в застой, особено в областите, които ще определят бъдещия растеж, като цифровите технологии и изкуствения интелект, както и в областите, които ще го финансират, като капиталовите пазари.

И все пак – както е казал Галилео – „то се движи“, продължава президентът на ЕЦБ. Според нея, Европа показва устойчивост, разкривайки източници на сила, които биха могли да нараснат, ако само им го позволим.

Въпросът, който тя задава, е:

Как да преминем от устойчивост, но уязвимост, към истинска сила? И какво е необходимо, за да го постигнем?

Президентът на ЕЦБ: „Геоикономиката“ чертае новата финансова реалност

Уязвимости в европейския модел на растеж

Лагард подчертава, че уязвимостите на Европа произтичат от модела на растеж, насочен към свят, който постепенно изчезва.

„Ние приехме глобализацията повече от всяка друга развита икономика. През двете десетилетия преди пандемията външната търговия като дял от БВП почти се удвои в ЕС, докато в САЩ тя почти не се промени.

Тази дълбока интеграция донесе значителни ползи: броят на работните места, подкрепени от износа на ЕС се увеличи със 75% и достигна почти 40 милиона – и в продължение на много години беше източник на устойчивост.

Днес обаче, същата тази отвореност се превърна в уязвимост.

Износът стана много по-малко надежден двигател на растежа, което отразява променящия се глобален пейзаж.“, предупреждава президентът на ЕЦБ.

Устойчива на тарифни бури: Икономиката в еврозоната е с по-добър от очаквания растеж за Q2

Тя посочва като пример средата на 2023 г., когато Централната банка е очаквала износът да нарасне с около 8 % до средата на 2025 г. В действителност той изобщо не е нараснал. А в перспектива се очаква да допринесе за намаляване на растежа през следващите две години.

Според Лагард, това се усеща най-остро в страните с голям производствен сектор, които са изправени пред продължителен спад в промишленото производство.

В резултат растежът в еврозоната е по-неравномерен.

Моделът на растеж, основан на износа, води до постоянен излишък по текущата сметка и увеличава зависимостта от други страни за генериране на богатство – особено от САЩ, посочва тя.

„Жителите на еврозоната притежават почти 10% от общите си капиталови инвестиции в американски акции, на обща стойност 6,5 трилиона евро – около два пъти повече от сумата, която притежаваха в края на 2015 г. Това е било рационална реакция: от 2000 г. американските пазари са донесли печалби, приблизително пет пъти по-високи от тези в Европа. Но е създало един порочен кръг.“

Лагард обяснява, че тъй като американските пазари насочват европейските спестявания към сектори с висока производителност, разликата в резултатите между нашите икономики се увеличава, което води до още по-голям приток на европейски спестявания отвъд Атлантическия океан.

Резултатът е стагнация на производителността у дома и нарастваща зависимост от другите.

Частна пенсия ли е бъдещето за днешните служители? Брюксел повдига въпроса с ново предложение

Сега сме изправени пред нова форма на уязвимост, обща за всички големи икономики, предупреждава Лагард, и тя е:

превръщането на зависимостта от ключови суровини и технологии в оръжие.

Анализ на ЕЦБ показва, че повече от 80% от големите компании в еврозоната са на не повече от три посредника разстояние от китайски доставчик на редкоземни елементи. Неотдавнашните сътресения в доставките – например недостигът на чипове за автомобили – показаха как един-единствен проблем може да блокира цели сектори, продължава в речта си президентът на ЕЦБ.

Според нея, тези уязвимости не предизвикват драматични кризи. Вместо това те тихо подкопават растежа, тъй като всеки нов шок ни тласка към малко по-ниска траектория.

„С течение на времето кумулативният ефект от този „загубен растеж“ и загубена производителност става съществен.

В средата на 2023 г. служителите на ЕЦБ прогнозираха, че икономиката ще нарасне с 3,6 % кумулативно до средата на 2025 г. В действителност тя е нараснала само с 2,3%, недостиг, равен на целия годишен растеж в нормални условия, а производителността се е влошила.“

Шефчович: ЕС е готов за сделки за критични минерали с Австралия

Източници на устойчивост във вътрешната икономика

Въпреки че променящият се свят разкрива уязвимости, 2025 г. показва и скритите силни страни на Европа, изтъква Лагард. Според нея, опитът на ЕЦБ тази година показва, че устойчивата вътрешна икономика може да защити Европа от глобалните сътресения.

Три източника на вътрешна сила смекчават въздействието на глобалните сътресения – хората, потенциалът и политиката.

Силата на човешкия потенциал

Ние се възползвахме от необичайно силен пазар на труда, който остана изключително устойчив, въпреки забавянето на растежа, отбелязва Лагард.

Обикновено заетостта нараства с около половината от темпа на реалния БВП. От края на пандемията обаче това съотношение в Европа е почти едно към едно.

Тази сила е създала един благотворен кръг: нарастващата заетост е подкрепила потреблението, което от своя страна е поддържало производството на услуги и е създало още повече работни места – особено в секторите с интензивно използване на работна ръка.

Еврозоната влиза в новото тримесечие с летящ старт – бизнес активността е на двегодишен връх

Европейският потенциал

Въпреки схващането, че Европа изостава в областта на изкуствения интелект,

европейските компании бързо преминават през цифровата трансформация

– и това прави инвестициите по-устойчиви на глобалната несигурност, подчертава Лагард.

Докато материалните инвестиции са спаднали през последните две години поради отслабването на производството, нематериалните са се увеличили рязко, което поддържа общите бизнес инвестиции стабилни.

Компаниите продължават да инвестират в AI и дигитална инфраструктура, защото те са необходими за всеки бизнес, който иска да остане конкурентоспособен, изтъква Лагард.

Европа се пробужда: Klarna, Mistral и ElevenLabs връщат надеждите за технологичен ренесанс

Точните политики

Тя обяснява антицкличното действие на фискалната политика като подкрепяща икономиката, вместо да усилва спада, както видяхме след финансовата криза.

Фискалните пакети, които се прилагат в момента за отбрана и инфраструктура – особено тук, в Германия, идват в подходящ момент за Европа и ще имат измерим ефект върху растежа.

Служителите на ЕЦБ оценяват, че по-високите държавни инвестиции от сега до 2027 г. ще компенсират около една трета от търговския шок, подчертава Лагард. ЕЦБ също играе своята роля, като осигурява ценова стабилност.

„Намалихме лихвените проценти с 200 базисни пункта от най-високото им ниво, което все повече се отразява в по-лесни условия за финансиране, което е полезно за подкрепа на търсенето. Ще продължим да коригираме политиката си според нуждите, за да гарантираме, че инфлацията остава в рамките на целта ни.“

Заедно тези три източника на устойчивост ще спомогнат за стабилизиране на растежа, отбелязва президентът на ЕЦБ.

Вътрешното търсене ще се превърне в основен двигател на разширяването през следващите години.

Тази промяна също така ще спомогне за намаляване на текущия излишък по текущата сметка на Европа, който вече е намалял наполовина от пика си през 2018 г.

Вицепрезидентът на ЕЦБ: Има нов фактор за фискалната стабилност в еврозоната – разходите за отбрана

Вътрешният пазар има енергия – как да я използваме

Според президента на ЕЦБ, Европа има потенциал, който все още продължава да не използва.

Днес,

повече от 30 години на единния пазар, търговските бариери в ЕС остават твърде високи в ключови области.

Анализ на ЕЦБ показва, че

вътрешните бариери на пазарите на услуги и стоки са равностойни съответно на тарифи от около 100% и 65%.

„Не трябва да очакваме тези бариери да изчезнат напълно: не всички продукти са еднакво търгуеми, а националните предпочитания винаги ще играят роля. Политиката може да намали някои търкания, но не може да ги елиминира напълно.“, подчертава Лагард.

Филип Лейн, ЕЦБ: Два външни шока определят динамиката в еврозоната в момента

Според нея обаче трябва да очакваме две неща.

Първо, че бариерите са достатъчно ниски, за да могат секторите, които ще определят бъдещия растеж, да функционират на един истински европейски пазар.

Това очевидно не е така за

дигиталните услуги, които ще бъдат двигател на бъдещите иновации, и за капиталовите пазари, които трябва да ги финансират.

Година по-късно: Защо ЕС е изпълнил само малка част от икономическия план на Драги?

Второ, трябва да очакваме, че участието в единния пазар предлага явно предимство пред излизането от него – с други думи, че вътрешните бариери са по-ниски от външните. Но в момента това не е така за услугите: през последните 20 години бариерите пред трансграничната търговия в Европа са намалявали не по-бързо от тези, с които се сблъскват международните компании, които искат да оперират тук, допълва Лагард.

Според нея това помага да се обясни защо, въпреки че услугите вече съставляват три четвърти от европейската икономика, търговията с тях в рамките на ЕС съставлява само около една шеста от БВП – приблизително колкото и търговията с услуги с останалата част от света. Това е

огромна загуба на потенциал – особено в момент, когато трябва да разчитаме повече на себе си,

отколкото на другите. И ключовият момент е, че постигането на тези ползи не би изисквало радикални промени. Нашият анализ показва, че ако всички страни от ЕС просто намалят бариерите до нивото на Нидерландия, вътрешните биха могли да паднат с около 8% за стоките и 9% за услугите.

Ако направим само една четвърт от това, ще е достатъчно, за да се стимулира вътрешната търговия в такава степен, че да се компенсира напълно въздействието на американските мита върху растежа“, обяснява Лагард и задава въпросът:

Защо не предприемаме тези стъпки?

„Спри, не си отивай!“ Може ли Европа да задържи предприемачите, които търсят по-високо темпо?

Според нея, отговорът се крие в управлението.

Пълното хармонизиране на всички национални закони и регламенти не е реалистично, нито винаги е необходимо. Но ни липсват ефективни инструменти за преодоляване на бариерите в областите, където напредъкът е най-важен.

Президентът на ЕЦБ предлага три стъпки, които да ни помогнат да продължим напред.

1. Принцип на взаимното признаване – двигателят на либерализацията, който даде тласък на единния пазар през 80-те години

Взаимното признаване означава, че ако дадена стока или услуга се предоставя законно в една държава членка, тя трябва да може да циркулира свободно в целия ЕС, без да е необходимо да се спазват правилата на всяка друга държава.

Например в ЕС съществува система за автоматично признаване на професионалните квалификации за редица секторни професии, обяснява Лагард.

Такова взаимно признаване се наблюдава и във финансовите услуги. Днес банките се възползват от система за паспортиране: единна лицензия, издадена от ЕЦБ, им позволява да предоставят услуги в цяла Европа. Те обаче все още се сблъскват с различни правила в основни елементи на рамката, в която работят. Завършването на банковия съюз и задълбочаването на нашите капиталови пазари би било трансформиращо и би ускорило пътя ни към истински интегриран вътрешен пазар.

Същата логика важи и за дигиталната икономика, като би подобрило значително оперативната съвместимост и би елиминирало скритите разходи, които забавят растежа на дигиталните пазари в Европа.

Лагард: Митата на Тръмп трябва да са начало на „похода към независимост“ на Европа

2. Рационализиране процеса на вземане на решения – чрез разширяване на гласуването с квалифицирано мнозинство в областите, от които зависи бъдещият растеж на Европа

Макар гласуването с квалифицирано мнозинство да е било от ключово значение за интеграцията, днес то до голяма степен е достигнало своите граници. В няколко критични области продължаващото изискване за единодушие в Европейския съвет все още пречи на постигането на значителен напредък към завършването на единния пазар.

Данъчното облагане е най-ярък пример за това, посочва Лагард.

Реформи като хармонизирането на правилата за ДДС или установяването на обща консолидирана данъчна основа за корпоративното данъчно облагане остават в застой поради налагане на национално вето, което принуждава бизнеса да се ориентира в лабиринта от фрагментирани данъчни режими.

Тази фрагментация е особено вредна в един свят на дигитални бизнес модели и нематериални активи, където данъчната политика не може да се управлява само в рамките на националните граници, допълва президентът на ЕЦБ и посочва като пример платформа, предоставяща облачни или софтуерни услуги в цяла Европа, която понастоящем трябва да се съобразява с 27 различни системи за ДДС, всяка от които има собствено определение къде се създава стойност за данъчни цели.

Тази сложност накланя игралното поле в полза на големите американски компании, които могат да поемат свързаните с това разходи,

точно обратното на това, от което Европа се нуждае, ако иска да подкрепи своите собствени дигитални лидери.

Преминаването към гласуване с квалифицирано мнозинство, като се използва при необходимост клаузата „пасарела“ — която позволява на Европейския съвет да прехвърли конкретни области от единодушно гласуване към гласуване с мнозинство, без да променя договорите, би могло да помогне за излизане от тази безизходица, според Лагард.

Как Полша се превърна в икономическия тигър на Европа

3. По-радикален подход към опростяването – не просто съкращаване на регулациите

Според президента на ЕЦБ, най-бързият начин за постигане на истинско опростяване не е чрез отмяна на съществуващи правила, а чрез създаване на нови „28-и режими“ – незадължителни правни рамки на ЕС, които съществуват успоредно с националното законодателство, вместо да го заменят.

Тези рамки биха позволили на бизнесите да се присъединят към единен европейски правилник в конкретни области, без да се изисква пълна хармонизация във всички държави членки.

Основен кандидат за това е дружественото право, както е предложено в докладите на Лета и Драги, посочва Лагард.

Европейският режим на дружествено право би предоставил на компаниите – по-специално на стартиращите и разрастващите се – по-лесен път за трансгранична дейност, като премахне сложността на 27 различни национални системи.

Кристалина Георгиева: ЕС се нуждае от „цар на единния пазар“, за да приложи по-бързо доклада на Драги

Този подход е давал резултати и преди.

Марката на ЕС (1993 г.) и дизайнът на Общността (2001 г.) бяха 28-и режими, предлагащи опционални права върху интелектуалната собственост в целия ЕС, успоредно с националните права. И двата режима бяха широко приети, особено от компании, които оперират на множество пазари. Техният успех показва как една опционална рамка на ЕС може да намали фрагментацията и дори да генерира здравословна „конкуренция между системите“: когато бизнесът избира правилата на ЕС, националните системи са подложени на натиск да се адаптират.

Европейската комисия планира да представи 28-то предложение за режим като част от своята подновена амбиция за ясни срокове за премахване на бариерите, идентифицирани в „Пътната карта за единния пазар до 2028 г.“, продължава Лагард и допълва:

Но напредъкът ще зависи от политическата воля.

Първата стъпка може да бъде скромна – като създаването на дигитална бизнес идентичност, която да даде на компаниите единен надежден профил за регистрация и работа онлайн в ЕС – но тя би могла да създаде силен прецедент за по-широки реформи в бъдеще.

Ако успеем в това, компаниите, които биха могли да се развиват въз основа на истински европейски режими, ще бъдат в най-добра позиция за достъп до паневропейско финансиране, което ще спомогне за насочване на нашите огромни спестявания към продуктивни инвестиции, продължава президентът на ЕЦБ.

Карлос Куерпо: Европа трябва да премахне собствените си бариери, ако иска да остане конкурентна

Завършването на единния пазар – в реалната икономика и във финансите, е проект, който се подсилва взаимно, като укрепва конкурентоспособността на Европа и капацитетът да инвестира в бъдещето.

В заключение Лагард посочва, че светът няма да забави темпото си заради Европа, но ние можем да решим как да продължим напред:

Ако направим нашия единен пазар наистина единен, растежът на Европа вече няма да зависи от решенията на другите, а от нашите собствени избори.

„Това беше моето послание преди шест години. Днес това послание е станало още по-належащо.

Още шест години бездействие и загубен растеж, не биха били просто разочароващи. Би било безотговорно.

Опитът от тази година трябва да ни даде и увереност. Той показа, че нашата икономика има реални източници на сила и че, ако действаме, тези сили могат да се умножат.

Мерките, които трябва да предприемем, не са извън нашите възможности. Те не изискват нови договори, нито радикална преструктуриране на нашия съюз, само политическа воля да използваме инструментите, с които вече разполагаме.

Ако успеем да мобилизираме тази воля, Европа може да премине от просто устойчива към истински силна.“, завършва президентът на ЕЦБ.