Банките в еврозоната могат да са поставени под натиск, ако се окажат в сценарий, в който финансирането в долари ги принуди да ограничават кредитирането за бизнеса.

Това становище изразява главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн в речта си по време на петото издание на конференцията WE_ARE_IN по макроикономика и финанси.

„Съчетанието от значителни извънбалансови експозиции, деноминирани в щатски долари, и нестабилно финансиране означава, че не могат да се изключат внезапни промени в тези нетни експозиции“, заявява той.

„Повишената вероятност за такова рисково събитие би породила натиск върху двете страни на балансите на банките и потенциален натиск за понижение на кредитите към реалната икономика.“, допълва той.

Според него, два (взаимосвързани) външни шока в момента определят макроикономическата динамика в еврозоната – това са несигурността, произтичаща извън ЕС, като отразява непредвидими промени в чуждестранните икономически политики и опасения за геополитическите напрежения, както и значителното поскъпване на еврото.

Де Гиндос, ЕЦБ: Не можем да чакаме следващата криза, за да укрепим проекта на ЕС

ЕЦБ и паричната политика

Още в началото на речта си Филип Лейн посочва, че Управителният съвет на ЕЦБ е решен да гарантира, че инфлацията ще се стабилизира на целевото ниво от 2% в средносрочен план.

Ще се следва подход, основан на данните и заседанията за определяне на подходящата парична политика.

„По-конкретно, решенията на Управителния съвет относно лихвените проценти ще се основават на неговата оценка на перспективите за инфлацията и рисковете в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, както и на динамиката на основната инфлация и силата на предаването на паричната политика.“, заявява Лейн, като подчертава:

Управителният съвет не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти.

The Economist: Богатият свят е изправен пред болезнена инфлация

Парична трансмисия и динамика на кредитирането

Според Лейн е налице забележима разлика между развитието на лихвените проценти по кредитите за домакинствата и тези за бизнеса: относително слабото понижение на дългосрочните пазарни лихвени проценти е ограничило спада в цената на кредитите за домакинствата, които обикновено се ценообразуват в края на срочната структура на лихвените проценти и имат по-дълги периоди с фиксирана лихва в сравнение с кредитите за предприятия.

Това е в съответствие с постоянния компонент в повишението на основните лихвени проценти през 2022 г., като не се очаква връщане към зоната на „ниски лихви за дълго време“, допълва икономистът от ЕЦБ.

Според него, при по-подробно разглеждане става ясно, че при източниците на външно финансиране за компаниите, различни от банкови заеми, емитирането на корпоративни облигации се е възползвало от чуждестранни инвестиции в облигационни фондове в еврозоната в последните тримесечия, на фона на пренасочване на трансграничните инвестиции в полза на еврозоната.

Един сегмент на небанковото финансиране, който отбелязва значителен растеж през последните години, е частният кредит, отбелязва Лейн.

„Частният кредит обикновено се отнася до небанков корпоративен кредит, предоставен чрез двустранни споразумения или малки „клубни сделки“, в които участват кредитори извън сферата на инвеститорите в ценни книжа или търговските банки. Въпреки явното повишаване в еврозоната през последните години,

по-голямата част от частния кредит произхожда от САЩ.

Според цитираните от главния икономист на ЕЦБ данни размерът на частния кредит в САЩ е значително над 1 трилион евро, докато за еврозоната цифрите варират от около 100 милиарда евро до около 300 милиарда евро.

Повече несигурност, по-малко кредитиране: Как проблемите от САЩ удрят бизнеса в Европа

Лейн посочва, че като цяло, небанковото финансиране не е нараснало достатъчно, за да компенсира слабостта в банковото кредитиране.

„Динамиката на всички източници на външно финансиране за компаниите в еврозоната, включително финансирането с капитал, но също и търговското кредитиране и небанковото финансиране, остава ограничена по исторически стандарти, поради което общите показатели за кредитния дефицит остават отрицателни. Продължаващото облекчаване на паричната политика към кредитните обеми е по-постепенно от очакваното въз основа на миналите закономерности.“

Според Лейн кредитният растеж на равнище бизнес е все по-концентриран сред по-големите и по-малко рискови компании. Резултатите от проучване за достъпа им до финансиране (SAFE) потвърждават, че малките бизнеси са претърпели по-умерен спад в разходите за външно финансиране в сравнение с по-големите производители.

„Тези, които са по-уязвими към макроикономически рискове, са претърпели по-остри балансови загуби. Същевременно банките са по-несклонни да отпускат кредити на по-рискови кредитополучатели.

Тъй като малките компании се сблъскват и с по-големи пречки при достъпа до алтернативни източници на финансиране,

нежеланието на банките да отпускат кредити допълнително засилва финансовите ограничения,

пред които са изправени по-малките и по-рискови компании, и затруднява тяхната способност да инвестират.“, посочва Лейн.

Пазарният трус от митата не е засегнал най-голямата по активи банка в еврозоната

Несигурност и рискове

Важен фактор, който може да наруши и понякога да потисне паричната политика, е несигурността, отбелязва главният икономист на ЕЦБ.

„През изминалата година несигурността в икономическата политика се повиши рязко, достигайки рекордни нива през април, главно поради търговските напрежения и геополитическите рискове.

Въпреки това волатилността на финансовите пазари остана умерена. Макар несигурността да е отслабнала донякъде през последните месеци, според измервания, базирани на медийни данни, тя остава на исторически високи нива и от двете страни на Океана, близо до пиковите стойности, наблюдавани при пандемията.“

Марио Драги: Икономиката на ЕС изостава от глобалните конкуренти заради „самодоволство“

Наблюдението на повишената несигурност е от решаващо значение за анализа на динамиката на кредитирането по две основни причини, посочва Лейн.

Първо, това директно намалява търсенето и предлагането на кредити.

Експертите на ЕЦБ констатират, че неочакваното увеличаване на несигурността в икономическата политика има отрицателен ефект върху банковото кредитиране в еврозоната.

Когато несигурността в икономическата политика неочаквано се повиши, домакинствата и предприятията са склонни да отлагат решенията си за потребление и инвестиции,

тъй като се увеличава стойността на изчакването на допълнителна информация. В резултат финансовите нужди и търсенето на кредити спадат синхронно.

От страна на кредиторите банките също могат да заемат по-предпазлива позиция, като отлагат одобряването на нови кредити и по този начин засягат достъпността на кредити в икономиката. Тези ефекти се усилват, ако волатилността на финансовите пазари се повиши, допълва Лейн.

Частното кредитиране - полезен инструмент или основа за следваща финансова криза?

Второ, повишената несигурност намалява въздействието на облекчаването на паричната политика върху инвестициите.

Дори когато ЕЦБ понижи лихвите, за да насърчи банките да отпускат кредити, а компаниите и домакинствата да теглят кредити, да харчат и да инвестират, въздействието може да е по-слабо или по-бавно в периоди на повишена несигурност.

Само по себе си,

ако несигурността отслаби паричната трансмисия, това означава, че е необходима по-мощна парична интервенция, за да се постигне политическа цел.

В същото време, отговорните за паричната политика трябва да намерят баланс между стимулите да действат по-решително и стимулите да изчакат и да видят дали повишената несигурност ще се коригира своевременно, допълва Лейн.

„Както беше отбелязано в нашето изявление за паричната политика от септември, несигурността е намаляла в сравнение с пиковите нива през второто тримесечие, но остава висока в сравнение с историческите норми.“

Лагард: Времевата дистанция от финансовата криза приспива бдителността за рисковете

Външни фактори

Според Лейн два (взаимосвързани) външни шока в момента определят макроикономическата динамика в еврозоната.

Първо, голяма част от несигурността произтича извън ЕС, като отразява непредвидими промени в чуждестранните икономически политики и опасения относно бъдещото развитие на геополитическите напрежения.

Второ, налице е значително поскъпване на еврото.

Тарифното споразумение между ЕС и САЩ до известна степен намали несигурността в търговската политика и общата несигурност в икономическата, но все още остават важни въпроси.

Финансовият министър на САЩ обвинява Китай, че умишлено вреди на световната икономика

Основен източник на риск са напреженията в търговските отношения между САЩ и Китай.

Ако те продължат, китайските износители ще имат по-силни стимули да пренасочат доставките си към пазари извън САЩ, което ще засили конкуренцията за европейските компании.“

Такова засилване на конкуренцията би оказало натиск върху търсенето в европейските сектори, силно зависими от износа и конкуриращи се с вноса, като би намалило корпоративните печалби и би отслабило предаването на паричната либерализация чрез каналите на паричните потоци и балансите.

В допълнение към тези ефекти от страна на търсенето, търговските напрежения могат да нарушат веригите на доставки, като увеличат риска, на който са изложени банките при отпускането на кредити на компании, участващи в международната търговия, и по този начин биха засилили условията на несигурност, допълва Лейн.

Лагард: Еврото може да се превърне в глобален гарант на доверие. Но са нужни смели реформи

Относно поскъпването на еврото, той отбелязва, че това обикновено се свързва с по-бавен растеж и по-ниска инфлация в многогодишен хоризонт.

В същото време въздействието варира между компаниите в еврозоната, така че е важно да се отчитат разликите в отношенията банки-бизнес.

От една страна,

поскъпването на еврото спрямо щатския долар и други валути намалява ценовата конкурентоспособност на европейските износители и вносители.

От друга страна, компаниите, които нямат големи приходи в щатски долари, но плащат за междинни производствени разходи (например енергия) в чуждестранна валута (особено в долари), се възползват от подобряването на условията на търговия в резултат на поскъпването на еврото.

Световните банкери и загадката за $1 милион: Разпада ли се паричната система на Крал долар

По отношение на предлагането на кредити, нетният ефект върху реалната икономика зависи от клиентите: институциите, които са по-изложени на риск от търгуемите сектори, могат да се сблъскат с по-тежки условия, но банките с голямо присъствие в нетъргуемата икономика могат да се възползват от по-силната покупателна способност на своите клиенти.

От друга страна,

поскъпването на еврото подобрява условията на търговия в еврозоната,

като понижава цените на вноса, подкрепя реалните доходи и потенциално укрепва балансите на кредитополучателите, което в крайна сметка увеличава готовността на банките да обслужват клиентски сегменти, които се възползват от по-евтиния внос, посочва Лейн.

„По време на тарифната криза

необичайната комбинация от разпродажба на ценни книжа на Министерството на финансите на САЩ и отслабването на долара затрудни банките в еврозоната

да разчитат на своите ликвидни активи, деноминирани в щатски долари – някога считани за сигурно убежище, предлагащо защита от понижение, за да смекчат натиска върху кредитирането и финансирането, призна главният икономист на ЕЦБ.

Според него, поскъпването на еврото отразява глобално пребалансиране на портфейлите, което

е довело до по-висок приток на капитали в еврото и може да предостави неочаквани възможности за финансиране на банките в еврозоната,

като същевременно създаде пазарни условия, които допълнително допринасят за свиването на спредовете по банковите облигации. На този фон емитирането на банкови облигации се възстановява от май насам, включително за облигациите, деноминирани в долари.

Банките от еврозоната трябва да бъдат подготвени за геополитически сътресения, предупреди ЕЦБ

Освен това банките от еврозоната, които оперират на глобално равнище и за които финансирането в щатски долари представлява значителна част от общите пасиви, могат да прехвърлят по-леките условия за финансиране на други банки чрез междубанково кредитиране на паричния пазар, допълва в речта си главният икономист на ЕЦБ.

Според данните на ЕЦБ сред банките с експозиции в щатски долари обхватът на съотношението на тези експозиции към общите активи е между 5% и 25% към второто тримесечие на 2025 г., като около половината от общите експозиции се дължат на кредити на банкови групи, които осъществяват дейност извън еврозоната. Като цяло въздействието върху оценката е относително ограничено, когато се сравнява с капиталовите буфери на банковата система в еврозоната или с предишни епизоди на загуби от оценка, свързани например с колебания в стойността на държавните ценни книжа.

В заключение Лейн констатира, е разумно да се поддържа подход, основан на отделните заседания и на данните, за оценка на силата на паричната трансмисия във всеки даден момент. Това от своя страна се отразява на цялостното вземане на решения от ЕЦБ в областта на паричната политика, наред с другите критерии за оценка: перспективите за инфлацията и рисковете, свързани с нея, както и динамиката на основната инфлация.