The Economist: Богатият свят е изправен пред болезнена инфлация

Почти навсякъде в богатия свят държавните финанси са в разруха. Франция, натежала от дългове, сменя премиери по-бързо, отколкото Версай е сменял перуки – на 14 октомври министър-председателят Себастиен Лекорню предложи да се отложи увеличението на пенсионната възраст, което уж трябваше да върне здравия разум в бюджета.

В Япония двамата претенденти за премиерския пост обещават повече харчове, въпреки колосалния държавен дълг. Великобритания се готви за нови данъчни увеличения, за да запълни дупка в бюджета, след като социалните реформи бяха изоставени – и то въпреки „еднократното“ данъчно покачване от миналата година.

Над всичко това тегне неустойчивият американски бюджетен дефицит от 6% от БВП, който президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля да увеличи още чрез нови данъчни облекчения.

Колко дълго могат правителствата да живеят толкова над възможностите си? Държавният дълг в развитите страни вече достига 110% от БВП – ниво, което преди пандемията се бе виждало само след Наполеоновите войни, пише The Economist.

Тогава Великобритания прекарва близо век в стегната фискална дисциплина, за да изплати кредиторите си. Днес, както показва специалният ни анализ, политиците трудно успяват дори да уравновесят бюджета.

Те не могат да избегнат растящите разходи за лихви и отбрана, а застаряващото население продължава да създава непреодолим политически натиск за повече публични средства. Повишаването на данъците е също толкова трудно.

В Европа приходите вече са високи, в САЩ пък всяко ново данъчно бреме е билет за изборна загуба. От времето на всеобщото избирателно право само веднъж страна от Г-7 е успяла да намали значително дълга си чрез строги икономии – Канада през 90-те, във върховия момент на технократичната епоха. Не залагайте, че някой ще повтори този подвиг днес, пише The Economist.

Българските домакинства между инфлацията и глобалните реалности

Илюзията за спасение чрез изкуствен интелект

Може би изглежда логично растежът на производителността, подхранен от изкуствения интелект, да избави държавите от трудните бюджетни решения. Страните обикновено излизат от дълг благодарение на увеличаващата се работна сила или защото наваксват спрямо по-развитите икономики. Пробивните технологии, като AI, не действат така, добавя изданието.

С покачването на доходите растат и разходите за пенсии и здравеопазване – особено в социалните държави. Същевременно, по стандартните икономически модели, растежът на производителността води и до по-високи лихвени проценти. Ако AI предизвика истински икономически бум, днешните чудовищни инвестиции в центрове за данни и чипове ще нараснат още повече. Това ще повиши лихвите, ще направи обслужването на старите дългове по-скъпо и ще неутрализира фискалните ползи от ускорения растеж.

Изход чрез инфлация

Все по-вероятно е правителствата да се опитат да намалят реалната стойност на дълговете си чрез инфлация и финансов репресивен контрол – точно както направиха през десетилетията след Втората световна война. Механизмът вече съществува: централните банки имат огромно влияние върху пазарите на държавни облигации.

Популисти като Тръмп и Найджъл Фараж в Обединеното кралство вече атакуват централните банки с предложения, които биха отслабили защитата срещу инфлацията.

Поскъпването е непопулярно – достатъчно е да попитаме Джо Байдън – но то не се нуждае от политическа подкрепа, за да започне, посочва Тhe Economist.

Никой не е гласувал за инфлацията нито през 70-те години, нито през 2022 г. Когато правителствата не успяват да водят устойчиви икономически политики, инфлационните изблици просто се случват. А когато пазарите осъзнаят реалността, вече е твърде късно.

Именно затова е важно да се мисли предварително как инфлацията разрушава икономическото и социалното равновесие. Тя преразпределя богатството несправедливо – от кредитори към длъжници, от хората с пари и облигации към тези с реални активи като имоти, от наемни работници към онези, които умеят да предвиждат повишаването на цените. Това е онова, което Джон Мейнард Кейнс нарича „произволно пренареждане на богатството“.

И това може да се случи именно когато обществата вече са разтърсени от други процеси на неравенство – на пазара на труда, където AI измества рутинните професии, и чрез наследството, когато бейби бумърите прехвърлят огромни имуществени богатства на своите потомци.

Тази многостранна трансформация на богатството може да разруши средната класа – основната опора на демокрацията – и да разбие социалния договор, предупреждава The Economist.

През XX век Аржентина, измъчвана от хронична инфлация, премина от една от най-богатите млади държави в света до страна със средни доходи, която се люшка от криза в криза. Борбата в Буенос Айрес вече не е кой ще бъде най-продуктивен или иновативен, а кой ще овладее държавата, за да се предпази от обезценяването на парите.

Това е съдбата на държави, чиито лидери отричат или пренебрегват бюджетните ограничения в името на политическо преразпределение.

Мохамед Ел-Ериан: Нова ера на „геоикономика“ пренаписва правилата на пазарите

Разклонението на пътя

И все пак този низходящ спирален сценарий не е неизбежен. Високата инфлация през 70-те довежда до избирането на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, които поставят стабилните пари в центъра на обществения договор между държавата и гражданите. Те налагат нова ортодоксия: ако държавните дългове трябва да се уважават, те също трябва да бъдат оправдани и устойчиви.

Сега богатият свят е на кръстопът – между разум и разруха. В много страни популисти ще са на власт именно когато бюджетната криза удари. Може би те ще бъдат обвинени за хаоса, а това би отворило възможност за връщане към финансова дисциплина, предполага The Economist.

Ако светът излезе от това изпитание с по-нисък дълг и по-ясно съзнание за опасностите от прекомерни заеми, може да последва ново възраждане. Алтернативата е плъзгане на водещите икономики в хаос.